Вирусът: Ден 44

19 април, Вирусът: Ден 44
915 официално установени заразени.
Нарастването:
29 19 12 18 23 33 37
25 18 25 33 37 28 21
24 21 16 30 13 14 21
7 19 40 48 42 40 19
31

Извънредните мерки са си извънредни мерки, но те не спират свинщините и идиотщините в Отечеството ни любезно, както се вижда при жестокото убийство на Милен Цветков от безумието, което се е настанило трайно у нас и е по-заразно, по-опасно, по-безмилостно и по-жизнеспособно дори от корона-вируса.

Данните, приведени по-горе несъмнено действат (би трябвало да действат) малко поне релаксиращо.
Честно казано, през последните 2 дни започвам нещо да не разбирам – говори се за огнища, например в ромските квартали, недостигат лекари тук и там, вървят масови (все пак) тествания, а официално заразените като брой са необяснимо (за мен) малко.
Нещо не ми се връзва.
Единственото неподкопаващо доверието ми към обявените официални данни обяснение е, че лабораториите, проверяващи резултатите от тестовете, работят по-бавно и с по-малко хора, заради празниците. Ако е така, след празниците числата ще подскочат като ужилени.
Но ако не е така, значи аз нещо много принципно важно не разбирам. А щом не разбирам, значи каквото и да правя е лишено от смисъл и логика. Ще изчакам още 2-3 дни преди да направя определени изводи.

Да повторя за 19 април:
915 официално установени заразени, 43 починали.

Първата моя траектория, най-добрата от четирите, за 19 април „прогнозираше“:
936 официално установени заразени, 43 починали, 3730 общо реално заразени.
Втората моя траектория, която доскоро познаваше с удовлетворителна точност, за 19 април даваше следните „прогнози“:
953 официално установени заразени, 45 починали, 3875 общо реално заразени.

За утре първата траектория дава следните „прогнози“:
973 официално установени заразени, 44 починали, 3879 общо реално заразени.
А втората траектория, „прогнозира“ за утре така:
1001 официално установени заразени, 47 починали, 4107 общо реално заразени.

Моите коментари:
Първо, „по телевизията“ съобщават - очен лекар, лекар хирург и пр. се хвърлят във войната с вируса; полицаите от 13 март са без почивен ден, на крак и на борба с вируса…
Хвърляме в пещта на епидемията лекари, запушваме пастА на заразата с полицаи, пожарникари, спасители от Гражданската защита, социални работници, всички останали first responders…
А БГ, Бай Ганьо, булгар! булгар!, let‘s make Bulgaria great again – това, което имаме като народ или поне една критична част от него – с извинение за израза – си премества пандемията и извънредните мерки в другия джоб.
Това е толкова жестоко – едни да си жертват здравето и живота, а други да нехаят и пет пари да не дават за тези „едни“. Пък като мине кризата и тръгнат „по доктори“, да не чакат съчувствие и състрадание, лекарите могат да се раздават, да се жертват, ама и те имат памет, те скоро няма да преглътнат това безхаберие, те вече няма да са същите. Това ви го гарантирам. Каквото си посееш през епидемията, това ще жънеш след нея. Няма едни да са идиотите по призвание, които се раздават, жертват си здравето и живота заради други - идиотите без съзнание…

Второ, едва ли сега е времето за научни анализи, но в последната си книга „Рискът – новото име на Сигурността“ аз обръщах внимание на погрешността на глобалната формула за изчисляване (да употребим тази дума за яснота) на риска (и последствията от нея), залегнала във всички монографии:

Рискът е равен на произведението от вероятността той да се реализира и от ефекта, ако се реализира – вероятност по последици.

Затова в книгата си предложих за първи път нова формула за изчисляване на риска, която да избегне погрешността на всеобщо приетата формула (и последствията от тази погрешност).
Сега няма да ви занимавам с моето предложение.
Ще посоча грешката във всеобщо приетата формула.

Тази формула, както написах, казва, че рискът (Р) е равен на вероятноста (В) по ефекта (последиците, П)
Р = В х П

Но!
Но по тази формула излиза, че рискът е един и същ ако има голяма вероятност и малки последици и когато има малка вероятност и големи последици.
Ако В е 0.999, а П е 1, то Р е 0.999
Ако В е 0.001, а П е 999, то пак Р е 0.999
Но първият риск е пренебрежим – с огромна вероятност и нищожен ефект.
А вторият риск е катастрофичен – с малка вероятност и огромен ефект.
На първия риск може да не се обръща внимание.
Докато вторият риск ако се реализира, последстивята от него ще са катастрофални.
Първият риск е река Струма да излиза много често едва-едва от своето корито и по улица „Струма“ да се пълнят мазетата с по 20-30 см вода.
Вторият риск е бедствено наводнение с вероятност 1 път на 100 години, но ако се случи точно на нас и точно сега (например да се спука стената на язовир „Студена“, когато язовирът е пълен), резултатите от него ще са опустошителни.

Защо говоря за тези неща сега? Ами защото сбърканата формула е свързана с цялостното мислене, господстващо по отношение на рисковете – по света и у нас. Много удобно бе да се разглеждат „нормални“ рискове с „нормална“ вероятност. Системите за превенция, противодействие на бедствията и за ликвидиране на последиците бяха ориентирани към тези „нормални“ рискове, сиреч към рискове, които са ни удобни като вероятност за случване.
А Науката за сигурността и аз като неин представител, постоянно обръщахме внимание на рисковете с мъничка вероятност и огромни последствия.
Поне 100 пъти съм писал и във Фейсбук за разкъсаните в Рисковото общество две „нормални“ зависимости:

Едната е между причина и следствие – днес вече не е вярно, че малка причина води до малко следствие, а голяма причина – до голямо следствие. Днес малкото камъче може да обърне колата и също така планината може да се напъне и да роди мишка.
Втората е между вероятно и възможно – днес вече не е вярно, че малко вероятното е малко възможно, а много вероятното е много възможно. Днес твърде слабо вероятно събитие може да ни стресне и тресне прекалено силно.
Е, стресна ни и ни тресна.

Корона-вирусът е точно такова събитие – с нищожна вероятност да се сбъдне, но станало възможно и довело до колосални, катастрофични последици.
И ние се оказахме абсолютно неподготвени за него.
Този тип събития липсваха в нашето мислене. Защото ако те бяха в него, трябваше да се откажем от комфортната, баналната, традиционната и приведена във вид удобен за логаритмуване формула…

Удобната, световно признатата, всеобщо приетата формула за риска проспива подобен тип събития, защото те са толкова малко вероятни, че на нас ни се ще да ги няма в радара ни. Тя ни скланя да мислим, че малката вероятност – ами това си е направо нулева вероятност.
Но я попитайте какво е малката вероятност и дали тя е нулева вероятност за човек на който му казваш – има 2% вероятност да се наложи да ви ампутираме крака.
Дали за него това е направо нулева вероятност?

А като проспива събития с малка вероятност, тази формула проспива и необходимостта да изграждаме системите си за сигурност така, че да са способни да реагират ефективно при подобен тип рискове.
Сбърканата формула е резултат от сбърканото мислене в сигурността. И обратното е вярно – сбърканото мислене в сигурността предпочита сбърканата формула.

Вашият ФБ-приятел, моя милост от години се бори срещу такова мислене, чете лекции на студенти и слушатели (властта от 15 години не ме е канила да чета лекции и на нея – ни властта, ни разните политически академии, дето обучават властта), пише книги и статуси в такова количество, че сам не успява да ги прочете, но с посланието – вече анормалността, ненормалността е новата нормалност, вече извън-редността е новата редност, във-редност. Вече малко вероятните събития стават възможни, а мъничките въздействия – могат да имат огромни последици (пеперудата в Теорията на хаоса).

Но по света и особено у нас си обичат традиционните преподавания. А у нас направо воюват с фундаменталните лекции, с дълбоко пипащите нещата преподавателски идеи, с кеативното и иновативното мислене. Предпочита се да си бъбрим със студентите, споделяйки всеки нЕкои свои съображения под партизанското име „активни форми“. Когато се четат традиционни, утъпкани, банални, добре познати неща, спокойно можеш да вземеш лекциите на добрия колега и да ги дадеш на нашия човек да ги препрочете, а добрия колега да го отсвириш, защото е уморен кон, а пък уморените коне ги убиват, нали... Ама я опитай да му вземеш сложните, взрени в бъдещето лекции и да ги препрочетеш. Няма как. Ето защо спрямо перспективното преподаване, надничащо отвъд хоризонта, както се казваше в съветско време – такой футбол нам не нужен.

Трето, ставало е тук дума и друг път за следното.
Когато една система е подредена и управлявана ефективно, в нея се възнаграждава за спазване на правилата. И понеже спазването на правилата се възнаграждава (носи полза, дава предимства, води до изгоди), то дори и онези, които не си падат по спазване на правилата, които обичат да си я карат без спазване на правилата, въпреки всичко ги спазват, именно защото спазването на правилата се възнаграждава.
Когато обаче една система е безпорядъчна и управлявана неефективно, то там спазването на правилата се наказва (то носи вреди, създава несгоди, води до загуби). Ето защо дори онези, които предпочитат да спазват правилата, се отказват от спазването им, иначи изглеждат глупаци, наивници, будали.
България е от втория тип системи – безпорядъчни, хаотични, анархистични, управлявани неефективно. Тук е едно от най-силните проявления и най-жестоките последици от управлението през последните десетина години – това управление е не само загубено време за България, но то „изяжда“ ценностите, разкъсва социалната тъкан, презира компетентността и съсипва личностите.
В резулатат на всичкото това, мнозина от спазващите правилата се отказват да ги спазват, не им се иска да са глупаци, наивници, будали, да губят от това, че продължават като донкихотовци и сизифовци да се борят с вятърни мелници и да бутат честно и почтено камъка на отговорността си нагоре по хълма на безвремието.
Точно това се случва и със спазването на извънредните мерки. Множество нормални човеци също се отнасят наплевателски към спазването им, защото виждат, че масово тези мерки не се спазват, хората си ходят където искат, при когото искат, правят си каквото искат, държат се както си искат. И онзи, който честно и почтено спазва мерките, изглежда точно това – глупак, наивник, будала.
Само че в системите, в които правилата се спазват, накрая печелят всички.
А в системите, в които правилата не се спазват, накрая губят всички.

Четвърто, с вълнение следя числата на заразените и починалите в Италия и Испания. Снощи прочетох заглавието – спад, спад, спад, спад!
Радостен и обнадежден продължих да чета. Да, има спад, и в двете страни са починали по 400 и малко отгоре души.
400!!!! 10 пъти повече починали само за един ден, колкото у нас общо за 44 дни!!!!
Някои хора в България имат перверзна логика – ох, такива строги мерки при толкова малко заразени и починали!
И не им хрумва обратната логика – ами толкова малко заразени и починали може би се дължат, не на последно място, именно заради тези строги мерки!
Но помислете – 400 души починали само за едно денонощие…
И си представете какво би било ако това стане в България…
За да осъзнаете с какъв огън си играеха българите по Великден…
А радостта от тези само 400, обхванала (то не е точно радост, в интерес на истината) премиерите на Италия и Испания, малко ми заприлича на една еврейска история.
Аз три години в общежитието на Националната математическа гимназия бях легло до легло със съученик Мориц. И бяхме като братя. Едва после, в СССР научих, че има т.нар. еврейски въпрос. В Съветския съюз да си от еврейския народ не бе никак леко и лесно.
Така или иначе, обичам еврейските истории, евреите имат удивително съхранено, въпреки чудовищните изпитания и трагедии, през които са минали, чувство за хумор.
Преразказана тази история звучи така:
Едно семейство отишло при равина и му се оплакало, че в къщата им е много тясно, просто не се издържа. Равинът им рекъл – вкарайте вътре и козата!
След една седмица семейството отишло пак при равина и му казало – ужасно, кошмарно не се издържа, стана още по-тясно. Той им рекъл – вкарайте вътре и кравата!
След още една седмица те се завайкали пред равина, че вече е просто неъвзможно да се живее, ще пукнат – толкова тясно станало. Той им рекъл – вкарайте вътре и конят.
Минала седмица, воплите им пред равина били като кански писъци – ще измрат, ще се изпозадушат, без въздух са останали в пренаселената къща. Той им рекъл – изкарайте от къщата коня!
При следващото им идване те му целунали ръка – вече ни е по-леко, появи се надежда! Той им рекъл – изкарайте от къщата кравата!
Като отишли отново при него, те му целунали и двете ръце, усмихнати, благодарни – много по-добър стана животът, така вече се трае! Той им рекъл – изкарайте от къщата козата!
Когато за последен път те го посетили по този въпрос, направо го прегръщали, искали да го носят на ръце с безмерна благодарност – това се нарича щастие, толкова ни е широко, че е не живот, а песен!!!!
Не е до шега, ама когато жертвите от вируса за денонощие са били към 1000, то 400 вече си е повод за еуфория… Още малко и ще е не живот, а песен!!!!
  
  20.04.2020 г.