Зла държава

  1.
  Елитът напоследък води безпощадна битка срещу най-слабите и най-беззащитните прослойки - хората с увреждания, самотните майки, хроничните безработни, намиращите се близо до годините за пенсиониране (те не смеят да гъкнат, защото кой ще вземе на работа някой като тях) и др.
  Аз не мога да проумея тази безпощадност на елита точно към тези прослойки. В края на краищата е жестоко да риташ падналия и да се присмиваш на нещастния.
  Въображението ми стигаше да си го обясня с колосалната разлика в жизнения стандарт на елита и обикновените хорица. Тази разкъсана социална тъкан винаги ражда "отгоре" слепота и глухота, а "отдолу" - анемия и аномия. "Отдолу" и "отгоре" държат социалния бинокъл от двете му различни страни и затова едните виждат и чуват и малките проблеми като много големи, а другите виждат и чуват и големите проблеми като много малки.
  Мой приятел днес ми обърна вниманито и към друго възможно обяснение на това свирепо настроение на властта към най-слабите и най-беззащитните.
  Според него, в резултат на редица процеси българинът е загубил обществената си енергия и волята за промяна (тук съм съгласен с него напълно) и вече е изпуснал края на абсолютната си себеоценка, задоволявайки се с относителната себеоценка. Сиреч той не страда (толкова), че е зле, а страда (главно) ако вижда, че много други са по-добре и дори много по-добре. Същевременно, българинът някак си изхитрява да се задоволява, самоуспокоява и смирява, ако вижда, че има много хора, които са по-зле и дори много по-зле от него.
  Ето защо къде съзнателно, къде безсъзнателно, елитът смазва най-слабите и най-беззащитните, прави ги още по-слаби и по-беззащитни, с което произвежда едно значително, но безопасно за елита количество хора, които са много зле и не вярват, че могат да се оправят поне някак, маргинализират се и лягат примирено на социалното дъно.
  Чрез производството на такива хора, които валят надолу, към дъното на обществото или вече лежат там, елитът предоставя на масата, на мнозинството, на тълпите, на големия брой българи перфектната възможност да виждат, че има толкова хора, които са не просто по-зле от тях, а изключително много по-зле. Това е така необходимата база за преобладаващата част от народа ни да се съизмерва с хората на дъното, с най-слабите и най-беззащитните и така да се самоуспокоява и смирява, че щом не сме стигнали дотам, значи не сме чак пък толкова зле, а ако надигнем глас като нищо можем да свършим като тези, които са наистина безкрайно зле...
  
  - Ето това е обяснението, братко, или съществена част от него - заключи моят приятел. - Ние намираме утеха, че има мнозина, които са по-зле от нас, а елитът се старае да ни набива и навира в очите още и още повече такива нещастници, като ги мачка безпощадно и ги притиска завинаги към социалното дъно. Така че да ни държат те влага и да се задоволяваме с малкото, което имаме, като се страхуваме да не загубим и него.
  
  
  2.
  В претъпкания (гр)адски транпорт съзирам съседка, стои на един крак и стиска в ръка удължена дръжка на нещо средно между чанта и куфар. Вярно е, че ми се стори доста посърнала, багажът ѝ не е първа свежест, самата тя е вероятно десетина години по-млада от мен, но напоследък доста се състари, та скоро ще заприличаме на връстници...
  Питам я, за да не стоим мълчаливи:
  - Накъде пред уикенда?
  А тя:
  - Ами уикенд, в болница отивам. Установиха ми при най-обикновен преглед диабет и казаха незабавно да постъпвам за лечение! Ето дотук ме докараха нервите и притесненията! Аз не искам държавата да ме дундурка, какви ли работи не смених... Много неправди в нашата държава, много лошотия. Станахме зла държава, държава само с кучешки зъби, даже направо вълчи. Това да не си обикновен човек, ще ти прегризе гърлото! Няма живот тук! И така се получава - който не отиде да живее в друга държава, остава осъден на смърт в нашата!
  
  Опитвам се да ѝ дам кураж, но тя е отчаяна. Едвам се държи на краката си. Двама мъже и една девойка ѝ хвърлят поглед. Но продължават да седят на своите места. Мъжете обсъждат Роналдо, девойката цъка на телефона си. Малко преди да сляза, простичко облечена женица дойде от известно разстояние, хвана внимателно съседката за ръка и я поведе към мястото си...
  
  
  3.
  Чета, че и албанският реотан дори загря, само българският не ще, не иска и не желае...
  
  15-16.03.2019 г.