Вирусът: Ден 35

10 април, 648 официално установени заразени.
Нарастването: 29 19 12 18 23 33 37 25 18 25 33 37 28 21 24 21 16 30 13 14

Напомням от статуса вчера.
Тенденцията, която е фаворит в моя математически модел прогнозираше за 10 април следното:
Установени заразени 656, те са 648.
Починали 29, те са 26.
Общо заразени 2317.
За данните утре сутрин (т.е. за 11 април), тази тенденция прави следните прогнози:
Установени заразени 682.
Починали 31.
Общо заразени 2415.
Да уточня отново, че всички тези прогнози са направени на 2 април, когато бе втората критична точка на моя модел.

Кратък коментар в четири пункта:
1. Втората ми и „печеливша“ траектория на броя на заразените и починалите продължава да дава [малко] по-високи числа и това – макар че „не познава“ - ме радва именно защото „не познава“. Но аз ще се взирам в нея още няколко дни, до следващата критична точка на моя модел на 14 април. Отсега може да се каже, обаче, че само малките числа като данни скриват факта, че ЗАСЕГА смъртността от вируса у нас е относително висока – 4.0% от заразените, а броят на оздравелите е сравнително нисък – 9.5%.

2. По сегашните ми изчисления се набелязва първи пик на ръста на заразата на 26 април. Излиза внезапно и втори пик – 9 май. Ще видим дали това ще бъдат дати, ключови за стремителния ръст на заразените и – съответно – за намаляването на този стремителен ръст. Така или иначе, след 14 април или моделът ми ще даде фира, или ще се опитам отново да го модифицирам на база на допълнителна, предоставена ни от властта информация.

3. 10 април бе лош ден за българската борба с пандемията. Ние в колективно затъмнение на обществения ни мозък за първи път така организирано в неорганизираността си теглихме една сръбско-руска по цветистостта ѝ майна на въздържанието и дисциплинираността и се изсипахме на улиците. Наблюдавах през прозореца – пристигат няколко коли да видят близките си – и от нито една не слязоха хора с маски. Приятел ми пише – около блока се събират на тумби и пият. Позната моя разхожда дакела си и вижда – в деренцето, до рекичката (дето ту я има, ту я няма) – поне десетина наши мургави събратя и сестри режат клонки и им е весело, та знае ли се. Друг приятел забранил на сина си да отива на игрището в училището, а синът му се отял – мислиш като не са 15, а 14 ще се справите с вашия гаден вирус!? Ето защо снощи препоръчах всеки да запомни какво е правил и къде е бил на 10 април, за да направим равносметката от 10 април на 24 април, след 14 дни. И тогава да не псуваме властта, а да проклинаме себе си, ако не дай Боже, ни се наложи. А дано не ни се наложи. А дано, ама надали… Така или иначе, прав е ген. Мутафчийски – ние се справяме и ние можем да се провалим. Нещо като Тарас Булба към сина си (Аз те родих, аз ще те убия!), такива сме и ние към себе си в битката с вируса – Аз породих надежди да се спася, аз ще убия тия надежди!

4. Ние трябва в тези страшни по напрежение на всички финансови, икономически, здравеопазващи (животоопазващи), социални и психически сили дни да сме Народ, да сме Общество. Или заедно ще се спасим, или ще се спасяваме поединично. Ако сме Народ, ако сме Общество, в битката ни с вируса ще има явлението синергия (1 + 1 ≥ 3), ако не сме Народ, ако не сме Общество, а сива маса, овчедуша тълпа, ще има явлението диссинергия ( 1 + 1 ≤ 1). Ако започнем да се спасяваме поединично, броят на заразените ще бъде на един порядък по-висок, т.е. 10 пъти по-голям (вместо 10 000 ще станат 100 000), а броят на починалите от вируса ще бъде на два порядъка по-висок, т.е. 100 пъти по-голям (вместо 500 ще станат 5 000).

  
  
  
  
  
И днес, втори ден поред лекомислена и леконравна, лековерна и лекоморала България прави нова безумна и безхаберна, безразсъдна и безмозъчна крачка към десетките хиляди заразени и хилядите починали от вируса. Тя масово е навън и ако така продължава, ще бъде масово вътре - в каросериите на труповозките....
Помнете 10 и 11 април! Това може да се окаже началото на края!
Безумно ми е жал за лекарите, които се жертват за народ, изобщо не ги заслужаващ!
Нека запомним също така и онези политици и вирусолози, чалгаджии и политолози, журналисти и всичколози, които водеха систена подривна война срещу извънредните мерки.
Защото ако Злото ни връхлети, поне при капутилацията ни пред него да има кого да прокълнем като за последно!
Ако не се опомним, никой няма да ни помогне. Дори Господ, който веднъж завинаги ще забрави, че някога е бил Българин....

  
  11.04.2020 г.