На дъното на дъното

  Веселина Седларска е толкова силно и мислещо перо, че споделяйки тази нейна публикация, всъщност не добавям почти нищо като читатели - тя публиката си я има.
  Но реших да споделя този неин анализ по две причини.
  Първата е, че обичам да споделям неща, които бих написал и аз, само че не толкова добре.
  Втората е, че тук е казано нещо, над което всички трябва да се замислим.
  
  Не искам да тълкувам написаното от Веселина, за да не го изкривя или олекотя.
  Затова ще добавя само това от себе си:
  
  Ние сме на дъното на дъното. Толкова дълбоко сме пропаднали, че не ни прави впечатление дори пропадането на държавата с развален автопилот.
  
  При демокрацията властта е винаги виновна за бедите. Това днес е власт, затапила обществото, заседнала като рибена кост в гърлото му. Тя е тупик, улица без изход. Тя с всеки изминат ден ражда омерзение и отвращение у хората от политиката, апатия и обезверяване, отсъствие на желание за промяна и пълна липса на смисъл.
  
  Но и опозицията в червено е виновна за бедите ни. Тя не роди нито една разумна идея за 30 години, тя се стремеше само да докаже, че я има, да се събере някъде и да се огледа, че е много, че тя е опозицията. Опозиция не се става чрез шаманизъм, паганизъм, тотемизъм и други до-обществени практики на събиране на сакрални места. Опозиция означава да имаш идеи, да си в центъра на борбата, в центъра на политиката, в центъра на столицата, в центъра на бъдещето.
  
  Когато властта е задънена улица за България, загубено време за България, фактически власт няма. Властта при демокрацията е да правиш добри неща в настоящето и да се стремиш бъдещето да става още по-добро.
  Когато опозицията е безидейна, домодерна, взряна в пъпа си и лишена от чувството за мисия, за отговорност, фактически опозиция няма. Опозицията при демокрацията е да доказваш, че можеш да управляваш по-добре и когато получиш тази възможност, наистина да управляваш по-добре, даже не просто по-добре, а много по-добре.
  
  У нас няма власт и опозиция, от каквито се нуждае демокрацията.
Има игра на сенки. Като в пещерата на Платон. Обществото ни вижда едни сенки на Стената и мисли, че това е реалността.
  Сенките на Стената са отражение на една вредна и опасна за България, натрапена, фиктивна реалност. Вредни са и сянката на властта, и сянката на опозицията.
  Едно общество може да закъса с вредна власт, но има ли просветена опозиция, то намира изход. Също така, едно общество може да закъса с вредна опозиция, но има ли просветена власт, то продължава напред.
  Ние закъсахме едновременно и с вредна власт, и с вредна опозиция. Затова се лутаме в задънена улица...
  
  Решението е народът да излезе от Пещерата. На светло. И да види действителността. Това е необходимото условие да тръгнем към по-добро. Достатъчното е да запретнем ръкави, за да спасим каквото може от тази действителност. Не го ли направим като общество, един ден няма да има какво да спасяваме.
  
  https://www.reduta.bg/%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f/?fbclid=IwAR1BmPoXv6Jxnp0cy5l0l-e7wXQwp9qOYKdmlzw7GcUs0NeTUaZvpy6ORYo
  
  01.08.2019 г.