Остър дефицит на чест и достойнство

  1.
  Постоянно разсъждавам над въпроса - защо властта напоследък демонстрира толкова алчност, сребролюбие, лакомия, ненаситност към материалните облаги, към паричните знаци?
  Достатъчно съм видял вече през живота си, за да знам, че всяка власт у нас се изкушава да "топне" муцунки в кацата с мед. Но сега имаме абсолютна аномалия. Новата ни история не познава подобна откровена, неумна, безвусна и безогледна консуматорска всеядност...
  Преминати са всички морални предели. Надхвърлени са всички нравствени граници.
  Днес, в отличната книга, която чета, намерих идея, която поне донякъде обяснява вероятно какво се случва у нас и защо то се случва.
  В древни времена всеки човек се е стремял да има чест и достойнство. Разбира се, властителите са претендирали за повече чест и по-голямо достойнство. Но как да се компенсира, пита се, дефицитът от чест и достойнство? Как да се оразмерят честта и достойнството, за да може да има еквивалентна размяна? Отговорът е - възникват парите!!
  Парите са еквивалентът в тази размяна. Те са компенсаторният механизъм. Ти имаш чест и достойнство, аз нямам или имам малко. Парите ми добавят толкова, колкото да се изравним, да сме равни един на друг!!
  По тази логика, днешните властници са с остър дефицит на чест и достойнство и съзнателно или подсъзнателно се стремят да компенсират този остър дефицит с материални блага, за да се освободят от комплекса на малоценност и да се издигнат в очите си до нивото на хората с чест и достойнство!
  Абсолютна тяхна самоизмама, за която ще плащаме всички ние.
  Мога да им препоръчам книгата, която чета. Там е разказано продължението на историята. И в един момент се стига неизбежно до робството...
  
  
  2.
  Отличната книга, която чета (за не ще разкажа друг път), ми напомни за Панюрж. Това е герой от великото произведение на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел" (16 век).
  Помислих си:
  Държавата ни е налазена и похитена от множество такива като Панюрж! Днес е великото време на Панюрж...
  Панюрж е човек, чието единствено призвание в живота е да взема големи суми пари и да ги харчи. Той "знае шейсет и три начина за печелене на пари - най-почтеният и най-рутинен от които е краденето".
  
  
  3.
  Нека не ми се сърдят перничани, но думата ми не е за Перник сега.
Преди време, особено близка роднина на пернишки кмет имаше фирма за плочки. И през мандата му целият град бе разкопан като след килимна бомбардировка от ВВС на противника - на всеки квадратен метър дето можеше, се слагаха плочки. Слагаха се, махаха се и пак се слагаха. И понеже не го правеха като хората, оставяха си ръцете и се получаваше нещо неугледно. Като си говорехме с мой стар приятел в Перник, той ми каза:
  - Тия ги вършат нещата грозно и бездарно, защото бързат да усвоят едни пари, гледат със заплащането на работниците да минат тънко, освен това нямат добър вкус, не са кадърни и най-важното - много не им пука за Перник, единственото, което ги интересува е да ударят кьоравото!
  Днес ми се наложи да мина по едни сакрални софийски места и си помислих - че то тогава Перник е бил направо прелест в сравнение с това, което се случва сега в София!
  Всеки мой опит да си отговоря защо с такова нахалство и с подобна арогантност всичко с ремонтите и усвояването на средства за градската среда се прави толкова противно грозно и ужасно бездарно, с брутално оставяне на ръцете, всъщност опира до думите на моя стар приятел, преадресирани към София и повдигнати на куб:
  - Защото адски бързат да усвоят едни много големи пари, гледат със заплащането на работниците да минат ненормално тънко, освен това нямат никакъв вкус, абсолютно са некадърни и най-важното - изобщо не им пука за София, единственото, което ги интересува е да ударят колкото се може повече кьоравото!
  
  
  4.
  Да си пазим демокрацията, колкото и да не е пълноценна, каквато и да е фасадна, защото днес все още властта бие дузпа, докато я вкара. За да не дойде ден като в Турция, когато властта прави избори, докато ги спечели.
  
  
  5.
  Макс Вебер е казал, че ако веднъж установиш наистина ефективна бюрокрация, то после е почти невъзможно да се отървеш от нея.
  А аз си мисля, че ако веднъж установиш наистина неефективна бюрокрация, то после е абсолютно невъзможно да се отървеш от нея.
  
  03-07.05.2019 г.