Вирусът: Ден 10

  :) :)
  
  На стари години днес направих официален дебют в новите информационни и комуникационни технологии в он-лайн преподаването.
  Имах две лекции при бакалаврите, 8.15 - 11.40:
  Сигурноста като потребност.
  Класификации на видовете сигурност.
  
  :) :)

  
  
  
  
  Ще ни бъде! - казах си, като установих, че по случайно съвпадение днес за лекциите чета италианския мъдрец Марсилио Фичино и гледам италианския филм "Новият Дон (за кръстника Бонано)", а във времето за релакс чета Елена Феранте и слушам любимата неаполитанска музика. Всички сме италианци сега! И всички ще се справим! Италия до 10 дни ще започне да пречупва бедата!!
  
  
  
  
  Както всяка привечер пиша тук, аз си направих преди 2 седмици математически модел за нарастване на броя на установените заразени, като бях заложил един по-агресивен по ескалация модел.
  Надявах се той да е пресилен в известна степен.
  До снощи нещата се развиваха по този мой донякъде спекулативен модел.
  Но днес за първи път той изостава – аз „очаквах“ 76, а те са вече 81.
  
  Най-напред да кажа няколко думи от рода на:
  1. Мерките закъсняха. Аз напомнях, че Науката за сигурността изисква при извънредна ситуация от един момент нататък дори тя да не е настъпила, да вземаш решения сякаш е настъпила вече! С една седмица се забавихме да тръгнем от предположението, че реално заразени вече има, макар че установени още няма.
  2. След като мерките бяха приети, обществото и редица ръководители не се държаха разумно и в съответствие с риска. Още има ръководители на структури, които могат да работят напълно дистанционно, а те карат хората си да ходят на работа. Преди няколко дни моя близка бе излязла из Перник на пазар и що да види – седят си хора в кафене, ходят си на тълпи… Вчера минавам маскиран покрай група младежи, 10-12 човека, събрали се накуп, от паркираната кола се носи чалга от рода „Не мога да се запра!“ или от сорта, те се прегръщат, копеле, батка! 10-12 човека!
     3. Мерките, които са приети, дори и да сработят, когато им дойде вторият акъл на ръководителите и на масата безотговорни хора из площадите и заведенията (да спомена ли идиотите, ама наистина като идиоти, извинявам се, тръгнали при епидемия на екскурзия в Мароко!!), ще сработят и ще дадат ефект след 2 седмици! Ние сега берем плодовете на всичко, написано от мен дотук в този статус. Така че търпение! И стискане на зъби и на палци.
  4. Нужни са още по-радикални мерки и по-бързи решения в помощ на first responders, усилия за легловата база в болниците и каквото може да се закупи за помощ на заболелите…
  
  Сега за моя модел – той, пак казвам, е донякъде спекулативен, защото аз нямам различна от вас информация, просто разчитам на моите две науки – математиката и за сигурността.
  Определил съм си критична точка – 19 март (вече писах за това) – аз „очаквам“ тогава 128.
  В основата на модела ми е предположението, че броят на заразените се удвоява на 4 дни.
  Ако се съхрани тенденцията от днес, това означава, че тече по-бързо ескалиращ процес – удвояване за три дни.
  
  Не за излишен оптимизъм, не за успокоение казвам пак и пак, отново и отново – още сме в състояние да намалим темпа на ръста на установените заболели. Все още! Сурови мерки, жестока дисциплина, тотална дезинфекция и солидарно общество! Об – щест- во!

  
  Пропуснатото дотук ще повиши цената, която ще платим 2-3 пъти. Но не 20-30 пъти!
  Ако се стегнем и вземем в ръце!
  Нямаме избор, защото алтернативата е италианско-испанския вариант и то точно когато започват да идват хубави новини за преборване на вируса от много места.
  Жестоки, категорични мерки – безкомпромисни, безжалостни, категорични и ако трябва силови.
  И търпение 2 седмици.
  Аз ще взема отношение на 19 март, тогава ще мога за себе си да си изясня колко стръмен е наклонът на ръста на броя на установените заразени. И да се надяваме, че няма да стигнем до фазата, когато споменаването и следенето на официално заразените няма да помага с нищо, а само ще плаши и стресира, защото количествените изменения са се превърнали в качествени!
  
  
  
  
  
"Богатий с парите ...".
  
  От медиите:
  Кирил Домусчиев с коронавирус...
  
  Само преди два дни написах тук приложения по-долу статус (май за Роналдо се оказа фейк).
  Досега богатите хора в България като цяло са абсолютно пасивни към проблема на обществото, не-солидарни, егоистични, безразлични и скрили се в миши дупки.
  А вирусът не подбира. Вирусите в някакъв смисъл са демократични, минават през класи и съсловия.
  Заразяването на разградския олигарх (да е жив и здрав!) е добър повод и олигарсите да се опомнят. Да престанат да бъдат толкова отчуждени и арогантни непукисти по отношение на обществените ни тревоги.
  
  Когато човек има 100 милиона, говоря хипотетично, не визирам конкретно никого, ами то е като да имаш 90 милиона - същата качествена величина. Но пък 20 милиона могат да направят чудеса...
  
  17.03.2020 г.