Вирусът: Ден 11

  :) :)
  Като човек, дошъл след 33 години в соца, да рапортувам бодро пред работническата класа, трудовото селячество, творческата интелигенция и всички останали от прогресивното човечество, както и да дам със синовна призателност отчет пред Партията и Народа:
  
  
  Прочетох си двете лекции, четири академични часа пред бакалаврите - Лема и дилема на несигурността. Сигурността като благо.
  
  Сега мога за известно време да се отдам на културен отдих с:
  -- "Вторият пол" на Симон дьо Бовоар (прекрасно и току-що издадена на български, едва ли някой е направил повече за слабия пол и уважението му от по-слабия пол, от "жената до Сартр; аз обичам да казвам, че преди да спори за Третия пол, човек би трябвало да прочете "Вторият пол";
  -- "Хитлер" на Кън Кършоу, том 1.
  -- "Записки по революцията" на Евгений Дайнов, том 2.
  -- "Власт и видимост" на Андрей Бунджулов.
  
  Пък след това ще продължа с подготовката за лекците по "Сценарийно планиране о програмиране" за магистрите.
  
  Няма да позволяваме на вируса да ни променя целите и плановете за тяхното постигане!
  
  
  
  
  Сега обявиха 92 заразени, хайде да станат до полунощ 95.
  След като буквално до онзиден случайно или не моят спекулативен модел, базиран на двето науки, в които съм работил - математиката До и сигурността След демокрацията, вървеше, както казват руснаците тютелька в тютельку. Вчера, обаче, лееекинко косите ми настръхнаха. Днес за първи път, откакто съм си разработил моя модел, той е по-лош от официално установените заразени!
  Малка светлинка в тунела, сестри и братя българЕ!
  
  Моят модел предвиждаше за днес 108! А ни казват 92!
  А между 108 и 92, както биха казали в Одеса (ах, как обичам този град, позволете ми да не ви казвам всичките причини за това :) !) има две големи разлики!
  
  Написах няколко пъти - ще следя засега моя модел с официалните съобщения до утре, 19-и. Не защото 19 е едно от четирите ми любими числа, а защото тогава е първата, определена си от мен критична точка на моя модел. Той казва 128.
  
  Забележете, че да - нарастват всеки ден с 10-12-14 приблизително, но понеже броят на официално установените е с всеки ден по-голям, това означава, че процентът на официално установените пада.
  Ех, да можех да кажа, че пада с малко, но завинаги!
  
  И все пак, рано е за оптимизъм. Отново и отново ще апелирам - твърди (hard) и категорични, безкомпромисни и ако трябва безпардонни, решителни и сурови, бързи и яростни мерки.
  Вирусът е голяма гад, но страхлива и подла гад. Той се храни с идиоти, тъпанари, безхаберници и наивници. Той не идва при нас, ние отиваме при него. Да не му хвърляме в мръсната пещ, във вонящата паст своите недисциплинирани, безотговорни, тъпи и безумни глупости. Да бъдем умни и разумни, да бъдем солидарни и отговорни, да бъдем внимателни и спокойни, да бъдем хора и човеци!,
  
  
  
  
  Тези, които изучават стратегическото прогнозиране и сценарийното планиране знаят, че един неизползван ефективно или използван неефективно ресурс за надничане в бъдещето е фантазията.
  Да, фантазията. Може би не напразно между фантазията и фантастиката има не само звуково сходство.
  Научните фантасти понякога имат безукорно точни попадения.
  Но ние може би ненапразно имаме фантазия. Тя ни е дадена с някаква цел. Нека да я използваме по предназначие, за добро.
  Но това е тема за друг разговор.
  Сега ще кажа, че да имаш фантазия не означава да имаш развинтена фантазия.
  Впрочем, всеки от нас има развинтена фантазия. Когато тя вещае лошотии, гадории, страхотии, ужасии, тя е като при Гойя - „Сънят на разума ражда чудовища".
  Аз също мога да дам воля на подобна развинтена фантазия, имам я в излишък.
  Но отказвам да правя анализи и прогнози за вируса по принципа на възможно най-лошия сценарий, на най-лошия от възможните и на най-възможния от лошите сценарии.
  Предпочитам да видя реалистичните сценарии, в такова бъдеще ми се надниква.
  Опитът да надникнеш в бъдещето е първото усилие да направиш бъдещето по-добро.
  Или поне да не му позволиш да те изненада по най-лошия възможен или възможно най-лошия начин.
  
  Написах това по повод на реакции на предния мой статус. Ако ще се надцакваме с вещаене на катастрофи, мога и аз да навещая катастрофища. Но това носи риска на самосбъдващото се предсказание - когато се боиш от нещо да не се случи, ти се държиш толкова неадекватно, че то се случва и тогава казваш Аз нали ви казвах!
  Дайте да се опитаме да влезем в коловоза на Самонесбъдващото се предсказание - когато не искаш нещо да се случи и се държиш адекватно, ти така не му позволяваш да се случи.
  
  При налагането на официално установените заразени и моя модел, съзрях първата мъничка добра новина, мъничко, макар и едва мъждукащо, но светло лъч-че. Защо то да не ни даде надежда, че можем да се справим, ако се държим ощо по-адекватно, с пъти по-адекватно!?
  Нещо в този смисъл и написах в предния статус. Поне от днешна гледна точка не всичко е безнадеждно.
  Нима това е малко в тези дни на всеобщо униние, когато разумът ни е приспан и постоянно в своя сън ражда чудовища?
  Така че нека да държим разумът си буден!
  
  18.03.2020 г.