Вирусът - нито пръв, нито последен. Важни са поуките

  Спокойствието по отношение на корона-вируса наистина може да премине в пожелателно мислене. Но малко повече спокойствие не е излишно.
  Първо, всеки вирус, за който организмите на хората нямат минимално необходими имунни защити, в началото набира скорост.
  Второ, говорят за лавинообразно напредване на този вирус. Лавинообразно е когато имаме нещо като ядрена реакция, като спиралата на Фибоначи, като геометрична прогресия, а ние засега имаме все пак близка до аритметичната прогресия. За месец заразените са 0,001% от световното население.
  Починалите са 0.00002% от световното население, засега далеч 3% заразените от испанския грип след Първата световна война (3 000 пъти повече като сравнение на процентите) и загиналите от него 0,8% (40 000 пъти повече).
  Трето, подобен самоускоряващ се процес винаги има критична точка, праг, след който законът на нарастването му се променя. Добре е процесът да бъде овладян доста преди този праг, но и да не стане това, не значи, че задължително ще настъпи краят на света.
  Четвърто, медицината е отишла много напред и интензивно работи по въпроса за лечението на този опасен вирус.
  Къде са уязвимостите според мен на нашето реагиране – нашето в смисъл на човечеството.
  Първо, ние се адаптираме към действието на вируса, вървим след него, водим статистика, а трябва да действаме изпреварващо – пример е заспалата реакция на нашите власти – да знаеш за този вирус и за един месец да не можеш да обезпечиш най-първото защитно средство – маските; да знаеш, че огнището е Азия и да ти се изсипят на летището множество хора от Азия и никой да не ги проверява поне за кихане и кашляне...
  Второ, не ни се иска да си разваляме кефа и масовите мероприятия продължават почти с пълна пара. Много важно е значи, Наполи да играе пред препълнен стадион с Барселона...
  Трето, не сме готови предварително с планове за диагностика на уязвимостите, за първо реагиране, за прогнозирани рестрикции, за предприети ограничения. Вирусът чука на граничната ни порта, а ние едва сега правим учение как да се справяме с него, което по самото си съдържание е необмислено, зле проведено, безполезно и като отбиване на номера.
  Четвърто, хората, особено сред Запада, твърде много свикнаха с уюта, безпроблемността, спокойствието и удоволствията след края на Студената война, като забравиха, че само няколко десетилетия преди това главното за човека е било не да живее максимално добре, а да живее, да оцелява. Грубо казано, обикновените хора векове и хилядолетия наред са служили основно за следното – мъжете да са пушечно месо за държавите (властите, царете и кралете), а жените да са детеродни машини за държавите. По-малко грубо казано, ако някой се е грижил обикновените хора да живеят относително добре, то е за тези основни цели, а не заради самите хора.
  Освен това големите идеи, каузи, мисии, наративи (разкази) Държава, Независимост, Сигурност, Свобода, Демокрация, Армия започнаха да губят консолидиращия и мобилизиращ свой смисъл и се разпаднаха на малки отделни разкази и разбирания, светът, както казва мой приятел (отново малко грубичко), стана все по-разгонен и разголен, взрян във пъпа и малко по-надолу. По-ясно – ние се разглезихме от хубав, задоволен, пълен със съблазни и толкова желан и атрактивен живот, а загубихме голяма част от защитната си система, насочена към оцеляване. Ето защо от благодушието и хедонизма лесно, панически преминаваме към страха, тревогата, паниката, ужаса – практически без преход. Днес можем да аплодираме Роналдо, утре да издираме очи към този пред нас в опашката за боб и леща в супермаркета, да се презапасяваме като пощурели, да се парализираме и полудяваме от невъзможност да контролираме негативните си емоции и мрачните си очаквания.
  ...
  И все пак, както вече писах по-рано, корона-вирусът ще ни научи на доста висока цена да живеем в Обществото на рисковете. Подобен вирус няма да е нито пръв, нито последен. Ще започнем да осъзнаваме, че глобализацията не е просто право да пътуваш където искаш, тя е преди всичко взаимно обвързан и взаимно зависим свят и той трябва да има глобални системи за ранно сигнализиране, превенция, предотвратяване, противодействие на извънредните ситуации и ликвидиране на последиците от тях.
  
  26.02.2020 г.