Колкото по-малко разбираме света

  От днешна гледна точка всичко е някак много по-различно. Мисля си за това, когато чета спомени на много личности с участие в българската политика през соца, около 10 ноември и след това. Както и опитвайки се със сегашните ми разбирания и жизнен опит да си отговоря къде бяха моите грешки и кога бяха те.
  Когато ме отлюспваха от СДС в Перник, един от водачите на "пуча" бе мой приятел, когото аз въведох в по-високите пластове на местната и дори над-регионалната политика. Преди това, докато бях депутат, някъде 1992-1993 г.,той ми каза, че за да бъде спасен заводът "Благой Попов", в който работеше, трябва да се сложи за директор един много Оправен човек.
  В какво е проблемът? - попитах го. Ами проблемът е в това, че този човек е още член на БСП! Но ти (т.е. аз) ако го предложиш, твоят авторитет ще е гаранция за него и ще спасим завода...
  Казах му - моля те, помоли го да си замрази членството в БСП, все пак не върви депутат от СДС да предлага член на БСП...
  Всъщност, бяхме изградили (времето бе такова) цяла система за кадрови подбор - "Подкрепа" в заводите, "Подкрепа" в Перник, КС на СДС в Перник, нашият заместник-областен управител, съответният министър.
  Сложната верига бе изградена, защото така тя даваше възможност поне на някой етап някой да спре предлаган по партийна линия некадърник! Така нямаше да се получи като с фирма "Бетон", когато пернишкият син кмет сложи свой приятел ли, шурей ли за шеф и фирмата бързо стигна до разгром и фалит.
  Както и да е, свестният човек от въпросния завод си замрази членството и по етапния ред, с моя помощ също, стана директор и стабилизира нещата.
  Когато ме отлюспваха от СДС в Перник, моят дотогавашен приятел, за когото разказвам, като упрек срещу мен извади убийствения аргумент, че аз ... съм назначавал (!) за директори членове на БСП!!!!
  Един редови седесар после, възмутен от разправата с мен, написа в местния вестник, че моят случай е като съдът над Трайчо Костов. Е, все пак не ме обесиха, прокълнаха ме и ми съсипаха политическата кариера.
  Но реших да пиша не за мен, а за това как малко се знае истината за нещата в началото на Прехода и как от днешна гледна точка всичко вече изглежда доста по-различно.
  Днес в едни от спомените, които чета е написано как на митинг на СДС на естрадата за общата снимка са три (!) певици, които до 10 ноември са били снахи на видни фигури в Политбюро.
  Да напомня на младите - Политбюро бе висшият партиен орган, който вършеше и вършееше съдбите и съдбините на България при соца.
  Нищо не казвам за тези три певици, ценя ги и трите - всяка различно, но ги ценя.
  Просто добавям още един детайл към това, което написах малко по-горе.
  
  
  
  Имам файл с фрази, които никога не са били - най-вероятно - изричани, както и с други детайли, иначе широко известни, но по-скоро погрешни.
  Подобни фрази са например:
  "И ти ли Бруте!" и
  "Няма човек - няма проблем!".
  А в интересната и дори забавна новоизлязла на български книга на Стивън Фрай "Митове" се казва, че кутията на Пандора не била всъщност кутия, а гледжосана глинена делва.
  Делвата на Пандора!
  
  
  
  [При соца в университетите] „Всички деца на активни борци се записваха с привилегии - те се състезаваха помежду си. За неуспелите, както и за деца на видни фукционери, не влезли с привилегии (поради нисък бал или получили двойки), се съставяха в ЦК списъци, с които ректорите бяха длъжни да се съобразяват. Но някои бяха и самолюбиви - искаха децата им да минават за умници; тогава писмените работи се преглеждаха отново, ако са били с ниска оценка, за да получат отлична. С това се занима- ваха определени лица във факултетите (в нашия - Милчо Лалков) и бе забранено да се говори за тези процедури. Помня, че така бе про- менена оценката на дъщерите на Кубадински, Младенов, пък даже на Г Йорданов и Г Атанасов. Като министър [той бе министър на образованието в края на соца, 1986-1989 г. - Н.Сл.] бях посещаван от много хора, които умоляваха за някаква привилегия. Правеше ми впечатление, че никога никой от най-високото равнище не ми се обаждаше. После узнах, че имали специален човек в отдела „НО" на ЦК (накрая проф. Хр. Христов, който след отстраняването ми стана първи зам.-минис тър), чиято задача била да урежда този въпрос пряко с ректорите - Н. Стефанов бе разбрал, че на моето съдействие не може да разчита…
  Тази система на привилегии предизвикваше огромно недоволство. Защо за нея не се и споменава при днешната тотална критика на миналото? Струва ми се, че чрез привилегии са влезли в университи и някои видни демократи, та не им се ще да стане ясно, че са сред привилегированите, не сред репресираните.“
  
  Илчо Димитров, „В правителството на Жан Виденов. Дневник“.
  
  По време на правителствота на Жан Виденво аз бях вече изпаднал от политиката и като повечето българи водех битка за оцеляване. Но по молба на едни перничани в системата на образованието помолих за кратка среща министъра проф. Илчо Димитров.
  Стори ми се, че му е любопитно да се запознае с мен. Когато влязох при него и му заговорих за пернишки проблем в образованието, той възкликна – идвате за такъв проблем?! При мен настощи и бивши депутати идват главно за някоя далавера в „постното дробче“ на нашата система, за учебници, за уреждане на свой човек на работа, за решаване на проблем с детето си за елитна гимназия или нещо подобно!
  
  Този дневник на министъра на образованието, науката и технологиите в катастрофалното правителство на Жан Виденов е много показателен. Вижда се как агонията на правителството набира сила, а в БСП са като глухари в любовен период, токуват с широко затворени очи, отдават се на братоубийствени разпри, някои на безогледна корупция, слепи за завличането на държавата в пропаст.
  Аз по онова време се опитвах заедно със също така изхвърления от политиката Димитър Йончев да създадем Център за анализи и прогнози в сигурността, отбраната, външната политика и вътрешния ред, ала за такива обективни изследвания нямаше нито пазар, нито потребност.
  Но поне можах да наблюдавам отблизо как едно ОСД (обединение за социална демокрация), в което бе Йончев и в което бяха много от децата и близките на бившия висш соцелит, систематично рушеше (за добро или лошо) отвътре онази БСП и дърпаше чергата под краката на Жан Виденов. Те воюваха с него, а той им даваше в същия този потресаващ период много хубави позиции в различни структури на властта, в контролирания от държавата бизнес и в пред-приватизационната златна треска…
  
  
  
  "The less you understand the world, the easier it is to make a decision."
(Колко по-малко разбирате света, толкова по-лесно е да вземате решение)
  Това е мисъл от новата (от тази година!) книга на Насим Талеб (онзи с черните лебеди)
  "STATISTICAL CONSEQUENCES OF FAT TAILS. Real World Preasymptotics, Epistemology, and Applications".
  Изпрати ми я един много талантлив млад колега.
  А мисълта перфектно пасва на стила на управление на днешната власт и особено на ... знаете на кого, да не споменавам напразно името Му!
  
  
  
  Чета тритомната биография на Никита Хрушчов, написана от неговия син Сергей Хрушчов.
  В нея срещам следния факт - Леонид, другият син на Никита Хрушчов е храбър боен пилот и загива, управлявайки самолет от ... шперплат, във въздушен бой с фашистите през 1943 г. Малко след това жена му е арестувана като чужда шпионка и по това скалъпено обвинение е пратена за цяло десетилетие в съветски концлагер, от който е освободена през 50-те години.
  Никита Хрушчов по това време е в най-близкото обкръжение на Сталин, понякога танцува пред него гопак, тясно ангажиран е във войната, в същото време снаха му, майка на любимата му внучка, гние в ужасен концлагер!
  Винаги потресен съм се питал - каква е била тази чудовищна система на кръволока Сталин - заедно с него пият, пеят,танцуват и се веселят, ръководят страната най-близките му т.нар. съратници, а на едни от тях жените са в концлагери, на други в концлагери са най-близки техни хора...
  
  
  
  Неведома е логиката във Фейсбук!
  Преди седмица близо написах и аргументирах защо категорично не съм съгласен с обявеното от президента Радев снемане на доверие по отношение на правителството.
  Тогава ме пресрещна огън от редица десни и жупел от почти всички леви.
  Не знам за левите, но ето, сега Иван Костов заема същата позиция със сходни аргументи (изобщо не си помислям, че ме е чел) и вече редицата десни се надпреварват да го подкрепят възторжено и да споделят съответните публикации, отразяващи казаното от него...
  
  09-12.02.2020 г.