Участие на 10 декември 2008 год. в „12+3”, програма „Хоризонт”, 12.45 ч., по покана на Петър Волгин (Част 3)

  ● България е типичен пример за процеси в една произвеждаща хаос система. Ако една система е хаотична, непредсказуема, ако в нея няма ред и порядък, то и тези, които искат да спазват правилата се демотивират да го правят. Те не виждат смисъл да спазват правилата, защото това не им носи преимущества, предимства, ползи, а се превръща в недостатък, в щета. Вероятността да бъдат потърпевши, наказани е равна (най-малкото) с вероятността това да се случи на някой, който не спазва правилата. И след като и спазващите правилата не искат вече да ги спазват, защото са демотивирани, хаосът и безпорядъкът се увиличават.
  Докато в подредените системи, онези, които спазват правилата получават от това ползи и предимства. Вероятността да бъдат потърпевши или наказани, е много по-малка. Това кара и неспазващите правилата да ги спазват. В резултат, системата още повече се подрежда, генерира ред.
  Пример – след като дали спазваш правилата на движението по улиците и пътищата или не ги спазваш вероятността да пострадаш или да те глоби алчен катаджия е еднакво висока, то ти постепенно се демотивираш да спазваш правилата. Защото ако го правиш, освен всичко друго започваш да изглеждаш глупак, наивник. И така хаосът се умножава. Улицата и пътят се превръщат в джунгла, в поле на смъртта.
  Разликата между нашето общество и нормалното западно общество е в базисния принцип.
  -- Тук ти правиш на другите това, което те ти правят на теб.
  -- Докато там ти не правиш на другите това, което не искаш и те да правят на теб.
  Там всичко се базира на уважението към другите, от което печели всеки. А тук всичко се базира на неуважението към другите, от което губи всеки.
  ● В днешно време човек, който отстоява принципите и позициите си няма да прокопса, но пък няма да бъде непрокопсаник.
  ● Демокрацията в държавата ни показва признаци на упадък. Редица медии биват задушавани – не толкова със сила, а с пари, в прегръдките на новите собственици или на старите главни редактори (които са редовни пътници за сметка на данъкоплатеца – в президентския самолет при екзотични воаяжи). С все повече хора си казваме, че отново започваме да прибягваме към Езопов език, към метафори и алегории.
  ● Процесите в МВР показват, че не може да се управлява без наука, камо ли против науката, а още повече – напук на науката.

  Николай Слатински
  11.12.2008 год.