Пунта-марини ни работи

  1.
  Пунта мара не е да си подаде оставка през вратата, а да влезе през прозореца!
  Пунта мара е да го спипат в абсолютно скарано с европейските ценности деяние, а ти да го сложиш да ти прави европейските избори!!!!
  
  
  2.
  Направо се чудя как властта не разбира истинската същност на случващото се. Потресен съм как не си дават сметка за възможния сценарий на деградация на процесите в България!
  
  
  3.
  От кризисна ситуация е възможно излизане.
  От катастрофична ситуация е възможно, ако все още е възможно, измъкване.
  Науката го показва и доказва - в първия случай решението е максимин, във втория случай, то е минимакс. Това ще рече следното:
  При излизането от ситуацията се гони максималната от минималните ползи.
  При измъкването от ситуацията се преследва минималната от максималните загуби.
  За властта няма позитивен изход вече, ситуацията е катастрофична. Властимащите в своето високомерие и дебелокожие пропуснаха намирането на изхода докато ситуацията бе кризисна. Вече тя, както казах, е катастрофична. Въпросът не е дали ще има тежка загуба, а как да се минимизира тя.
  Ако продължават да не разбират какво се случва, властимащите поемат трудно управляемия риск ситуацията от катастрофична да стане безнадеждна. Тогава, както го показва и доказва науката, има само един възможен резултат - максимакс. Сиреч максималната от максималните загуби. Опустошителна и изпепеляваща щета за тях.
  Това не е самоцелна и суха теория, това е неподлежаща на обжалване присъда. Затова ако властимащите се нуждаят от съвет, мога да им го дам безкористно, като го направя само с мисъл за България:
  Понеже нямат вече излизане от ситуацията, да се опитат да се измъкнат от нея. Какво може да се случи ако не го направят - бедна ми е фантазията...
  
  
  4.
  Да има хора на власт не значи, че има власт.
  Да има управляващи не значи, че има управление.
  Да има правителство не значи, че има правителствен мениджмънт.
  Това, че в кабината на самолета играят бриЧ белот не значи, че полетът на самолета е под контрол.
  Освен формалните условия държавата да функционира надеждно и да произвежда сигурност, каквато и всъщност е главната й функция, трябва задължително да е налице това, което големият философ Мишел Фуко нарича говърнменталити. Нека опростено го преведем като управленска менталност и ментално управление едновременно. И капацитет за управление и особена менталност на управляването. А у нас има имитация и симулация на управление, повдигната на степен огромно отсъствие на критичен минимум съвременна менталност, в епохата на новите познанийни (когнитивни) технологии и изкуствения интелект!
  Ето защо чергата на държавата ни започва да пламва. И като пламне окончателно, всички ние в България - българи, турци, роми, арменци, евреи - ще станем нестинари, подскачащи по въглените на свободното (про)падане на българския двуплощник. Защото всичко си има цена и за всичко се плаща. А най-непосилна е цената, когато в кабината на двуплощника играта на бриЧ белот продължава, глуха и сляпа за торнадото, което приближава с нарастваща сила и ескалираща скорост.
  
  
  5.
  Гледам „по телевизията“ един властник…
  Господи, какво скудоумие, какво плоскомислие, какво словесно безсилие, какво ментално падение! Даже по-слабичките мои студенти-магистри ще дадат на този 3 кръга интелектуална преднина, ще го настигнат и ще финишират три обиколки преди него...
  Срам, срам, срам, срам!
  Не, това не е истина, това просто не е истина, това е простота свещена...
  Приятел от Перник ми сподели вчера как местен най-нормален и всъщност обикновен бизнесмен му вдигнал скандал, защото си позволил да каже нещо срещу вълчия апетит на хора от властта към недвижимо и движимо имущество. Този бизнесмен заявил, че тази власт го храни и за нея е готов на всичко, по-добра от нея няма да намери!
  
  За пореден път се замислих - тук съм споделял своите страхове в тази насока. Властта си е власт, това са един ограничен брой хора. Далеч по-опасни са въздействията на властовите нрави върху обществото - тези поражения са практически нелечими, ако минат определен предел. Затова понякога ме притесняват не деянията на властта, а тихото множество обикновени наши съграждани, които за тази власт са готови на всичко; които смятат, че тази власт ги храни с разпределянето на поръчки и даването на възможност да участват в нейните проекти; които успяват в бизнеса си с помощта на напълно нарушената "отгоре" логика на пазарната конкуренция и свободното предприемачество.
  
  Ето какво прочетох (контекстът, разбира се е коренно различен) в уникалното изследване на Уилям Шайрър "Възход и падение на Третия райх":
  
  "Преди следвоенните процеси в Германия общо взето смятат, че масовите убийства са изключително дело на относително малка група фанатични ръководители на СС. Съдебните протоколи обаче не оставят съмнение, че в това са замесени множество германски бизнесмени - не само фамилята Круп и директорите на химическия тръст "И. Г. Фарбен", но и по-дребни предприемачи, които външно сигурно са изглеждали съвсем прозаични и почтени хора, стълбове на обществото, каквито са добрите търговци на други места по света."
  
  
  6.
  Не, че съм бил влиятелен в политиката, но заради позициите, които заемах, винаги внимавах какъв език използвам. Смятах, че ако някой ден историците се ровят в аналите на нашето време, те не трябва да се шокират от езика, който сме използвали.
  Един заместник-министър пращаше в комисията по национална сигурнос неграмотно написани становища за закони. Вендъж му казах - моля те, не пращай неща с толкова правописни грешки, някой ден хората, като четат документите ни, ще се хванат за главата - Господи, какви прости хора са били на власт тогава!
  
  Мисля си, какво ще прочетат след години из пожълтелите страници на сегашното ни време?
  
  Пунта мара, простаци, шестаци, кюфтаци, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, българите са като моите кучета, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), вие сте прости и аз съм прост, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...
  
  Разбира се, че е важно какво ще се случи с България заради уродливостта на сегашното политическо време, но не е маловажно и какво ще си помислят бъдещите поколения за езика на днешната ни политика и за възпитанието и образованието, манталитета и менталността на днешните наши политици.
  Знам какво ще си помислят. Но знам също и как ще си обяснят защо бяхме такива и защо я докарахме до това положение.
  
  13-15.04.2019 г.