Марк Лила, "Безотговорният разум. Интелектуалците и политиката"

  Една великолепна книга!
  Ако пиша тук за нея, т е защото днес срещнах един добър познат и мой колега, сериозен учен, професор. От дума на дума стигнахме до ситуацията в страната. Той също е омерзен от корупционерите-апартаментаджии и не само от тях. Но ми каза, че даже гравитира към партията им, защото нали знаеш – нямаш шанс ако тръгнеш срещу властта. Никой не е прокопсал тръгне ли срещу нея.
  
  Аз отдавна наблюдавам множество наши умни хора, творци, интелектуалци, които си мълчат. Не заемат позиция, подмилкват се на партията на властта. Така стават нейни съучастници.
  
  В книгата на Марк Лила има много силни страници за Хайдегер. Велик философ, свързал се с нацизма, завършвал словата си с Хайл Хитлер!
  Нашите интелектуалци са далеч от неговата мощна мисъл. Но те с пасивността си и заиграването с партията на властта не са по-различни от него. Те стават съучастници на това уродливо, корумпирано време, през което се разбива ценностната система на държавата и се ориентализират нравите в нея, тържествуват лошата образованост и лошото възпитание, некомпетентността и арогантността.
  
  Да си учен, интелектуалец, творец, университетски преподавател – това е мисия за обществото и дълг пред обществото. Тук скатаването, изневеряването на мисията, предаването на дълга – това е подлост, това е низост. Дори на Хайдегер, на великия Хайдегер тези оценки не му се разминаха и той завинаги си лепна петното на заиграването с партията на властта в нацистка Германия.
  
  Марк Лила разказва една басня от Хана Арент, била някога любимата на сърцето на Хайдегер, но после осъдила поведението му.
   „Имало едно време една лисица, която била толкова простодушна, че не само постоянно попадала в капани, но дори не знаела каква е разликата между капан и не-капан… И тя си направила скривалище в един капан… „Толкова много посетители имам в моя капан, че съм станала най-добрата от всички лисици.“ Има нещо вярно в това: никой не познава същността на капаните по-добре от оня, който прекарва целия си живот в капан.“
  
  Ето това си помислих днес след кратката среща с този мой познат и колега – толкова много са лисиците като него, попаднали в капана. Тези интелектуалци прекарват целия си живот в него.
  Проблемът е, че по този начин помагат на капана да лови и съвсем обикновени хора и да ги държи във властта си. И ако това по никакъв начин не оправдава обикновените хора, то е морално и нравствено осъдително за лисиците като въпросния познат и колега – тяхната вина е огромна. Почти колкото е вината на онези от партията на властта, които превърнаха България в един голям капан. Ние като общество можем да се измъкнем от него само ако подобно на вълка прегризем лапата си. Другояче и без жертва и болка, няма как да се освободим от жестоката му захапка.
  
  13.04.2019 г.