Вирусът: Ден 34

9 април, 624 официално установени заразени.
Нарастването: 29 19 12 18 23 33 37 25 18 25 33 37 28 21 24 21 16 30 13

Напомням от статуса вчера.
Тенденцията, която е фаворит в моя математически модел прогнозираше за 9 април следното:
Установени заразени 631, те са 624.
Починали 27, те са 25 (засега няма съобщения за нови починали).
Общо заразени 2222.

За данните утре сутрин (т.е. за 10 април), тази тенденция прави следните прогнози:
Установени заразени 656.
Починали 29.
Общо заразени 2317.
Да уточня, че всички тези прогнози са направени на 2 април, когато бе втората критична точка на моя модел.
.
Кратък коментар в четири пункта:

1. Моята втора и „печеливша“ траектория на броя на заразените и починалите започва да изостава - в хубавия смисъл - от съобщените данни, това е все пак добра новина. Тази траектория си остава моя фаворитка до следващата критична точка на модела ми – 14 април.

2. Радваща за мен новина е, че президентът смекчи тона и даде назад от свирепите нападки срещу извънредните мерки. Това не го разглеждам като признание за пресоляване на манджата, а като постепенно налучкване на верния тон и разбиране, че когато обществото подкрепя извънредните мерки и се старае в по-голямата си част да ги спазва, не е най-доброто да всяваш недоверие в тези мерки. А иначе всеки от нас може да говори колко е по-добре човек да е щастлив, здрав, богат и сит, отколкото да е нещастен, болен, беден и гладен. Но е ясно – правителството продължава да бъде длъжник на обществото в усилията да се помогне на най-нуждаещите се прослойки в Бедата. Не като оправдание, а като частично обяснение за този факт е това, че гласът на най-страдащите от Бедата не се чува, заглушен от крясъците и воплите на прослойки, които – да, изпитват трудности, че кой не изпитва, - но не са все още на ръба, обаче в суматохата на раздаването на едни големи пари, изглежда печеливша е стратегията на бебето, което смята, че колкото по-силно плаче, толкова повече достъп до изтощената гръд на майката ще получи. Пък дори това да е за сметка на неговите близначета…

3. Суеверие ме спира, заедно с чисто човешкия страх да не можем да се радваме, когато ни задушават опасения, - да подскажа извода, идващ от последните данни: Мерките като че ли работят! Ние по официални данни се справяме сред отличниците на Европа! Сравнете факта, че докато някъде имат по 500 или 1000, или 1500, или 2000 починали на денонощие, у нас две денонощия нямаме починал (или само един). И всичките ни заразени – пу, пу, пу, пу – са общо 624, а хората някъде за четвърт денонощие правят същата бройка. При това – забележете – вече се правят по много повече тестове, което също е нещо, макар да е все още нещо, защото е повече от нищо, но не е нещото, което трябва да бъде! Затова, братя и сестри българи, стискане на зъбите му е майката и стискане на палци му е бащата на битката ни с Бедата!

4. За да получим по-адекватна картина, трябва да се изследват не само хора от първата линия на борбата (те трябва да се изследват!!!!!!!), но и гетата и социално слабите от критичните възрасти (които в един голям процент се обслужват – по магазини и аптеки – сами). Имаше в местния Кауфланд една връстничка на майка ми (а майка ми е на 85), с която те всеки ден си бъбреха докато напазаруват дребни неща. Е, майка ми не излиза от месец, аз си я гледам като писано яйце, а дъщерята и зет ми, които не са в чужбина, пък се грижат за мен с покупките, гледат ме мен като писано яйце. А тази възрастна приятелка на майка ми, предполагам, сама се обслужва – всички нейни са в чужбина или в други градове и села. И точно такива възрастни хора са множество, те щъкат ежедневно, на тях им кихат и кашлят из магазините и аптеките, те са първи приоритет на помощта от държавата и обществото, Църквата и NGO-тата. С други думи – масови тестове са нужни на два типа хора у нас – тези на първите линии и на онези на първите жертви на вируса (ако ги докопа) и пламне сред тях като пожар по времето на Нерон: гетата и възрастните самотни хора!

Днес на "лични" един (вече бивш ФБ-приятел) ми чете не конско, не дори слонско, а направо бронтозавърско. Главното бе, че от корона-вируса умирали основно и без това сериозно болни хора!
Каква идиотска логика...
Главният въпрос тук е - те биха ли умряли точно сега, в дните на пандемията или не?!!?
Не. А значи и тях ги е убил корона-вирусът.

Кажете на близките на починалата днес в Сливен 44-годишна жена:
Б бе, таковата, тя нали е била, глей сега, на хемодиализа един вид? Значи с единия край, общо-взето, е все едно почти в гроба и без това!!

Какво безсърдечие!
Корона-вирусът ще извади най-лошото у толкова много двукраки същества.
И страшното, както казва мой приятел, е това, че то не е най-лошото у тези хора, то е тяхната зле спотаена, лицемерно прикрита същност!
Сложихме маските. И маските почанаха да падат...

Започва подобно отношение към жертвите на корона-вируса да ми прилича на 30-те години в Германия. Избиват и измират огромен брой евреи, а хората по това време вдигат рамене:
Евреи са все пак, не германци!
А след години вдигат рамене:
Ама ние не сме знаЯли! Кой да е предполагАл, че се случва такива неща!?

Да бе, да. Сякаш не са изчезвали някак техни съседи, познати, колеги, продавачи в бакалийките, преподаватели от същите катедри, лекари, при които са си лекували децата и т.н., и т.п....
  
  
  
  
  

Чета анализ на несъмнено интелигентен човек: Ако гладът победи страха, ще бъде разрушително!

Всъщност аз за какво бях толкова критичен към погрешната стратегия на президента по отношение на възможно най-строгите извънредни мерки, спазвани по възможно най-стриктния начин?

Първо, защото тези мерки и това тяхно спазване са безалтернатива при първата фаза на възпирането на вируса да не се разбеснее като на Апенините и Пиринеите и както в англо-саксонския свят.
Второ, защото мерките и спазването им са общонационално усилие и държавният глава, главата на нацията не може волно или неволно, дори и от добри намерения, да подкопава тези усилия, да не бъде част от тях.
Трето, то е абсолютно очевидно, че управляващите закъсняват с някои възможни стъпки за облекчаване на участта първо на най-пострадалите от Бедата, а някои от направените от тях стъпки са лошо обмислени и слабо ефективни. Ето защо само да констатираш това от високата си позиция може да се разчете не като коректив, а като мрънкане, подпяване на опозицията, търсене на политически дивиденти или просто говорене не принципно, а по принцип. Има смисъл само ако кажеш нещо конкретно като предложения, след като си се допитал до своите редица съвети с много съветници, а не по метода По-добре да е по-добре и е по-лошо да е по-лошо.
Четвърто, когато обикновените хора се притесняват и изговарят притесненията си, това е едно, когато държавниците назовават и то постоянно всякакви лоши неща като хипотеза, те, както съм писал, могат да превърнат някои думи в думи-чудовища, заживяващи свой живот и превръщащи се в нормативната рамка, в която обикновените хора осмислят проблемите си и пораждат очакванията си.

Няма да коментирам последствията от сбърканата стратегия на президента – обществените настроения спрямо мерките и спазването им не са в негова подкрепа. Рейтингът му се срина (ндявам се временно). За първи път има недоволство от него от меката периферия на подкрепящите го с едно наум – критиките не са само от онези, които грубо и идеологизирано говорят за него като за льотчика. Даже удивително смислени анализатори говорят за лигльовци по върховете на държавата. Аз такива думи не съм употребявал.

Но ето, споменатият в началото интелигентен анализатор подхваща повтореното 10 пъти в течение на 9 дни от президента – ако гладът победи страха.

И „по радиото“ рекох – ако ти постоянно повтаряш на глас от високата си държавническа позиция, че гладът ще победи страха, то аз гарантирам, че наистина ще сработи самосбъдващото се предсказание и гладът ще победи страха. И какво, когато гладът победи страха ще се изправиш пред обществото, превърнало се в тълпи от спасяващи се поединично индивиди и ще кажеш Аз нали ви казах!... ?
Днес един анализатор дълбокомъдрено ще анализира да не би гладът да победи страха, утре друг, после трети… И народът само това ще чува в разтревожените си мисли – гладът ще победи страха, гладът ще победи страха, гладът ще победи страха…

Държавниците не могат да произнасят думи, които имат лошия навик да се превръщат в чудовища, когато мислиш само за тях и започваш да си казваш, че няма начин те да не се сбъднат.
Животът ни го е показал и доказал:
Необходимото условие нещо да се сбъдне е да допуснеш, че то може да се сбъдне. Достатъчното условие е да заживееш с мисълта, че то няма начин да не се сбъдне.

Към днешна дата няма алтернатива между страха и глада. Те не са или-или. Към днешна дата държавата, обществото и гражданите имат способностите да не допуснат страхът да победи глада.
Към днешна дата опасността е друга – да се сметнем за много смели, за много ербап, за много непукисти, за много тарикати, за много хитри, за много такива, според които „на нас това (Италия, Испания, UK, US) не може да ни се случи", на много „куцото пиле и Господ го пази“…
Само тази смелост на безполезните идиоти може да ни докара след 2-3 седмици, най-много месец и ужасния страх, и ужасния глад. И тогава ужасният страх и ужасният глад няма да воюват един срещу друг, за да видят кой кого ще победи, а ще се обединят в нерушим съюз срещу България и българите.
А не се е намерило общество, което да се справи едновременно и срещу страха, и срещу глада – срещу ужасния страх и ужасния глад.

И накрая, ето резултатите от две социологически проучвания:
-- Голяма част от българите смятат (наивно и идиотски), че страховете от корона-вируса са преувеличени (че как да не са, някакви си 2000 на нощ умират в САЩ и хвърлят труповете в масови гробове, а в Европа колко пък да са починали – някакви си 64000).
-- Голяма част от германците са против отслабването на извънредните мерки.

Даааа, както казват в Одеса, между позиците на българите и германците има две големи разлики.
Ах, да, има и още една, още по-голяма разлика. В Германия президент и премиер не воюват помежду си по отношение на пандемията. И също така не се гледат в очите един друг.
А гледат в една и съща посока.
  
  
  
  
  
Между книгите, които чета, видях какво е казал ген. Мутафчийски тази вечер.
Ами аз говоря абсолютно същото, макар че не съм на пангара като него.

Предлагам ви на всички да запомним днешния ден - 10 април.
И да си припомним за него на 24 април. Още повече, че моят модел засега дава два пика - единият на 26 април (т.е. близо до 24 април), другият на 9 май.

Нека, ако не дай си Боже, си скубем косите на 24 април, да си спомним кой какво е правил на 10 април.
Защото моите приятели за "ранно сигнализиране" ми говорят от няколко града за едно и също нещо: българинът го е подкарал лайф ис лайф, само левски и сръбска музика, думба-лумба, они па че ми кажат на мене!

10 април - по това, което ми казват приятелите - е първият ден на масово нарушаване на извънредните мерки!
Нима толкова ни бе волята!? От 8 март с първите установени заразени, до 10 април - месец и два дни! Всяко чудо за 33 дни!

Ако я караме така, ще си направим ритуално харакири!
Не, не е паника! А същото онова, за което писах тук преди седмица и бях махнал с ръка - какво да му смяташ, какво да му се вълнуваш!
Какво бе това днес - масово обезумяване!?

Хора, осъзнайте се! За вас, тези, дето днес се изсипахте масово навън - за вас няма да има респиратори, ако я карате така! За вас ще се копаят ровове и ще ви изсипват там труповозките ако не се опомните!
За вас. И за нас. И за нас - които спазваме максимално извънредните мерки. но имаме малшанса да сме един и същи народ с вас!

Тъкмо тръгнаха добре нещата... Опомним ли се, ще ни се размине голямото мрене. Още не е късно. но днес направихме голяма крачка към пропастта.
И заради това, което очаквах рано или късно да се случи - да кажем майната им на извънредните мерки!, подскочих като ужилен, когато от най-високо място, макар и с добри намерения, лекомисленото отношение към спазването на санкциите намери своя говорител.

Така става у нас - каквото повикало, такова се обадило.
Наистина - де го чукаш, де се пука - така че на една голяма част от нас просто не ѝ пука.
А така може да се докара до това - да се пукне от яд някой ден. От яд и от мъка, горест, печал и безумен страх....
  
  
  
  
  
Лекарите!
Това са героите на България!
Двама най-близки мои хора са на първа линия!
Ако сестра ми внезапно не си бе отишла преди 9 месеца, знам - тя също щеше да бъде на първа линия, в окото на Бедата и Борбата.
Дойде време да разберем ние, българите, че най-великата професия е лекарската.
А колко плюхме и ругахме лекарите, без да си даваме сметка какъв тежък и рискован е лекарският труд!

Без всеки можем, дори без онези по върховете, хванали се гуша за гуша, но не можем без лекарите!!!

Сега разбрахме https://www.youtube.com/watch?v=nerT4bP4qRY&fbclid=IwAR2Vn-LVG4lNklX_CUt...

  
  10.04.2020 г.