Макмърфи поглежда Хардинг:
- Значи, такива игрички въртят те, а? Изнудват те? Държат те в шах?
- Да точно така.
Той се свлича обратно на стола си и промърморва:
- Фъшкии.
(Кен Киси, „Полет над кукувиче гнездо”)
Те ме уволниха.
Те изпълниха „мократа” и „мръсна” поръчка.
Те могат да рапортуват за перфектно свършена работа – крайно време беше все пак да свършат нещо.
Те - министърът на вътрешните работи (и приятел на президента) Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР (и секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков.
Днес, 29 януари 2009 година от служител от „Човешки ресурси” в Академията на МВР ми бе връчен изготвения още вчера Документ:
Предизвестие
Рег. No. 599
Дата – 28.01.2009 г.
Уважаеми господин Слатински,
В изпълнение на изискванията на чл. 111 от КТ и на основание чл. 334 от КТ Ви известявам, че възнамерявам да прекратя трудовото ни правоотношение по чл. 111 от КТ. Настоящето да се счита за петнадесетдневно предизвестие.
Трудовото правоотношение ще бъде прекратено, като Ви бъде връчен акт за прекратяване.
При неспазен срок на предизвестието ще Ви бъде изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ.
Предизвестието е изготвено в два еднообразни екземпляра, единият от които Ви връчвам.
Ректор на Академията на МВР: проф. д-р Р. Марков
Аз подписах връченото ми Предизвестие със следното възражение: „Категорично възразявам срещу това Предизвестие и цялата процедура, която е израз на безпринципен административен произвол и политическа разправа!”.
Случи се това, за което писах в предните два материала със същото заглавие на моя сайт.
Не съм имал и грам илюзия, че ще се случи нещо друго.
През последните месеци аз си имах работа с двама толкова прозрачни и едномерни началника, че бях абсолютно сигурен – те, макар и уж юристи, нямат дори грам фантазия да измислят нещо по-убедително, по-умно, по-наподобяващо истината, така че като със смокинов лист да бъде прикрито, че изпълняват поръчка и поръчение.
Вместо това, те го направиха по описания от мен сценарий:
Изведнъж, след две години им хрумва, че, виждате ли, аз в Академията на МВР не съм бил служител (т.е. на трудово правоотношение - ЛРТП), а съм само съвместител. И щом това е така – двамата титани на юридическата мисъл се измъкват като мокра връв, заявявайки – ами просто не му продължаваме съвместителството след изтичането на годината, през която е бил привлечен за съвместител.
Нали именно защото бях съвместител във Варненския свободен университет, там точно така – и пак поради сбърчени от гняв височайши вежди - не ми подновиха договора, с което фактически (след като 12 години преподавах изключително успешно и бях един от любимците на студентите) ме уволниха. За което съм разказал в други два материала на този сайт.
И защо точно преди една година в Академията на МВР не бе завъртяна същата тази процедура? Защо тогава не възникна въпросът - да ми се продължава ли договорът, а това стана автоматически, без никой дори да си помисли, че аз не съм служител, а съвместител - макар и с пълна заплата и на пълен работен ден?
Ами защото тогава беше чисто, просто и кристално ясно на всички какъв е моят статут.
Тогава защо сега изведнъж министърът на вътрешните работи (и приятел на президента) Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР (и секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков правят тази изсмукани от пръстите гимнастики - въпреки всички безспорни права, атрибути и привилегии, които са ми дадени и които аз в продължение на две години неизменно и законно ползвам - заради статута на служител, а не на съвместител?
Както пее Владимир Висоцки: „А ответ ужасно прост - и ответ единственный”...
Отговорът е ужасно прост – и отговорът е единствен: Защото междувременно излезе моята книга „На вниманието на г-н президента, 2002-2006 год.”.
Дългата ръка на Системата отвърна на удара.
А конкретните изпълнители на тази разправа над мен са министърът на вътрешните работи (и приятел на президента) Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР (и секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков.
Всеки, който би проявил интерес към предисторията на моя казус в Академията на МВР, може да се обърне за повече подробности към другите два материала на сайта.
● Удивителни са тази безпардонна агресивност спрямо мен и тази нехарактерна за него решителност на министъра на вътрешните работи (и приятел на президента) Михаил Миков! Ако също толкова активно, ангажирано и амбициозно той атакуваше истинските проблеми на МВР!!
● Министърът на вътрешните работи (и приятел на президента) Михаил Миков ще бъде запомнен с две неща:
-- Първо, точно при неговото министерстване полицаите провеждаха своите безпрецедентни за цялата 130-годишна нова история на България протести!
-- Второ, с негова заповед полицаи и жандармеристи, охраняващи Народното събрание от провеждащия се протест, налагаха и ритаха жестоко младежи и девойки и дори ги гониха по „Цариградско шосе” до Алея „Яворов”!
● Удивителни са тази безпардонна агресивност спрямо мен и тази нехарактерна за него решителност на ректора на Академията на МВР (и секретар по национаната сигурност на президента) Румен Марков! Ако също толкова активно, ангажирано и амбициозно той атакуваше истинските проблеми на Академията на МВР!!
● Ректорът на Академията на МВР (и секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков ще бъде запомнен с две неща:
-- Първо, тази година за пръв път през цялата 13-годишна нова история на Академията на МВР нямаше обявен прием за курсанти във Факултет „Сигурност”!
-- Второ, тази година за първи път нито един курсант, завършил Факултет „Сигурност” в Академията на МВР не бе назначен на работа там, където би трябвало и за където е обучаван цели 4 години – т.е. ако по-рано това беше Национална служба „Сигурност”, то сега е Държавна агенция „Национална сигурност”!
Логично възниква въпросът: След като всичкото това е така, защо толкова държа да преподавам в Академията на МВР?
-- Най-напред ще кажа, че безпрецедентният и безнравствен натиск, постоянният командно-административен произвол над мен, осъществяван в Академията на МВР като наказание за моята книга „На вниманието на г-н президента, 202-2006 год.”, за моите позиции в медиите като експерт в сферата на националната сигурност, както и заради моя сайт – ме абицираха да покажа и да докажа на тези прислужници, облечени във власт, че те могат да ме мачкат, но няма да ме смачкат. Че има понятия като чест и достойнство, които не ми позволяват да клекна, да се стая, да моля за милост и пощада.
-- Освен това, моите знания и натрупаният опит могат да намерят прекрасно приложение именно във Факултет „Сигурност” на Академията на МВР. Защото прекрасните обучаващи се там момичета и момчета имат нуждата от нов поглед към националната сигурност, към съвременните процеси и рискове, и аз смятам, че съм един от преподавателите, който може да им даде този поглед.
-- На следващо място, във Факултет „Сигурност", предишният декан - прогонен от ректора на Академията на МВР (и секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков – беше събрал чудесен екип от колеги, което бе за мен истинско предизвикателство и чудесна възможност за създаване на творческа атмосфера на приятелство и добронамерена конкуренция.
-- Разбира се, трябва да добавя и финансовото измерение на евентуалната ми работа като държавен служител-доцент в Академията на МВР. Сега, когато вече могат да се сравнят получените през миналата година възнаграждения, става ясно, че заради административния тормоз и политическата дискриминация, устроени над мен от министъра на вътрешните работи (и приятел на президента) Михаил Миков и от ректора на Академията на МВР (и секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков, аз съм получил по-малко като заплати – цифром и словом - 7 000 (седем хиляди) лева. В АМВР изкарах две години, което означава, че в сравнение с другите колеги съм бил ощетен с 2 х 7 000 = 14 000 лева...
Когато човек за някакви си 4-5 месеца е уволнен по политически причини и височайша воля от две работни места, той или трябва да се отчае и депресира, или да продължи да бъде и да играе себе си.
Ето защо аз през всичките тези 2-3 седмици на ескалиращ тормоз пиша един интересен научен анализ на сигурността и нейните пет нива, често „прескачам” във връзка с това до Египет, Месопотамия, Древна Гърция. А понякога си мисля дори за цивилизацията, която е съществувала на Земята преди Потопа – тя сигурно е сбъркала в нещо много фундаментално и важно, може би е проспала надигащите се опасности и заплахи, не е намерила верния отговор на предизвикателствата и не е направила точното приоритизиране на истинските рискове за нейната сигурност...
Заедно с това, слушам любими певци и групи от моята младост – напр. Владимир Висоцки, Булат Окуджава и Александър Розенбаум, както и „Машина времени”, „Nautilus Pompilius”, „ДДТ” (това са руски групи, които с редица прекрасни песни изобщо не отстъпват на другите ми любими групи – „Pink Floyd”, “Uriah Heep” и “Queen”).
Сред песните на Висоцки особено ми харесва „Охота на волков” („Лов на вълци”), слушам я и в момента.
И си мисля – когато по време на лов са подгонили и обкръжават оставащата без сила Жертва, тя се страхува много от Викача. От Викача, който, стараейки се максимално да угоди на своя Господар, крещи с всичка сила „У бря-у бряаааа!”, върти кречетало, удря капаци или чинели, вдига невъобразим шум, късащ нервите, парализиращ мислите и умножаващ паниката на Жертвата...
Но най-много обречената Жертва се страхува от Кучето, което може да е робски покорно и да стои на задни лапи пред своя Господар, но е изключително озверяло и озлобено срещу нея и иска да захапе гърлото й.
Ала нито Кучето, нито Викачът са истинската опасност за Жертвата. Защото от Викача тя ще избяга, а с Кучето – ако са един на един – ще се справи. Най-опасен и фатален за Жертвата е Ловецът – който я чака скрит на пусията, взел я е на мушка със своето супермодерно бойно оръжие. Оръжие с такива екстри и приспособления, че вместо стрелящият да чувства в жилите си разгорещената от древния зов на Дивото кръв и да участва в една битка с почти изравнени шансове, всъщност се е превърнал в безпощадно хладнокръвен убиец.
Така че нито Викачът, нито Кучето в подобен Лов са победителите – те са само обслужващ персонал и помощен арсенал.
Победителят в Лова е Ловецът. Като отстреля Жертвата, той благосклонно ще допусне на трапезата Викача – в самия й ъгъл, възможно най-далече от него. А на Кучето ще подхвърли я черво от Жертвата, я някой друг безвкусен отпадък.
Съжалявам, че не намерих стиховете на "Охота на волков" в превод на български, затова ще ги приведа на руски.
ОХОТА НА ВОЛКОВ
Рвусь из сил и из всех сухожилий,
Но сегодня - опять, как вчера,-
Обложили меня, обложили,
Гонят весело на номера.
Из-за елей хлопочут двустволки –
Там охотники прячутся в тень.
На снегу кувыркаются волки,
Превратившись в живую мишень.
Идет охота на волков, идет охота!
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
Кровь на снегу и пятна красные флажков.
Не на равных играют с волками
Егеря, но не дрогнет рука!
Оградив нам свободу флажками,
Бьют уверенно, наверняка.
Волк не может нарушить традиций.
Видно, в детстве, слепые щенки,
Мы, волчата, сосали волчицу
И всосали - "Нельзя за флажки!"
Идет охота на волков, идет охота!
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
Кровь на снегу и пятна красные флажков.
Наши ноги и челюсти быстры.
Почему же - вожак, дай ответ –
Мы затравленно мчимся на выстрел
И не пробуем через запрет?
Волк не должен, не может иначе!
Вот кончается время мое.
Тот, которому я предназначен,
Улыбнулся и поднял ружье.
Идет охота на волков, идет охота!
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
Кровь на снегу и пятна красные флажков.
Я из повиновения вышел
За флажки - жажда жизни сильней!
Только сзади я радостно слышал
Удивленные крики людей.
Рвусь из сил, из всех сухожилий,
Но сегодня - не так, как вчера!
Обложили меня, обложили,
Но остались ни с чем егеря!
Идет охота на волков, идет охота!
На серых хищников - матерых и щенков.
Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
Кровь на снегу и пятна красные флажков.
***
Защо ме боли за България?
Защо пиша всичкото това на този сайт?
Защото на двадесетата година от началото на Прехода, двама души, разполагащи с власт по абсурден за края на първото десетилетие на модерния и свръхкомуникационен, високотехнологичен 21 век, начин, безпардонно и грубо нарушават моите граждански и професионални права.
Това е малка за обществото (макар и голяма – за мен) илюстрация за състоянието на процесите в нашата страна, за този морален, нравствен, социален и политически климат, който се е установил и задълбочил особено през последните години. Климат – свидетелстващ за поразената от различни рани и язви демокрация, при която е възможно вече две десетилетия посредствени хора или хора със съмнителна интелигентност, или хора с болни амбиции, или хора с ниски и низки страсти, да се изкачват по върховете на държавата.
Как да тръгне напред държавата ни, когато сред нейните управляващи непрекъснато има типове и типажи с тоталитарни рефлекси и прокиснало мислене, останало от едно отдавна отречено свръхидеологизирано време...
Как да тръгне напред държавата ни, когато сред нейния политически и управленски елит непрекъснато има типове и типажи с нагласи, установки и стереотипи на слуги, макар и притежаващи власт...
Как да тръгне напред държавата ни, когато сред нейния политически и управленски елит непрекъснато има типове и типажи, които са немощни и безпомощни управленци, забъркали отчайващи каши в зоните на своите непосредствени отговорности...
Как да тръгне напред държавата ни, когато сред нейния политически и управленски елит непрекъснато има типове и типажи, на които животът им преминава в избиване на наполеоновски или провинциални комплекси и оттова те са станали зли, отмъстителни, дребнави и дребни...
Ах – би казал Макмърфи, - как добре ги познавам този сорт безподобни копелета!
Знам, че разправата над мен няма да роди тръпка в обществото – то си има достатъчно други ядове и грижи.
Но аз трябваше да разкажа своята история – на нашето общество, за да я знае. Така то ще има още един повод по-малко да си крие главата под мишница или да я заравя в пясъка; да си казва, че него това не го интересува; че то ли ще оправи света; че да би мирно седяло - не би чудо видяло; че преклонена главица сабя не я сече...
Ние – нормалните, порядъчните, добрите хора - хората, които искаме да живеем честно и при правила и закони, все още сме мнозинство в България. Но постепенно се зарязваме един друг без помощ и подкрепа, оставяме се да се оправяме кой както може. И тогава нищожествата, облечени във власт ни цакат един по един, изхвърлят ни един по един, побеждават ни един по един, вадят ни като кътници един по един. Пък ние после – олеле! Боли ни, но си страдаме сами, самотни и в самота.
Николай Слатински
29 януари 2009 година.
P.S. Както написах в предния материал, аз изпратих свои жалби по случая до 8 души.
Вероятно тези жалби ускориха моето уволнение.
По този начин, освен всичкия друг тормоз, министърът на вътрешните работи (и приятел на президента) Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР (и секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков ме наказаха, че съм се обърнал към български институции за защита на моите граждански и професионални права и срещу административния произвол и политическата дискриминация, която те двамата осъществяват системно и последователно над мен.
Ето какво мога да кажа за движението на тези жалби:
-- От кабинета на г-н Минчо Спасов, председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, ми се обадиха, че жалбата ми е препратена до министър Миков с настояване да им отговори в някакъв „максимално кратък срок”.
-- Г-н Гиньо Ганев, Омбудсман на Република България ме покани и разговаряхме по случая. Той е възложил на негов служител да направи проверка и да ме уведоми за резултатите от нея.
-- От останалите адресати на молбата ми засега нямам знак, сигнал или отговор – а те са, както следва: г-н Огнян Герджиков, председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията; г-н Пламен Моллов, председател на Парламентарната група на НДСВ; г-н Йордан Бакалов, председател на Парламентарната група на ОДС; г-н Иван Костов, председател на Парламентарната група на ДСБ; г-н Волен Сидеров, председател на Парламентарната група на Коалиция Атака; г-н Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация.
На същите 8 души изпратих следващата втора Жалба, за да ги информирам, че докато те се наканят да реагират, министърът на вътрешните работи (и приятел на президента) Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР (и секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков, изпълниха задачата докрай, както някога се изпълняваше Насрещен план.
До г-н Минчо Спасов
Председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
гр. София, 1169, пл. "Княз Александър I" №1
Народно събрание
ЖАЛБА Nо. 2
от доц. д-р Николай Слатински,
преподавател във факултет “Сигурност”, Академия на МВР,
секретар по националната сигурност на президента в периода 2002-2006 г.
ОТНОСНО:
Уволнението ми от Академията на МВР.
УВАЖАЕМИ Г-Н СПАСОВ,
На 14 януари 2009 година се обърнах към Вас по повод на:
1. Нарушаване на моите граждански и трудови права и дискриминирането ми от г-н Михаил Миков, министър на вътрешните работи, изразяващо се в отказ да бъда назначен в Академията на МВР на длъжност „доцент”, заемана от държавен служител въз основа на проведен конкурс.
2. Административен произвол и дискриминирането ми от г-н Румен Марков, ректор на Академията на МВР и секретар по националната сигурност на президента.
Отправих тази Жалба към Вас с надеждата, че Вашата намеса ще облекчи моето положение на човек, подложен на груб административен произвол и дискриминационни практики, породени от злоупотреба с власт.
Както Ви писах в предната Жалба: „Междувременно, произволът в АМВР над мен се засилва. Очевидно това е резултат и от бързането на министър Михаил Миков и ректор Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента да приключат случая „Слатински” - този път вече и като бъда изобщо отстранен от АМВР”.
Уви, оказах се прав. Разправата над мен продължи и с това бе изпълнена докрай една груба политическа поръчка като наказание за публикуването на книгата ми „На вниманието на г-н Президента”, както и за изразяваните от мен мнения и позиции като професионалист - преподавател и експерт по национална сигурност.
Уведомявам Ви, че на 29 януари 2009 година от служител от „Човешки ресурси” в Академията на МВР, от името на нейния ректор Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, ми бе връчено Предизвестие (петнадесетдневно) за прекратяване на трудовото ми правоотношение с Академията на МВР.
Аз подписах връченото ми Предизвестие със следното възражение: „Категорично възразявам срещу това Предизвестие и цялата процедура, която е израз на безпринципен административен произвол и политическа разправа!”.
УВАЖАЕМИ Г-Н СПАСОВ,
Добре познавам темповете на работа на нашите институции, когато става дума за защита на човешките права на българските граждани.
Заявявам Ви, че по времето, когато аз самият съм бил част от някоя от тези институции, неизменно съм полагал усилия да карам системата да работи с повече енергия и съпричастие към обикновените хора, воден от разбирането, че нейните институции съществуват заради гражданите и се издържат от данъците, които те добросъвестно плащат.
Но признавам, че дори и аз не подозирах, че събитията около мен ще се развият толкова бързо и ще изпреварят всякаква инициатива по случая от страна на институциите, към които се обърнах.
Нещо повече – очевидно министърът на вътрешните работи Михаил Миков и ректорът Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, напълно игнорираха факта, че аз се обръщам към инсититуции, стожери на демократичните устои и фактически проявиха абсолютно неуважение спрямо тях.
Въпреки всичко, аз продължавам да се надявам, че Вие ще проучите случая и ще дадете вярната и правилна оценка на безпрецедентната разправа, която се извършва над мен по политически причини.
С уважение:
Николай Слатински
Доцент в Академията на Министерството на вътрешните работи
Народен представител (1990-1994), Председател на парламентарната комисия по национална сигурност (1992-1994), Секретар по националната сигурност на президента на Република България (2002-2006)
Адрес за кореспонденция: България, град Перник 2300, П.К. 154,
ni_sl@hotmail.com, www.nslatinski.org
София, 02.02.2009 год.
P.S. Писма с аналогично съдържание са изпратени също така до председателите на парламентарните групи на НДСВ, ОДС, ДСБ и Коалиция Атака, до председателя на парламентарната комисия по човешките права и вероизповеданията, а така също и до председателя на Комисията по защита от дискриминация и до Омбудсмана на Република България.
***
Не напразно и в предния материал приведох цитати от „Полет над кукувиче гнездо” на Кен Киси.
Макмърфи бе победен от Системата. Беше ми ясно, че и аз в този първи рунд ще бъда победен от Системата, че Старшата поне временно, но ще изпълни агресивно и брутално това, което Системата иска от нея.
Нищо ново под небето.
Ето още няколко цитата от тази прекрасна, вечна и истинска книга:
● Вожда Бромдън:
За момент си бях помислил, че Старшата сестра мис Рачид е победена. Така ми се бе сторило. Сега обаче разбирам, че няма такова нещо... Тя е твърде голяма, за да бъде победена. Заема половината стая - като някаква японска статуя. Нищо не може да я помръдне, няма спасение от нея... Тя ще продължи да печели така, както печели Системата, тъй като има зад гърба си цялата нейна мощ. Старшата не губи поради своите загуби, а печели поради нашите. За да я надвиеш, трябва да я побеждаваш всеки път, когато се сблъскаш с нея, а не два от три или три от пет пъти. Само да отслабиш бдителността си, само да изгубиш веднъж, и тя печели завинаги. В крайна сметка всички ние ще загубим. Няма спасение.
●хНикой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност. Ето това Макмърфи не може да го разбере, това, че искаме да сме в безопасност. Той все се опитва да ни измъкне от мъглата, на откритото, където могат лесно да ни спипат.
● Без да знае, Макмърфи е стигнал до моето отдавнашно заключение, че истински голямата сила не е просто Старшата сама за себе си, а цялата Система, общонационалната Система; Старшата е само неин висш служител.
● И изведнъж всички престават да дюдюкат. Ръцете му започват да се подуват, вените им изскачат. Макмърфи стиска очи, а устните оголват зъбите му. Отмята глава назад, сухожилията му изпъкват като насукани въжета, които се спускат от пулсиращата шия към двете му ръце. Цялото му тяло трепере от напрежение – той се опита да вдигне нещо, което знае, че не може да вдигне, нещо, което всички знаят, че той не може да вдигне.
- И все пак се опитах – казва той. Поне се опитах, майка му стара.
Здравейте г-н Слатински!
Следя сайта Ви и се радвам, че все повече коментари има върху това,което пишете.
Това значи, че след толкова труд от Ваша страна,все повече хора се ангажират с мнение т.е.успели сте да ги накарате да проявят активност, макар и малка-писане на коментар, НО това е едно добро начало.Мисля, че тези хора имат потенциал да направят нещо повече за нашата Родина-България.Желая Ви искренно успех да увеличите броя на хората с активно , а не примиренческо мислене!
Хилда Вълчанова
Не крия, че ми е приятно, когато знам, че ме четат, приятно ми два пъти повече, когато сподеят с мен своето мнение. Но не се изживявам като народен будител. Сайтът за мен е възможност да казвам на глас болките си за България, защото независимо от радостното цвилене на властта и някои впечатляващи макропараметри, страната ни не върви на добре.
Събуждането на хората от апатията е изключително трудно, на това - да го направят - са способни много по-млади и по-огнени хора.
Уволнението на г-н Слатински е чиста проба ориенталщина.
Няма друго обяснение на подобни действия, провокирани само от свободното изразяване на лично мнение в една система все още вкочанена от страх.
Подобни действия обаче са изпускане на нерви и показват, че определени групи и среди у нас са все по изнервени... може би от задаването на собствения си край.
Бъдете твърд пред това изпитание. Нещата ще се променят към по-добро.
Дай Боже да е по-скоро.
Поздрав
Калоян Методиев
Председател на ПП"Общество за нова България"
www.onb.bg
Благодаря ви, но засега не само се държа, ами се чувствам много добре - когато има битки за справедливи каузи, та дори и лични, аз се чувствам на високо емоционално равнище, чувствам се по-истински.
Може би това, което се извършва над мен да е ориенталщина. Очевидно има и от нея, защото явно сме платили доста висока цена да оцеляваме толкова векове на такова тревожно и преветриво място и част от тази цена е негативна, съпроводена с трайни деформации в самия генофонд, които всеки от нас трябва да преодолява в борба със себе си, да ги изтисква от себе си до последната капка.
Но то е и резултат от манталитет от по-нови исторически времена. Такива хора сигурно така са възпитавани - да пълзиш безгръбначно пред тези, които са над теб и да мачкаш жестоко тези, които са под теб. Разбира се, от действията им боли, но аз си мисля, че подобни хора са преди всичко жертва на своите комплекси. Те сигурно понякога се будят през нощта, започват да изпитват някаква повишена тревожност без да знаят от какво е тя, защото тя е от огромната разлика между техните амбиции и техните способности. Те не могат да се самоактуалиризат (по Маслоу) със съзнателни усилия, защото постигнатото от тях не е резултат на заложени дадености и огромен труд, а на игри, комбинации, предателства, хитрости. Изкачили се по йерархията много над своите качества и възможности, те сега са безпомощни, това ги озлобява, защото удържането на това ниво би могло да стане само ако някой Господар, по свои си интереси, ги крепи. А за да ги крепи, те трябва да го обслужват, да тичат натам, накъдето той им каже и да лаят по тези, срещу които той ги насъсква.
Ето и затова давам гласност на моя случай - защото по върховете на държавата има прекалено много дребни и дребнави, зли и злобни хора, силни в интригите и игрите, слаби в мениджмънта и идеите.
Не всеки може да бъде Наполеон, това не е страшно. Страшното е, когато някое свръхомбицирано нищожество се разболее от Наполеонов комплекс...
А дали репресии, като тази над мен са "конвулсии на една предизвестена смърт"?
Не съм сигурен. Прекалено здраво се е циментирала Системата, пуснала е пипала на всякъде, държи пари, медии, сила, власт. Защото съчетава най-гадните страни на две системи - миналата, тоталитарната, и тази, пазарната.
Уважаеми господин Слатински,
Не се учудвам от развръзката. Вярвам обаче, че утре ще бъде по-добър ден и за Вас и за всички ни . Без чувство за реваншизъм, но с убеждението, че има справедливост аз съм уверена, че всички онези охлюви, които днес си мислят, че са всесилни и имат право да си играят с човешките съдби, скоро ще бъдат наказани.
С пожелание за още много кураж,
Камелия Димитрова
Драга Камелия,
Спраедливостта е рядка гостенка в джунглата. А възмездието раздава Господ. Ние сме простосмъртни хора и живеем в реален свят, без особени илюзии.
Аз бих употребил малко по-различна от "охлюви" дума - "плужеци", добрали се до върховете чрез пълзене.
Няма защо да се отчайва човек - нито аз, нито вие, нито онова смачквано мнозинство българи, които не се оказаха достатъчно хитри, брутални и нагли, за да се окажат там, където елитът вижда само нудачници, нещастници и неоправни хора.
До Ректора
на Академията на МВР
проф. д-р Румен Марков
Уважаеми проф. Марков,
Не съм на себе си от уволнението на моя колега доц. Слатински. Не вярвам, че това се случва на 20-та година от началото на политическата демокрация у нас. Днес не можах да обясня на студентите си, които са го слушали и чели, защо уволняват преподавател по политически причини. Знам колко го обичат и Вашите студенти в Академията и колко са разочаровани от саморазправата с един от най-добрите им преподаватели.
Уважеми проф. Марков, имам молба да преразгледате едно анахронично рeшение, афиширащо Вашата слабост, и да възприемете подхода на Ваши колеги-ректори в подобни случаи.Те не само че не изхвърлят инакомислещи от калибъра на доц. Слатински, но си ги пазят и отглеждат - за коректив и сверяване на часовника в това трудно и объркано време, в което НИКОЙ не владее истината от последна инстанция. Такъв е например ректорът на УНСС. Не би си позволил участие в подобни поръчки. Би било под неговото достойнство!
С уважение: Мария Чавдарова
Драга Мария,
Благодаря ти за позицията, зад която си застанала с името си.
И аз си мисля, смея да се надявам, че си направила много удачно сравнение.
Но ти пишеш на човек, който седи - образно казано - в моя кабинет и на моето място в президентството. И всеки ден вижда високата летва, която аз оставих там след себе си с работа, с идеи, с позиции, дори със смелост да казвам на президента истината в очите, от което той най-много бягаше. А този човек, на когото пишеш - той какво прави там, какво съветва, какво е написал или казал в сферата на националната сигурност, освен своето наказателно право? Аз може и да не съм нещо изключително, но той в сравнение с мен в националната сигурност е пълна анонимност. Но понеже уважавам институциите и макар отстранен без една добра дума от президента, аз съм заинтересован моят държавен глава да е компетентен в националната сигурност (забеляза ли колко рязко падна качеството на изявите му в тази област, колко сухо и плоско говори той, колко пъти е сварван неподготвен, без да знае какво да каже, без някой да му е предложил позиция?). Ето защо предадох в електронен вид на този, комуто ти пишеш - всичко, което съм написал и предложил в президентството. Да чете, да е на ниво. Той обаче можа само да преписва. И до ден днешен (виж материала ми за последната лекция на президента по националната сигурност), на президента се подават тезиси, написани от мен. Защото нищо друго неговият секретар по националната сигурност не може да роди.
Ти му пишеш, но той освен поръчка и поръчение, които изпълнява с хладнокръвието на палача, той е тежко ранен от завист към мен. Знам го, защото доскоро разговаряхме. Ролята, с която се е нагърбил не е по силите му и това го измъчва, изпива го отвътре. Така че той не може повече, със затъването си в безполезност в президентството, да ме вижда всеки ден в Академията - като жив упрек към неговото безсилие в националната сигурност.
Така че - не му пиши, не се надявай, безполезно е. Остави го да живее, да пълзи нагоре. Докато го употребят и го изхвърлят като ненужна вещ.
Sam kazahte g-n Slatinski, "v tozi Pyrvi Rund", no povqrvaite tova e samo na4aloto na bitkata. Tezi hora ve4e sami sa si zalojili kapana, kakto pod svoite "lapi4ki", taka i pod "lapi4kite" na lqvata i dqsnata si ryka :) .
Kolkoto i tyjna da e situatsiqta v neq vijdam i ne6to polojitelno, i tova e, 4e ima hora kato Vas.
S izkliu4itelna priznatelnost!
I Pozdravi I. A.
Така е, това е първият рунд.
Впрочем, на тези хора, изобщо на властимащите у нас не им пука - те гледат да "отсвирят" човека, да му направят кал, да му отровят живота, пък той нека се съди!
Съдът може да оправдае всеки банкер, дори Софиянски може да бъде оправдан, но редовият човек играе със съда ези-тура. Ако спечели, това ще стане след месеци и години, ако го възстановят - пак ще бъде уволнен. Ако ги осъди да му платят обезщетение - няма калтаците и самозабравили се началници да се бръкнат от собствения си джоб я! Така че за всеки нагъл шеф играта на уволнение у нас е игра без загуба - с белязани карти.
Я си представете, че аз ги осъдя и те трябва да ми платят 10 000 лева. И тези пари, заедно с всички разходи по делото ги вземат от джоба - вкупом с лихвите ги вземат от джоба на уволнилите ме? Я си представете, че за нарушена научна процедура, каквато е и моята, отнемат научното звание на постъпилия с мен незаконно?!
Тогава би било друго. А сега те се кискат в шепите си , Господарят ги галка по главичките им казва: "Ох на мене умните момченца!" И никакви последици за тях няма да има - нито лев (дори служебен адвокат ще ги брани), нито грам морално страдание.
То за какво морално страдание може да се говори, за това се иска морал!
Но на нас не биа да ни пука. А едно време написах (има го на този сайт): И на сико напук ще наричам все пак подлеца - подлец, а глупака - глупак!
Прекрасно казано, но керванът си върви и кучето си лае. Жалко за човека
На пръв поглед е така. А може би наистина е така. Но каква е алтернативата? Да си мълча? Какво става, когато човек е притистнат до стената?
Всъщност, може би трябваше първи да хлопна вратата зад себе си? Но това означаваше да дезертирам. А и исках да видя докъде ще стигнат безочливостта и слугинажа. Може би беше илюзия, някой ще каже - грешна стратегия. Кой в наше време играе на руска рулетка с Властта?
Приемам всички упреци. Но аз държах течение на проблемите моите студенти в Академията на МВР и не можех да се предам - какъв пример щях да им дам? С какви очи щях да ги погледна? Те трябва да станат достойни хора, а не роботи, които покорно и безгласно изпълняват заповеди на случайни хора, облечени във власт. Те трябва да станат мислещи хора, а не лумпени, които гонят по "Цариградско" шосе до Алея "Яворов" своите връстници и ги налагат с палки и ги ритат, когато са паднали.
Gospodin Slatinski,
chuwstwam se naistina nepriqtno za washite newoli s tezi hora. Naistina move da sme w EU, move da sme "demokratichna" dyrvawa, no porqdkite kato che li sa si wse syshtite .... . I nai-loshoto pylen proizwol na wlastimashtite. Nawsqkyde w razwitite demokracii ima zloupotrebi, korupciq,..., no da se posqga taka na prawata na sobstwenite gravdani mislq, che rqdko se sluchwa. Moga samo da wi blagodarya za hubawite statii i da wi povelaq da ne uniwate!!!!
Pozdrawi, Mladen Savov
Всичко е още в началото - рано е за униние. Човек при хора с манталитет на комплексари и мислене от преди 30 години са невероятно изобретателни в безпринципността си, те, както бе казал един полски дисидент, седят до гуша в нечистотиите на собствените си души и удрят по повърхността, разпръскват тези нечистотии навсякъде, за да изпоцапат всички или поне колкото се може повече хора. Защото само като окалят тези край тях, тогава се чувстват добре - друго си е когато и край теб има омацани до уши.
Но когато някой има власт над теб и с тази власт те е победил, тогава тръгваш по институциите да си дириш правата. Но не позволяваш мисълта за реванш да те обземе и да се превърне в обсесия. Ок, презираш ги, ок, ще се опиташ да им покажеш, че не са прави, че са мерзавци и гупаци. Но това не бива да ти отнема като мислене и преживяване повече от 5 минути на ден. Светът е толкова прекрасен, толкова неща има за изживяване, прочитане и написване, за да си позволиш да мислиш по-дълго от 5 минути за някакви си нищожества. Трябва да си пазим душите, защото това, с което всякакви морално ощетени от природата типажи ни заливат е прилепчиво, заразително, лесно се прихваща. А силата на нас, нормалните хора е, че сме различни от слугите, от безгръбначните, от подлизурковците, от страдащите от наполеоновски комплекси. Най-лошото е в битката срещу тях и ние да станем такива! Затова душата и мислите трябва да бъдат винаги решително дезинфекцирани след всеки опит да бъдем вкарани в тяхната схема, в техния свят, в тяхната дребност и дребнавост.
Възхищавам се от вашата сила, твърдост и човечност. За мене сте най-добрия преподавател във ВСУ"Черноризец храбър", неказвам бяхте защото винаги ще сте!
Чудя се, мисля.... Какво да направя? Какво да променя, че действителността да не е такава. Как да помогна на нашата България?
Отговорът е да се борим с неправдата, както вие го правите, да не сме безучастни свидетели на случаващото се, а да сме фактори в живота си.
Ако повече хора бяха като вас вече щяхме да сме построили един по светъл и чист дом за нас и нашите деца.
БЛАГОДАРЯ ВИ за всичко което правите
Най-напред искам да ви благодаря за написаното. На мен много ми липсва Варненският свободен университет, а по-скоро неговите студенти, както и приятелите ми във Варна, с които преживях толкова хубави десетина години.
Вие, моите студенти там, знаете, че това, което съм ви говорил не е било поза, роля, маска или отбиване на номера, а съм се опитвал да бъда максимално полезен за вас, защото винаги съм смятал, че колкото повече умни, разумни, можещи и прогледнали млади хора има в страната, толкова по-силна ще е и моята надежда нещата у нас да се нормализират.
Далеч по-важно е как да се намерят отговори на вашите въпроси...
Всеки човек е важен, всяко съпричастие към и участие в процеси, които са добри за България е важно. Защото иначе тази алчна и безнравствена прослойка, която се разпорежда със съдбините на България ще капсулира и обезевропейчи окончателно страната ни.
Но реален резултат може да има, ако повече млади хора започнат да разсъждават, че няма такова нещо: "Да правят каквото щат!". Да си дадат сметка, че нашето положение е пряк резултат от нашата пасивност.
Младите хора трябва да започнат да мисят за себе си като за отговорни за страната, за бъдещето й. Оттук се започва - да се осъзнае, че не може (дори и това най-често да е много трудно днес) да се живее само за себе си и единствено ден за ден.
Младите могат да бъдат силни, ако са много и всички тези много ги боли за България.
Не съветвам да се правят индивидуални актове на несъгласие или на проява на чиста съвест. Защото ние наистина живеем в Система. Системата е по-силна от всеки един от нас. Ненапразно пиша за Макмърфи, като цитирам "Полет над кукувиче гнездо". Макмърфи го победиха, направиха му лоботомия. Системата може да победи всеки един по-отделно.
Аз затова пиша за Системата, защото подходът на върхушката е системен - тази върхушка, елит, прослойка гради именно Система, като уплътнява всички решаващи структури на Властта със свои хора и със свои слуги. И затова мои колеги от президентството или близки приятели на президента бяха сложени на ключови места - Главен прокурор, Председател на Върховния касационен съд, в Конституционния съд, в Омбудсмана, в Комисията за защита от дискриминация, министър на вътрешните работи, министър на външните работи и т.н, и т.н.
Ако аз си диря правата чрез съд или институции (както правя в момента) - познайте какви са моите шансове да докажа, че над мен е извършен административен произвол, че съм подложен на политическа дискриминация, че съм уволнен незаконно?
Не ме гледайте мен - аз съм на 52 години. Любимият мой стартатко (дядо) почина на 64 - аз бях тогава ученик и осъзнах краткостта на живота. А на 52 години вече нямаш време да правиш компромиси, да целуваш ръка на Властта, да се гърбиш и дупиш пред Системата.
Но вие, младите, трябва да си оголите нервите и всяко омаскаряване на България да ви докосва по тези оголен нерви. Трябва да се сплотявате, да си вдъхвате един на друг кураж и воля за промяна, да си пазите страх и давате сила един на друг.
Човек един път е млад. Ако тогава не му кипне кръвта и не му писне, то кога!?
Здравейте, уважаеми г-н Слатински,
Тия дни се роди една идея, със същината на която можете да се запознаете тук: Важна инициатива: първа национална среща на политически ангажираните граждани и на политическите блогъри в България - Пловдив, февруари 2009 г.
Ще се радвам не само морално да подкрепите инициативата, не само да помогнете за популяризирането й, но и лично Вие да участвате със свой доклад на срещата.
От името на инициаторите: Ангел Грънчаров
Идеята е повече от добра, като казвам това въпреки досадния си скепсис спрямо мероприятия, които събират много и твърде различни хора, с разнопосочни идеи и позиции и без достатъчно добра предварителна подготовка.
Всъщност, бих дошъл, ако не е по време, в което нямам вече насочени лекции там, откъдето още не ме е прогонила Дългата-Ръка-На-Империята-Която-Отвърна-На-Удара...
Поздрави.