Такова е нивото!

  Поне според мен, оставката засяга този, който я е подал, ако той я е подал тогава, когато е бил морално и политически, индивидуално и обществено задължен и длъжен да я подаде. сиреч - веднага, незабавно, в същата минута, без увъртания.
  Именно тогава оставката е смислен и осъзнат акт, който показва, че подалият оставката отлично разбира и напълно си дава сметка какво е направил и че това, което е направил прави оставането му на заеманата позиция невъзможно, неприемливо, непочтено и недопустимо.
  Ако обаче много дни наред е демонстрирано откровено протакане, лицемерене, бавене, разиграване, опъване, шикалкавене, желание да се мине между капките, допускане, че може да се размине, пренебрежение към общественото мнение и не-разбиране какво се е случило и как обществото гледа на случилото се,
то тогава оставката вече не засяга този, който я е подал, на него обществото отдавна му е подало оставката и точка.
  В този случай оставката засяга само и единствено онзи, който е избрал подалия оставката, който му е "шапката", който му е "патрона", който е неговият ръководител, началник, вожд и учител!
  И въпросът вече е само и единствено към Него. А този въпрос е - Защо не му поиска оставката тогава, когато трябваше, когато в нормалните държави се иска оставката?
  А на този въпрос Той дължи отговор. Не, че обществото не знае отговора, но е редно да го чуе. За да разбере дали то и Той по един и същи начин оценяват поразиите, които подалият оставка е направил...
  
  
  
  Мой студент днес в кафенето:
  В КПКОМПИ абсолютно нищо не трябва да се пипа! Тя перфектно си върши работата.Защото е Комисия за покриване на корупцията и за опазване на незаконно придобитото имущество. С други думи - КПКОНПИ.
  Нищо не можах да му кажа. И няма какво да му кажа. Поне докато и нейния уникален инат на разбере, че обществото вече му е подало оставката.
  Даже не знам какво ще говоря, когато дойде ред на лекцията ми „Корупцията и интегритетът в системата за национална сигурност“.
  Младите хора могат да имат все още недостатъчно знания, но имат много остро чувство за истина и не търпят фалша, шикалкавенето, увъртането и неназоваването на нещата с действителните им имена.
  Много, безкрайно трудно стана вече да се преподава национална сигурност! Защото веднага ти задават въпроса - Вие казвате как би трябвало да бъде, но защо у нас е така, както не би трябвало да бъде?
  Признавам си, откакто преподавам сигурност (близо 25 години), никога ножицата между научни модели и обикновена действителност не е била толкова широко разтворена...
  
  
  
  Да, това е наистина идея! А защо не?
  Във всичките десетки университети,
  в които се преподава сигурност, национална сигурност, система за национална сигурност, национална система за сигурност и т.н., и т.н.,
  освен лекциите за Полицията, Специалните служби, Съдебната система, Институционалните взаимоотношения, Управлението на рисковете за сигурността, Противодействие на корупцията и конфликтите на интереси и т.н., и т.н.,
да се преподава "Бивол".
  В края на краищата "Бивол" върши работата на всичкото това и за цялото онова, което е изредено по-горе като структури и като функции.
  "Бивол" измива очите на цялата система за сигурност, на цялото гражданско общество, на всичките професионалисти, експерти, специалисти, професори, доценти, асистенти, доктори, многознайковци, титани на мисълта в сигурността и т.н., и т.н.
  От гледна точка на ефективността, това, "Бивол"-ското, гони космически постижения - с хиляди пъти по-малко хора и с хиляди пъти по-малко средства, "Бивол" постига хиляди пъти повече от всичките хиляди хора, даже десетки хиляди хора, които си вадят хляба, а понякога и сиренето със сигурност.
  А щом е така, "Бивол" заслужава да бъде преподаван и изучаван. За да бъде науката ни за сигурността поне малко адекватна на реалността. И да не ни обвиняват, че преподаваме това, което го няма или го има все по-малко и по-малко. Ако все още го има...
  
  
  
  Реалността, такава, каквато я виждам, сякаш е пълна с абсурди. И с абсурдни картини пред очите ми. Абсурдни, та дори сюрреалистични.
  Автобус 310 след работа. Претъпкан. Изпаренията от падналия дъждец се смесват с миризмите на пот. Толкова много хора, а моето усещане е, че само всеки десети от тях е редовен пътник. Другите я карат гратис. Тук да се надупчи билет е рядкост. Има само една друга по-голяма рядкост - да мине контрола. Седят не най-нуждещите се. Стоят майки с деца, взети от училище или детска градина. Българските мадони - с две торби от "Кауфланд" и с две деца от двете страни. Атмосферата не е от най-приятните и от най-ароматните. Животът с всичките си подробности от пейзажа се вози в автобус 310 след работа. И насред този пътуващ живот, аз на един крак чета книгата на Иван Костов "Свидетелства за прехода, 1989 - 1999". Как да не си помисли човек, че картината е абсурдна. Даже сюрреалистична. Хората не виждат каква книга чета, но 90% от тях се изнервят, че чета. Ние, значи, едвам сме се натъпкали, а този отгоре на всичко чете!
  Някой слага ръка на рамото ми. Мъж на 50-те. Виждал съм го и друг път в автобуса. Заглеждал ме е, явно с желание да си поговори с мен. Като доловя подобни желания, още по-усърдно навеждам поглед към книгата. Този път той ме хваща на тясно. Не мога да мръдна, защото до мен е майка с две деца и едното се е хванало за моята раница. Човекът започва да ми обяснява в ухото своята гледна точка за ситуацията в страната. Кимам и подавам знаци, че не ми се разговаря за политика в (гр)адския транспорт. Но долавям едно изречение, което звучи смислено:
  - Сред всички управляващи е имало корупмирани. Тези са първите, за които не се казва, че сред тях има корумпирани, а че те са корумпирани.
  
  
  
  Тук се въртят едни коментари на винаги верни на Партията фенове на подалия най-сетне и наистина оставки. Например:
  "Толкова много направихте за България, че и 10 апартамента заслужавате!"
  Аз имам отдавна чувството, че с част от народонаселението на Отечеството ни любезно ние живеем в различни Българии. Но смятах това като живеене в различни пространства, наричани България. Сега вече знам, че това е живеене и в различни времена, наричани България.
  Защото имаше едно време, през което Партията бе права, когато съгреши дори. Но за някои сънародници това време не си е отивало. те си го носят в главите.
  Лошото е само едно - че точно тези ми драги сънародници решават на избори какво да се случва в България. Ето заради това България е това, което имаме като България.
  А можеше България да бъде това, което трябва да бъде - нормална, модерна, демократична, европейска държава - без колосална корупция, без ескалираща емиграция, без всесилна социална апатия и без отблъскваща уродливост на обществените нрави...
  
  
  
  С 9% подкрепа от всички български граждани, Той не разбира, че не е първи, а с четири места пред последния в надпреварата.
  И езикът Му е същият, и нарцисизмът, и самохвалството, и дебелашкият хумор, и живеенето в измислена реалност.
  А аз днес дадох поредната препоръка на млад човек за чужбина!
  Както ми каза тази доскорошна моя студентка, всичко в България е толкова пошло и безнадеждно, че това, което най-много искаме от лично Вас даже не са знанията, за които сме Ви благодарни, а препоръките - те ще ни свършат най-много работа в Европа!
  Какво да се прави, така се е получил животът, че СиВи-то ми тежи, говори много на Европа, там имат някакъв си свой критерий, съгласно който човек с такова СиВи няма начин да не е нещо голямо. Те не знаяг, че съм абсолютно нормален, трудолюбив човек, отстояващ името и принципие си, а всеки ред в това СиВи ми е струвал тежки битки, тъжни поражения, стотици безсънни нощи, огромни разочарования и броени мигове на радост и удовлетворение.
  
  
  
  - Не съм грабител, а идеен борец за парични знаци.
  Остап Бендер
  Има и лоша страна това да четеш много книги. И тя е, че постоянно ти идват мисли от прочетеното.
  Ето - като слушах сърцераздирателните слова на един герой на нашето време и си припомних тези думи на Великия комбинатор.
  
  
  
  С един колега в 280 сме притиснати в ъгъла от множество студенти, пътуващи за изпити. Сесия! Дочувам разговорите им. Няма да кажеш, че им предстои изпит. Мисля си как аз на техните години преди изпит за нищо друго не можех да мисля, камо ли да приказвам. Опитай да говориш за Тотнъм или снощна разпивка, когато те чака Таги, проф. Тагамлицки!
  Даже не съзнателно, а подсъзнателно егенето ми мрънка и мърмори...
  В този момент разбирам, че колегата обяснява нещо за изборите. Мълчанието и кимането той явно е приел като мое участие в анализа му.
  Това, което улавям като извод, обаче, ми се струва резонно.
  - Партията на администрацията винаги ще побеждава Партията на носталгията! Защото носталгиците намаляват по биологически причини, а администрацията нараства и заедно с нея расте и броят на тия, които са на нейната хранилка!
  
  
  
  Купил съм на майка ми два съботно-неделни пенсионерски вестника да си чете и решава кръстословици... Изглеждат обемисти, вероятно затова една прилично, но бедно облечена възрастна жена на автобусната спирка се приближи до мен и тихо ми каза:
  - Моля Ви, дайте ми единия вестник! Толкова отдавна не съм чела вестник!!
  Дадох й единия...
  
  
  
  Валери Божинов: Имам предложение и от друг отбор...
  ЦЦ: Имам предложение и от друга партия.
  Такова е нивото!
  А какво да бъде в държава, в която премиерът взема стратегически решения на почивката между двете полувремена и бие дузпа, докато я вкара!?
  Това е онова, което имаме като политици...
  
  
  
   :)
  Чета:
  Ние споделяме 60% от нашата ДНК с плодовата муха, 80% с кравата, 90% с домашната котка, 98% с шимпанзето...
  Замислих се - дали пък това не е отговорът за абсурдните изборни резултати? Вгледайте се в тия числа все пак! Не може всеки път да си обясняваме гласуването на народа ни със Стокхолмския синдром! Нови идеи ни трябват. Нови! Нужни са по-задълбочени проучвания явно.
  И без това една позната казва:
  Проблемът не е, че човекът е произлязъл от маймуната, а че още му личи, че е произлязъл от нея...
  
  26.05-01.06.2019 г.