Покорното и позорното vs. Докосващото сърцата

   :)
  Чета спомени на един правилен учен от времето на соца, годината е 1985. Той записва в дневника си съвсем сериозно, че първата част в "Жулио Кюри" във Варна от дискусията, посветена на достиженията и преимуществата на социалзима, е минала много успешно. И само може да се съжалява, че поради режим на тока не са могли да проведат и втората част от тази дискусия.
  
  
  
  "Партизанският отряд "Чавдар" наистина спечели все пак една голяма победа. И тя беше над Трънския партизански отряд. През 50-те години. Унищожи го, съсипа славните му командири и го изтри от историята на Съпротивата!".
  Нещо такова ми каза един симпатизант на СДС в Трънско, когато през 1990 г. обикаляхме селата в района. Аз го запомних заради фразата, която ми се стори остроумна и оригинална.
  След като прочетох доста мемоари и се запознах с репресиите, хвърлянията в преизподните на ДС, инквизициите и концлагерите, през които са минали водещите личности в Трънския партизански отряд, започвам да осъзнавам, че онзи наш симпатизант е знаел какво говори.
  Целият ни соц е една съвместна продукция на т.нар. чавдарци. Дори демокрацията не мина без техните питомци.
  Твърде силно е казано, но може би и затова мой приятел обича да казва:   Какъвто ни бе соцът, такава ни стана и демокрацията!
  
  
  
  Намерете, чуйте или прочетете словото на Здравка Евтимова за Левски!
  Веднага ще разберете защо силните думи докосват сърцата.
  И сравнете това слово с баналността на шаблона у един пръв политик и скудоумието на друг пръв политик.
  Здравка Евтимова е от Перник, радвам се, че я познавам.
  Тя дава правото на перничани да възкликнем:
  И ний сме дали нещо на света!
  
  
  
  С участието на висши политици шествието за Левски стана досущ като шествието за „Леевски“.
  
  
  
  Когато кадровият ти подбор е с основни критерии
  
  послушание, покорност, личностна зависимост и лична преданост, така че администрацията боледува от СПИН, Синдром на Придобитата Институционална Некомпетентност, който може да премине в корона-вируса на пълната експертна непригодност,
  тогава можеш да обиждаш подчинените, да им крещиш, да ги унижаваш и подиграваш, да ги правиш на луди и разногледи, да ги натикваш в миша дупка и в онова място на кучето,
  
  а те ще търпят пасивно и послушно, покорно и позорно.
  
  Защото знаят, че повече подобна длъжност и заплата няма как да намерят и-или защото всеки допълнителен месец на заеманото място е с висока възвръщаемост в материално отношение, понеже на определени места из различните нива на властването буквално ден година храни.
  
  Професионалистът, компетентният човек има своя етика, той знае какви усилия и колко труд му е струвало да стане професионалист, да бъде компетентен и затова няма да позволи да го превръщат в посмешище - и заради собствената си достойнство, и заради честта на професионализма и компетентността.
  
  
  
  Истината е като пернишкия миньор - не я ценят и я смятат за наивна глупост или някакъв втори сорт, задъхва се от газ гризу, с все сили преобръща черни пластове, къса вратните си жили от напрежение там, долу, под реалността, но рано или късно излиза на повърхността и то със страшна сила.
  Някой ден ще се питаме като общество как допуснахме това, което ни се случи - този срам и позор!?
  И не ще можем тогава да кажем Ама ние не знаехме!
  Да, не знаехме всичко, но знаехме повече отколкото ни бе необходимо, за да не допуснем това, което толкова непростимо допуснахме!
  
  16-20.02.2020 г.