Вирусът: Ден 5

  В напрегнатата ситуация аз, дето се вика, едно си зная, едно си бая. :)
  Не, че ми е весело, но поне намирам повод да се радвам за моята Наука, за нашата Наука, за Науката за сигурността.
  Тя бе тръгнала по верния път, само дето оставаше нечута и непрочетена.
  А аз написах цяла тухла от 800 страници в името на тази наука - "Рискът - новото име на Сигурността".
  
  Скъсването на връзката между Науката и Политиката сега като бумеранг ни удря по челата. Жалко, че като удря нечии властови чела, те дрънчат на кухо. По света и у нас.
  
  А Науката за сигурността не е просто една обществена наука, тя е все повече ОбщественаТА наука.
  Изпадне ли в дефицит на сигурност обществото, грош цена на всички други науки за всички други процеси, явления, ситуации, категории, понятия.
  
  Нищо, в лошото има добра новина - ще стане ясно, че повече без Наука, камо ли против науката, напук на науката, с презрение към науката не може.
  Обществото на рисковете е Общество на Науката за сигурността.
  А Науката за сигурността се опитваше да разкаже, да подскаже, да покаже и да докаже че вече трябва да управляваме обществото, да управляваме обществата не от гледна точка на днешния ден дори, а от гледна точка на бъдещето. Ние трябва да се опитваме да разберем бъдещето, да се подготвим за него, да го направи по-добро и да му повлияем към по-добро.
  Днешното време се управлява и от Бъдещето!
  Иначе Бъдещето ни връхлита и става кошмарно Настояще.
  
  Изпитвам когнитивен дисонанс, направо в шизофренично раздвоение съм. :)
  От една страна ми е напрегнато заради ситуацията в света, Европа, региона, България, макар че то е и заради глухотата и слепотата по отношение на Науката за сигурността.
  От друга страна изпитвам професионално удовлетворение, че въпреки съпротивата съм преподавал на своите студенти не глобални алабалистики и стратегически тъпизми, не носталгични лапсуси и идеологизирани опуси, а абсолютно съвременна, актуална, адекватна и надничаща напред наука!
  
  Вярвам, че този мой когнитивен дисонанс няма да е в никакъв случай с толкова трагични измерения, както бе някога, когато месец преди Кербала написах анализ до президента, че ще ни ударят в много близко бъдеще. Нула внимание. Две седмици преди Кербала му дадох опорни точки какво да говори, като дойдат ковчезите от Кербала - за да накарам държавниците да си размърдат задниците. Нула емоции.
  А по-късно стоях във Военния клуб край ковчезите и слушах как президентът чете надгробно слово и по моите опорни точки...
  Повярвайте ми, бях потресен и покрусен и изобщо не изпитвах каквото и да било удовлетворение, че президентът използва опорните ми точки. Какво ли не бих дал това да не му се налага!
  
  
  
  
  Как така Повелителят на Парите сее на поразия и обещава лекомислено безспир пари за Лудогорец (и не си прибира като Държава близо 60 милиона от разградския олигарх), Черно море, Локо и Ботев Пд, Левски... А в окото на Кризата не e намерил още финансови стимули за лекари и мед.сестри??!!
  Това трябваше да се направи преди 2 седмици!!
  
  
  
  
  Това е толкова очевидно и очевадно:
  Цяла София, която може, да мине на дистанционна форма на работа! Час по-скоро Аморе мио, облечено във власт! За да избегнем О белла чао!
  Пример:
  Какъв е смисълът университетски преподаватели а ходят ежедневно на работа, да се блъскат в (гр)адския транспорт, когато няма лекции и нито един студент????
  Господи, докога ще вървят след кризата, кога ще се опитат да са в крак с нея и дори на крачка пред нея?!
  
  
  
  
  Не виждам друг начин освен да сме граждани, да сме общество!
  Да искаме от властта да престане да бръщолеви, да се тутка, да брои глави, да е като пиле в кълчища, да ни знае едната ръка какво прави другата, да тича след епидемията и с поне две седмици закъснение!
  Трябва да я притскаме да се размърда, да я накараме да осъзнае, че Власт звучи Отговорно, да я разтресем да се опомни, да й пишем три с четири минуса досега!
  Призвани и призовани сме да се преборим за здравето и живота на българите, за живота и здравето на България.
  Не бива да бъдем към несведущите любители, блажените дилетанти, лекомислените аматьори, нарцистичните лаици нито пасивни, нито безразлични, нито отчаяни, нито уплашени!
  Властта е длъжна да бъде Власт. Тя ни дължи това!
  Ние като граждани, като общество можем да я принудим да бъде власт, да стане Власт!
  Ако не успеем да направим това, ако не осъзнаем, че можем да направим това, след нас ще дойдат атомизираните, озверели маргинали и сивата, паникьосана тълпа.
  Още не е късно да накараме властта да престане да се влачи след бедата, а да бъде в крак с нея, та дори и на една крачка пред нея...
  Некомпетентността убива. Не некомпетентните, а зависещите от тях!!!!
  
  
  
  
  Продължение на предния статус.
  Може да се стори, че имаме изключително бързо нарастване на броя на заразените.
  Не, бързо нараства броят на установените заразени. За да не се правя на лош пророк, се въздържах да привеждам мои оценки за реално заразените и то направени само на база на Науката за сигурността и Математиката - двете мои любими науки - едната до, другата след демокрацията.
  Впрочем, в наскоро излязлата у нас книга на Кит Йейтс "Математика на живот и смърт", също е казано доста за епидемиите, но ние сме се разбрали, че властта, ако не е нещо от Карл Май, не го чете.
  
  Ние сме в първата фаза, когато броят на заразените расте по "геометрична прогресия".   Избягвам да говоря за експоненциално, за да не създавам допълнителен шум в системата.
  Разбира се, скоростта на нарастване зависи от много неща.
  Най-вече от ефективното управление на ситуацията, а ефективното управление се прави от ефективни управляващи. То не може да се прави от неефективни управляващи. Камо ли от некомпетентни управляващи.
  
  Още не е драма, още не е катастрофа.
  Но, както писах в предния статус, трябва с гражданска активност и разумно поведение като общество да сритаме задниците на властта - да бъде власт. Власт сега не се сменя.
  Руснаците казват - коней на переправе не меняют. Тази ще е властта, но поне да бъде власт, а не искрено загрижени дилетанти. Светът от хилядолетия пати най-много от искрено загрижени дилетанти.
  
  Трябва да принудим властта да прави каквото трябва. А каквото трябва да прави тя не знае, това знаят професионалистите. Но тази власт 10 години ги шунтираше, шкартираше, шантажираше и шокираше. Сега дойде часът за сърбане на попарата.
  
  Нека говорят професионалистите. Нека решават професионалистите. Те трябва да казват какво да се прави, а властта да го прави. Не премиерът да дава думата на професионалистите, а те да му възлагат задачите.
  Премиерът не е бащица, той е слуга. В общия случай на народа, в конкретния случай на професионалистите.
  
  Големият немски юрист Карл Шмит казва, че истинският властник не е този, който взема решения в нормална ситуация, когато и баба знае, когато всички е разписано в правила, норми, стандарти, процедури, закони. Истинският властник е този, който взема решенията в извънредни ситуации и в извънредните ситуации се вижда дали си властник и колко струваш като властник.
  
  Ние трябва да притискаме властта да бъде власт, това е моето послание - системен, 24/7 натиск - да прави това, което трябва. То не е някаква алхимия, то не е нещо мноооого сложно. Светът, Китай, Корея, Италия са го измислили - с плащането на висока цена. Умният се учи от грешките на другите. Глупакът не се учи и от своите грешки.
  
  Ето първите незабавни стъпки според мен:
  
  1. Създаване на ясни обществени настроения за много ниска, почти слаба оценка на направеното, за критично недоволство от действията, закъснели и реактивни на властта.
  
  Всяка власт при демокрация, дори при условна демокрация, много държи на публичния си образ.
  
  2. Още от утре навсякъде, където може да се работи дистанционно в София (а защо не и в страната) да се спре ходенето на работа в институциите!
  
  Да караш хората да се блъскат в (гр)адския транспорт, за да правят същото в работата, което могат да правят вкъщи е безумно.
  Аз мога да се готвя за лекции, да разработвам нови идеи за учебния процес, да ръководя написването на дипломни работи, да работя с докторанти и от домашния си компютър, щом няма студенти и лекции.
  
  3. Категорично, с всички възможни социални мрежи и медии, фейсбуци и туитъри да окажем направо зверски натиск върху властта - да обезпечи финансово лекарите и сестрите first responders - онези на пангара!
  
  Тази власт пилее пари на поразия, взима кредити до откат, харчи милиони за спортни съоръжения, трибуни Моци, футболни клубове, зали в селца и стадиончета в паланки, тя трябва да намери пари за онези, от които ни зависят здравето и животът.
  
  4. Обявяване на извънредно положение в София.
  
  Да, ние нямаме Закон за управление при кризи, за десет години тази власт не сколаса да го приеме, но много от мерките са разписани в законите и постановленията, това, че премиерът не чете закони и затова не ги знае, а някои около него се страхуват да му ги кажат, не е оправдание.
  
  12.03.2020 г.