Властта – не става само с пари, с много пари. Трябва и акъл, много акъл!

   „Фирма „Стомана“ заплашва със съд "Софийска вода" за неверни данни: Без вода местим производството, 1500 души ще останат без работа в Перник.“
  ...
  Това е само един елемент от реалната ситуация в Перник. За нея алармират експертите, които властта не иска да чуе.
  Перник не е само град. Перник като всеки град от подобен мащаб е една много сложна система, в която всичко е взаимосвързано и интегрирано, взаимнозависимо и комплексно.
  Подобна система трябва да се управлява на системно ниво, цялостно, холистично. При нея, като при всяка система пипнеш ли нещо, пипаш всичко. Не може да се управлява на парче, на ниво отделен елемент, редукционистично.
  Но властта това не иска да го проумее. Тя смята, че като ръси пари „на корем“ и на поразия, ще реши проблема.
  Да, бедствената ситуация в Перник има конкретен спусков механизъм и ескалиращ фактор – острият недостиг на вода. Но острият недостиг на вода не е целият проблем, той е част от проблема. Целият проблем в Перник има много измерения – социални, здравни, екологични, икономически, финансови, информационни, психологически и др.
  Проблемът на Перник е комплексен проблем, а след като има толкова различни измерения, той е пряко свързан със сигурността; той, както казват умните книги, се е секюритизирал (от security – сигурност) и продължава да ескалира, да пълзи към нов критичен праг – на рисковизиране. Т.е. не просто е преминал в сферата на извънредността, станал е същностен, насъщен за сигурността на цялата система „Перник“, но може да постави под съмнение нейното функциониране изобщо.
  Ето защо, повтарям, не може да се решава на парче. Ако постъпваш така и търсиш, например, решение на острия недостиг на вода за сметка на работните места на перничани, накрая няма да имаш нито вода, нито работни места.
  В управлението на сложни, интегрирани, комплексни системи, в които един многопосочен проблем се е секюритизирал, ако се изпусне времето, в който този проблем може да бъде управляван, то той от секюритизирал се проблем ще се рисковизира, ще стане Рисковизиран проблем.
  ...
  Малко теория:
  Когато един проблем за дадена система се рисковизира, нейната сигурност се оказва изправена пред много сериозно изпитание и дори пред хипотетичната възможност да бъде взривена, да бъде тласната в неуправляема несигурност, да започне разпад на същностните ѝ функции, да започне да губи невъзстановими части от системността си.
  Ескалиращият процес на дестабилизация застрашава самото съществуване на системата. Рисковизираният проблем е в състояние да ескплоатира изключително деструктивно не само уязвимостта, която е пряко свързана, насъщна за него, но и всяка една друга уязвимост на системата, всяка една друга системна уязвимост.
  Ето защо системата вече не може да третира Рисковизирания проблем сам за себе си, изолирано или поне независимо от другите проблеми, а е нужно тя да подходи към проблемите на сигурността си комплексно – всесистемно, общосистемно. Рисковизираният проблем има капацитета, притежава потенциала да разруши цялата система, той е като рак, който разрушава цялостния организъм, макар да го удря в един конкретен орган.
  Когато, да речем, един екологичен риск се рисковизира, то той не застрашава вече само екологията на системата, но и цялото, цялостното нейно съществуване.
  При Рисковизирания проблем конкретната уязвимост, през която „се промушва“ този риск може да се превърне в уязвимост, през която да „се промуши“ всеки един друг риск. Но в същото време важи и обратното – Рисковизираният проблем може да „се промуши“ не само през пряко свързаната с него уязвимост, но и през всяка друга уязвимост на системата.
  Главното е да се разбере – Риск-проблемът, Проблемът на риска, може да бъде все още атакуван и управляван сам по себе си, индивидуално; докато Рисковизираният проблем вече може да бъде атакуван само комплексно, на ниво [на цялата] система.
  ...
  Извод: Изключително важно е най-сетне властта да разбере, че изпуска технологичното време за намиране на устойчиво и самоподдържащо се решение за Перник. Тя не се интересува от малцината експерти у нас в тази област, от шепата останали професионалисти. Тя смята, че всичко се решава с пари, а ако не става – с много пари.
  Но само с пари, дори с много пари, не винаги всичко може да се реши. Нужен е и акъл. А ако не става с акъл, то тогава става с много акъл.
  Така пише в умните книги за съвременното управление. Но властта не е фен на умните книги. Тя от самото начало смята, че като получи компетенциите да управлява някакъв процес или система, веднага се сдобива с компетентността за това управляване. И вижда тази си компетентност основно като дава пари – колкото трябва и дори повече отколкото трябва, макар и сама да не знае колко всъщност пари трябва да даде, затова смята, че колкото повече даде, толкова повече ще се приближи до решаването на проблема.
  ...
  А понеже стана дума за системи, да кажа, че в Теорията на системите има една такава теорема:
  Колкото повече управляващите на една система вземат решенията по метода проба-грешка, по интуиция, хрумване, импровизация и без отчитане на началните и граничните условия, на спецификите на външната среда и вътрешните характеристики на системата, толкова повече те, управляващите увеличават вероятността да вземат в един момент решение с катастрофични за системата последици.
  
  09.01.2020 г.