Игрите на посредствеността

  Някога, като пионерче, татко ме записа за тренировки при пернишкия шах-майстор Любен Пернишки. Разказвал съм тук за него - той много се радваше как играя и печеля детски турнири, но каза, че от мен шампион не ще се получи, защото нямам нужния за целта характер – става ми жал за онези, които побеждавам. Но това е тема за друг разговор.
  
  Сега си припомних как веднъж попитах Любен Пернишки защо все моите партии почти винаги приключват най-бързо (доста по-често с победи, дост по-рядко – със загуби). Той ми отговори приблизително така:
  - Защото си талантлив, защото си имаш план за играта, измислил си някаква стратегия, стремиш се да постигнеш нещо, бориш се, рискуваш. Когато човек играе така, той неизменно постига успех или понякога греши фатално, защото който не рискува, той не греши. А повечето са посредствени шахматисти. Посредствените шахматисти винаги играят дълго – убиват безидейно времето, местят безцелно фигурите, мъчат ги, ту напред – ту назад. Посредствената игра няма край!
  
  Помислих се днес – наистина! Посредствената работа няма край.
  Така е в живота.
  Така е в науката – посредствените не си дават зор, винаги имат време за всичко – хо-хо-хо, ха-ха-ха, клатят си краката, отбиват номера, времето им минава в клюки и люспене на слухове, ако от нещо се уморяват, то е от скука.
  Но така е и в политиката – вижте как онези политици, които се опитаха да променят България – кои в грешната, кои в правилната посока, как минаха като метеори, изгоряха, а други – посредствени, преливащи от пусто празно, отбиващи номера, нищо съществено не правещи, нямащи визия и програма, как повториха мандата си, че някои го и потретиха.
  
  Историята го е разказала, показала и доказала – най-дълго траят управленията на посредствеността. А управленията на посредствеността са винаги диктатури на посредствеността. Тези управления убиват безидейно времето, местят безцелно фигурите на политическата шахматна дъска, мъчат ги, ту напред – ту назад. Посредствената игра и на политическата шахматна дъска няма край!
  Виж, ако бяха талантливи, ако имаха план за играта, ако бяха измислили някаква стратегия, ако се стремяха да постигнат нещо, ако се бореха и рискуваха, те щяха да постигат успех или да сгрешат фатално. Защото политици, които не рискуват, те не грешат.
  
  Общото между шаха и политиката е, че колкото и посредствена да е една шахматна партия или политическа игра, винаги накрая времето ѝ изтича, часовниковата стрелка повдига флагчето и идва мигът, в който то пада. Когато флагчето е в хоризонтално положение, играещият е в тежък цайтнот.
  Днес в тежък цайтнот е България.
  Точно това е различното между шаха и политиката. При шаха шахматистите са в цайтнот, при политиката в цайтнот е шахматната дъска. А когато на шахматната дъска ѝ изтече времето, тогава вече е без значение кои са шахматистите и колко посредствени играчи, сиреч политици са били те...
  
  30.04.2019 г.