Който не знае и не знае, че не знае

  Случайно, ама наистина случайно, не е поза, попаднах на едно нещо "по телевизията". И отново си припомних тази арабска поговорка:
  Който знае и знае, че знае,
  Той е мъдър – следвай го.
  Който не знае и знае, че не знае,
  Той е дете – обучавай го.
  Който знае и не знае, че знае,
  Той е заспал – събуди го.
  Който не знае и не знае, че не знае,
  Той е глупак - избягвай го.
  
  
  
  След лекциите ми се наложи да мина по Графа. нямам думи!
  Направо ми се иска да предложа:
  Отделете едно пространство 5 на 5 километра някъде из започналите да пустеят краища на България и дайте на отговорните фактори в Столичната община да развихрят бедната си фантазия и убогия си вкус - да строят, да павират, асфалтират, ремонтират, реновират, да слагат плочки както умеят, ако въобще умеят, изобщо да се налудуват, да избият комплексите си, да вършат и вършеят каквото могат и както могат, макар и да не могат!
  Защо Господи трябва точно тези хора да причиняват точно това на София!? С какво растящата, но нестарееща наша столица се е провинила, че да се превръща в опитно поле на дилетанти и сребролюбци!?
  Време е да започнат да се провеждат екскурзии на родолюбивите българи до Графа и околностите му - да им се показва какво не трябва да правят и как не бива да го правят, ако искат да живеят в нормална среда - естетична или поне прилична.
  Като роден в Перник въздъхвам с облекчение, че не се осъществиха проектите Перник да се слее със София. Така перничани ще си спестят тъжни гледки за очите си, а софиянци ще могат да хващат електричката (която сега пътува 62 минути, а преди време по същата линия и на същото разстояние пътуваше 31 минути) и да виждат как изглежда един приличен град, преди да попадне под управлението на такива като тези, под чието управление попадна София...
  
  
  
  Казват, че крайните оценки и преценки са повече присъщи на младостта. Аз си мисля, че тук възрастта едва ли има съществено значение. Въпросът опира до ценности, принципи, отношение към света и душевна нагласа.
  Не твърдя, че да си краен е непременно лошо или задължително добро, то е такова, каквото то е, защото човекът е такъв, какъвто той е.
  Разбира се, не говоря за фанатиците, които са крайни по принцип, винаги, каквото ще да е и каквото ще да става. Говоря за хората, които по критично важни въпроси имат ясни и твърди позиции, които са крайни принципно. Тези хора обикновено плащат висока цена за "лукса" да отстояват своите позиции.
  Разсъждавах мислено над тези въпроси, когато видях как премиерът ни потен и твърде доволен, гонеше една топка на футболното поле.
  Някога, когато държах да си кажа мнението пред президента Първанов, не ми беше толкова важно дали той ще се вслуша в него, важното ми бе той да чуе и моето мнение, което като правило бе алтернативно в администрацията му.
  Затова неизменно твърдях, че не бива да тича по футболното или баскетболното поле потен и твърде доволен. Властта не може да се появява по бели гащи пред обществото, особено пред нашето общество, което понякога плаче с горчиви сълзи от тежестите на вечния преход и няма доверие в институциите. Подобно поведение на висшите личности в институциите дескрализира тези институции, принизява ги, окарикатурява ги, изпразва ги откъм истинското им съдържание и от политическото им предназначение. Така се държат, убеден съм, персони с поражения от тоталитаризма в центъра на ценностната им система. Казвах на президента Първанов, че в края на краищата тук важи древноримската максима, но обърната в смисъла си:
  - Това, което е позволено на Вола, не е позволено на Юпитер.
  С други думи, някой главен секретар може да начесва обикновените си човешки страсти, може да доизживява неудовлетвореното си детство, но на държавния глава такова поведение е противопоказано. Държавен глава, още повече - държавен глава на държава в криза, не може така да руши авторитета на институциите, да ги превръща в средство за избиване на лични комплекси и насищане на лични страсти.
  Не, не искам да кажа, че само в ориентализирани или недоизлекувани от соца общества висшите политици тичат по бели гащи из някое спортно поле. Не е важно, обаче само Какво се прави, а и в Какъв контекст то се прави. Нашият контекст е коренно различен. Той носи полипите и разсейките на време, когато властта демонстрираше своята простонародност, простота и мъничко простотия, когато тя заиграваше с ниските, а понякога и с низките страсти на народа, слизаше, така да се каже до него, пъчеше се с демонстрации - аз съм един от вас, един от народа. Затова подобни поведения днес подхранват с идеологическа глюкоза рефлекси и инстинкти от соца, обръщат погледа на обществото назад, участват волно или неволно в единствената борба, която политиците на двете големи партии водят днес - борбата за светлото минало.
  Докато премиерът на Естония, на Е-стония, води държавата към съвременното високо комуникационно, супермодерно информационно общество, към изкуствения интелект; докато чете Ювал Ноа Харари и Ник Бострьом, нашият премиер бие дузпи, докато ги вкара! А можеше това време, прекарано по бели гащи на стадиона, да го използва за четене на най-актуалните книги за днешното Общество на риска, за организиране на мислещите хора у нас към изработване на Стратегия за бъдещето на България. Но кой ти мисли за бъдеще - ние днес сме, както казах, заети с борбата за светло минало и сме заковани, заклещени в най-унилото настояще, което някога е имала страната ни след като възстанови държавността си.
  В тежкото положение и безпътицата, корупцията и нарастващата уродливост на политическите нрави, в които е изпаднала като в кома България, нейните държавници, а по-точно (поради липса на такива) - хората, на висши държавни постове, вместо да си пилеят времето в убиване на скуката и гъделичкане на егото, би трябвало да стават един час сутрин по-рано, за да бъде денонощието им 25 часа поне, защото имат толкова работа за вършене и толкова неща за мислене, че на обществото от това му се завива свят. И не знае на кой свят се намира.
  
  28.05.2019 г.