Вирусът: Ден 46

21 април, Вирусът: Ден 46
1015 официално установени заразени.
Нарастването:
29 19 12 18 23 33 37
25 18 25 33 37 28 21
24 21 16 30 13 14 21
7 19 40 48 42 40 19
31 51 49

Вече казах – периодът 21–30 април, поне според мен, ще бъде много важен за изясняване какво се случва у нас.
Аз, обаче, нямам убедително за себе си обяснение защо числата са толкова малки. Ако към 25 април не започне (не, че искам да започне) рязко повишаване на тези числа, то значи нещо основно не ми е ясно. Аз очаквам бърз ръст. Колко стремителен е зависи от определени фактори, но да няма ръст не е логично – тези дни, когато се правят все пак повече тестове. Единственото, което започвам да подозирам е, че частните лаборатории заради процедурата за верификация и докладване „забавят“ своите данни с 2-4 дни в сравнение с държавните. И това означава, че данните за съответното денонощие всъщност са данни за различни денонощия, на различна фаза от изкачването. Това обяснение не ми е хрумвало. А значи ние трябва да работим не с понятието „денонощие“, а с понятието „четиринощие“ или „петнощие“, така да се каже. Всеки ден имам лекции и не ми остава време да проанализирам данните от тази гледна точка, но ми се струва, че трябва да има официална статистика не за дните, когато се съобщават данните, а за дните, към които се отнасят данните.
Това би помогнало да се улови по-точно количествената страна на изчисленията.
Проблемът, обаче е в качествената им страна. Пак да го кажа – ако не започнем да се катерим бързо нагоре, значи нещо не ми е ясно. И тогава ще трябва да търся други обяснения за случващото се. Отново и отново казвам – няма логика да поддържаме толкова ниски числа.
Разменям половин царство за кон, сиреч целия си модел за продължаване на тези удивително ниски данни.

Да повторя за 21 април:
1015 официално установени заразени, 47 починали.

Първата моя траектория, най-добрата от четирите и от 2-3 дни справяща се най-добре, за 21 април „прогнозираше“:
1012 официално установени заразени, 45 починали, 4034 общо реално заразени.
Втората моя траектория, която доскоро познаваше с удовлетворителан точност, за 21 април даваше следните „прогнози“:
1051 официално установени заразени, 49 починали, 4303 общо реално заразени.

За утре първата траектория дава следните „прогнози“:
1052 официално установени заразени, 46 починали, 4195 общо реално заразени.
А втората траектория, „прогнозира“ за утре така:
1104 официално установени заразени, 51 починали, 4561 общо реално заразени.

Моите коментари:

Първо, когато се чертаят кривите в отделните държави и се говори за това, колко те си приличат, мога да кажа, че най-често явленията в нашия свят нямат произволно поведение, те се разполагат в отделни класове със сходни закони (модели) на развитие във времето и пространството. Но дяволът е в детайлите, защото мащабите (скейлингите) са различни. Могат външно да си приличат две криви, но едно е при едната да има 1000 починали и 5000 заразени за едно денонощие, друго е при другата те да са 10 починали и 50 заразени за едно денонощие.
В обхвата на нашите усилия е ясно, че ние на външния вид (формата) на кривата трудно можем да влияем (тя като правило ще има четири фази – стремителен ръст или „геометричност“, плавен ръст или „аритметимност“, равен участък или стабилизация, спад или затихване), но ние можем да влияем на числата, параметрите, определящи нивата, скоростта и продължителността на тези участъци (т.е. на патерна на кривата).

Второ, то е следствие и от първото – туткането, джонсън-бръщолевенето, тръмп-словоблудстването отнемат 8-9 седмици за беснеене на кривата в първата и втората ѝ фази (вчера в Разединеното кралство отново има взрив на починали, а в Разединените щати са си дни наред един постоянен взрив – като и двете плащат прекалено висок данък за съмнителната чест да ги управляват черни лебеди с рижи перчеми).
Решителните мерки започват да гасят бесовщината на кривата за 4-5 седмици. А това не е просто нещо, това е добро нещо.

Трето, моля ви, понеже нервите на всички са опънати, не ми навирайте Швеция в очите. Аз там имам приятели, работили сме с тях по проект за … извънредните ситуации и затова съм чувствителен към всички новини от Швеция. За жалост, очаквам в Швеция да леят горчиви сълзи заради техния експеримент със съдбата на обикновените хора, който – извинявам се за безкрайно крайните ми думи, запишете ги на сметката на лабилното мое психологическо състояние, - започват да ми приличат на нацистката евгеника с нейните чудовищни тези и още по-чудовищни експерименти.
Физическата изолация не е панацея, но тя държи пределите на зловещите числа на порядък по-ниски. И не е все едно дали ще умрат 80 или 800 за денонощие.
От друга страна, няма нито един, повтарям, нито един убедителен пример, че с непукизъм и шведкане може да се усмири болестта. Всеки, повтарям – всеки, който е закъснял с физическата изолация, е платил жесток данък за това. Не той лично, за него ще има първокласно медицинско обслужване. Данъкът плащат редовите хора. Но пък те са тези, които са инсталирали във властта причинителите на собствените си несгоди и страдания.
Като отмине пандемията, ще видите, сигурен съм, как народите по всички земни кълбета ще променят към добро критериите си за това – кой да ги управлява. Пандемията ще сложи край, надявам се, на десетилетието на некомпетентни и арогантни нарциси, „гепили“ с народен вот властта у нас и докарали страната до сегашното ни насипно състояние.

Четвърто, физическата изолация е необходимото условие да се усмирява „докле е младост“ бесът на вируса. Но тя не е – за жалост – и достатъчното условие.
Както се вижда, най-добре се справят двата Китая – единият със строгата физическа изолация, другият – с активното тестване, но и двата – с дисциплината, отговорността, солидарността и мъдростта на Изтока (търпение; общи ценности – не може да има общество без общи ценности, обществото е и общОство; индивидът е щастлив, когато общността му е щастлива, а не като у нас – обратното, та дори и това – индивидът да преследва своето щастие за сметка на щастието на другите, често и с наплевателско отношение към щастието на общността; холистичен, цялостен, а не редукционистки, на парче, в името на собствения пъп (и малко по-надолу) поглед върху нещата).
Ще си призная нещо с ръка на сърцето и нагежала от огорчения, породени от наишя народ, моя глава.
Ненапразно непрекъснато повтарям, че обществото е и общОство. Ние сме престанали да мислим за общото, което ни свързва в обществото. Ако всеки един от тези 60 000 шофьори-софиянци, хукнали по родните си места около Великден се бе замислил поне за секунда – ок, аз ще тръгна, ама ако и всички други тръгнат, то какво ще стане!?
Подобно 60000-но тръгване е с ефекта на мръсната бомба. Какво е мръсна бомба? Ами бомба като бомба, но натъпкана с ядрени материали, радиологични остатъци. Тя като гръмне влияе катастрофално не с разрушенията, а със замърсяването, с излъчването, с облъчването. Тя може и да не разруши до основи едно летище, да речем, но може да го направи неизползваемо за години. Софиянци имаха поведението на една мръсна бомба спрямо пандемията по отношение на България…
Някога, като дете, отивам на работата при татко. Той, понеже е внук и син на врагове на народа, е с пречупена съдба. Вместо мечтите си да учи в Европа, е трябвало да мъкне щайги в „Булгтарплод“-Перник. Та аз съм при него, минаваме покрай един огромен (за детските ми очи) склад с банани, десетки хиляди банани, оставени да пожълтеят. Аз протягам детската си ръка и си откъсвам един банан. Татко ми казва – ами ако всеки тук – служителки, чистачки, носачи, шофьори, деловодители, счетоводители, кой ли още не, мине и си откъсне по един банан, за перничани какво ще остане? Ако ти се яде, кажи ми, ще ти купя, но така не бива да правиш.
Ето мисълта за общото в общОството – първото, което си помисляш преди да направиш нещо, което ти се ще – ами ако всеки друг направи като теб, какво ще се получи по отношение на общото благо?
Тази мисъл – не като репресия, като дисциплиниращи мерки, като принуда отвън, а като вътрешна потребност, като подтик отвътре да се роди в главата ти – ето това сме загубили, дано не безвъзвратно.

Ние сме обречени да ни затворят като в зандан главно заради характеропатията ни българска. Но над нея ще мислим и работим като бедата отмине. А сега се моля Богу горещо да ни се размине опустошителната буря на корона-вируса. Моля се, защото за нищо друго вече нито сили, нито нерви са ми останали.
  
  22.04.2020 г.