Набиращата сила криза в МВР и в частност намеренията на полицаите да протестират с напомнящото един друг труден момент за държавата ни „пушене на цигара”, ме накараха да приема поканата на Петър Волгин за разговор в предаването „12+3” на програма „Хоризонт”.
  Реших, за разлика от друг път, да публикувам тук своите „тезиси” („опорни точки”, „некои съображения”), които си бях написал, подготвяйки се за това участие.
  ● МВР се намира в криза - когато и малки въздействия могат да имат големи последствия. Криза, която е естествен резултат от дълготрайно натрупване на негативни и деструктивни елементи, породено от липсата на визия, стратегия и лидерство, от сбъркани приоритети, лош мениджмънт и слаби управленски решения, от неправилно и нерационално финансиране. Така се стигна до тези сериозни структурни, системни и вече екзистенциални проблеми в МВР.
  ● За всичкото това съм писал многократно и в своя сайт. Правил съм го не защото имам някаква особена прозорливост, а защото не си заравям главата в пясъка, живея в реалния живот, при реалните хора с реалните грижи, с реалното блъскане в софийския (гр)адски транспорт.
  ● В МВР се просто око се вижда дефицит от ясни управленски решения. Не е възможно такава сложна система да бъде управлявана ефективно, когато се изповядва простото разбиране, че когато не вземаш никакви решения, най-малко рискуваш да допуснеш грешка. В резултат на удивителния отказ да се подписват документи не само се нарушава нормалният документооборот, но се парализира цялата дейност на министерството и са нанасят огромни вреди на хиляди хора, които очакват личните им и кадрови въпроси да бъдат разрешени, спира се тяхното кариерно развитие. Крайно сбъркано е управленското кредо: „На който не му харесва в МВР – да си ходи!”. Парадоксална е тезата: „Броят на напусналите МВР е равен на броя на назначените в МВР, затова в МВР няма текучество!”... Още в първите дни на новия вътрешен министър бях казал именно по „Хоризонт”, че той даже не си дава сметка къде попада, на какви трудности ще се натъкне, какво е състоянието на системата.
  ● В сегашната кризисна ситуация с лоша управляемост, която може да премине в неуправляемост, е необходим кризисен мениджмънт, поне частично разбиране от ръководството на МВР на такива ключови понятия като анализ, оценка и управление на риска. Науката дава, предлага, препоръчва нужни в момент като този управленски технологии, ние имаме специалисти по управление на сложни системи и сега с тях трябва да се проведат консултации, да се получи съвет от експерти, от професионалисти, които са вътре в МВР или са изтласкани извън системата, прокудени са от нея.
  ● Трябва да се направи вярна диагноза на дълбоките причини за ставащото (иначе ще продължаваме да лекуваме симптомите). Позата на заравяне на главата в пясъка, надеждата, че чрез агресивен ПиАр в казионите медии обществото ще бъде настроено срещу полицаите или самозаблудата, че чисто по командно-административен път могат да се „сложат несъгласните в ред” са възможно най-сгрешените управленски рефлекси... Не можеш да гледаш на хората в системата като на бурмички и болтчета, като на безгласни букви, като на твоя собственост: „Ако искам, ще ти подпиша, ако искам – няма да ти подпиша!”.

  ● Моят случай... Нека бъде разглеждан само и единствено като илюстрация как се отнасят към хората в системата на МВР – именно като бурмички и болтчета.
  Вече 8 (осем) месеца в нарушаване на законите на страната и на моите граждански и професионални права (плюс финансовите и моралните щети, които понасям), министърът на вътрешните работи Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР Румен Марков (който освен това е и на моето място като секретар по националната сигурност на президента) ме разиграват и заповедта да бъда назначен като доцент-държавен служител в АМВР – място, законно спечелено от мен с конкурс - така и остава неподписана. Въпреки разговорите ми с ректора, писмото ми до министъра и двете ми писма до премиера Сергей Станишев.
  И такова грубо отношение се демонстрира към човек, който е бил 5 години депутат, 3 години - председател на парламентарната комисия по национална сигурност, 5 години - секретар по националната сигурност на президента; който има 3 книги, десетки научни публикации, обичан е от студентите и в разговори с евроексперти и представители на европолицейски синдикати е бранил всеотдайно интересите на МВР по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи” – заради и в името на България, независимо дори от непрофесионализма и хвърлянето на прах в очите, с което мнозина ръководители в МВР са се занимавали.
  А какво остава за редовите служители в МВР, които са нямали шанса да бъдат с такова CV, да са направили публично име и авторитет на експерт, но са честни, почтени и съвестни? Ами и към тях се отнасят по същия начин.
  Само че аз, понеже в моята битка съм сам, а и не пуша, няма да излизам на едноличен протест срещу тази несправедливост и безсърдечност спрямо мен отстрана на министъра Миков и ректора Марков (и на премиера Станишев - ако не реагира в моя защита), а ще се обърна към българските медии, към българския парламент, към българския съд и към европейските политически и правозащитни институции. Защото не искам и не мога да си оставя каруцата и магарето в калта. Защото за името си и за справедливи каузи и срещу неправдите и срещу извършителите на неправди – винаги съм готов и мотивиран да играя на руска рулетка с властта. Понеже играя с открити карти и казвам истината и плановете си в очите, скоро ще задам въпрос – дали зад уволнението ми от Варненския свободен университет и зад моите професионални неволи в МВР не се крие една и съща дълга ръка? Засега само си мисля по въпроса, още не го задавам.

  ● Ние се нуждаем от антикризисна програма за МВР. С палиативни мерки няма да се постигне никакъв ефект. Само ще се замажат нещата и после ще станат взривоопасни.
  ● Надхвърлени са обаче възможностите кризата да се овладее ефективно само с усилия вътре в МВР. На ход са най-важните институции в сигурността:
  -- Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента. КСНС вече цели 7 години се прави, че в системата ни за сигурност такова нещо като МВР не съществува.
  -- При президента има и друг съвет – Съвет за координация на борбата с престъпността, който също може да бъде реанимиран и изведен от дълбоката кома.
  -- При премиера има Съвет за сигурност.
  -- В парламента има Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
  Това са структурите, които могат да дадат институционален отговор на кризата.
  ● Понякога ставащото в МВР е толкова абсурдно, че може да се направи едва ли не изводът, че като че ли усилията са насочени към тотално разбиване на това министерство. Започвам да си мисля, че този стремеж на всеки да ръфне нещо от МВР, това изрязване на едно от неговите мозъчни полукълба – НСС, са все усилия за съсипване на МВР и нова крачка към парализиране на държавата и размиване на държавността. Не малко са хората, фирмите и интересите, които биха спечелили от това.
  ● Не е вярно, че България няма повече пари за повече сигурност. Напротив, ние изразходваме изключително много, според възможностите на държавата, средства за сигурност, външна политика и отбрана, само че неефективно и с погрешни приоритети. Напр. даваме 360 млн. евро за 18 военни хеликоптера, а всички ключови структури в сферата на гражданската сигурност взети заедно нямат нито един хеликоптер. Ние купваме за 90 млн. евро 5 транспортни самолета, а от Франция идва самолет да ни гаси пожарите.
  ● На фона на мизерните и вмирисани като тоалетни районни полицейски управления из страната, на фона на мизерното оборудване, разбитите коли и безумно остарелите пишещи машини „Марица” от преди 20-30 години, редовият полицай ще припадне от чувство на обида и несправедливост - ако разбере в какви условия работят и какви пари вземат немалко (най-вече избрани) хора в различни държавни институции (вече се носят слухове, че въпреки липсата на 13-а заплата за служителите, на редица ръководни кадри в МВР се раздават в момента подобни пари на калпак), в какви командировки зад граница се ходи и какви ДМС-та се получават („допълнителни материални стимулирания”).
  ● Налице е колосална, в пъти ножица в заплатите, чиито потърпевши са именно хората в МВР – съд, прокуратура, следствие, а сега вече и ДАНС получават такива заплати, че в МВР хората са бесни, агресирали се, издивяли.
  Те говорят така: „Ако нашите заплати са нормални, то тогава заплатите на съдии, прокурори, следователи и данс-аджии са престъпно високи. Ако ли пък заплатите на съдии, прокурори, следователи и данс-аджии са нормални, то нашите заплати са престъпно ниски”.
  Наистина - не може в обединен екип от хора, работещи на един фронт, представляващи брънките от обща верига с общи задачи, четирима, т.е. съдията, прокурорът, следователят и агентът от ДАНС да получават огромни заплати и привилегии, а петият, т.е. полицаят да получава в сравнение с тях жълти стотинки или поне жълти левчета...
  ● В момента съществуването на ДАНС (и слуховете за назначаване там - на високите заплати - на близки, роднини, любими и проч. хора, някои от които със съмнителна дори в морално отношение репутация), както и начинът, по който ДАНС работи, пораждат страшни напрежения в МВР. Един ден може да се окаже, че създаването на ДАНС е най-грубата за тези четири години грешка на премиера Сергей Станишев – грешка, довела до парализа и разбиване на МВР.
  ● Държавата и преди имаше всичките инструменти за ефективно противодействие на престъпността и корупцията, така че с ДАНС не бяха създадени някакви нови инструменти. Само дето част (по-малката) от тези инструменти бе отделена, сложена в далеч по-луксозна кутия и отнесена в далеч по-луксозен кабинет с далеч по-добре заплатен персонал. Персонал, който обаче е почти нищо без инструментите и хората, останали в стария, отдавна неремонтиран кабинет с много по-ниско платените служители. И изписването на вежди се превърна във вадене на очи. Все още не сме видяли главното, което бе нужно и което липсваше – политическата воля за борба с престъпността и корупцията. Ако нямаш тази воля - воля да направиш отговорната операция, то както и да преместваш инструментите от кутия в кутия и лекарския екип от кабинет в кабинет, пациентът ще продължи да се гърчи и да бере душа.
  ● Стремежът да йерархизираш, стремежът да централизираш, стремежът да командваш – това са тоталитарни рефлекси. Те са типични за управляващите у нас изобщо, но имат дълбоки корени в манталитета на мнозина в БСП. Там не всички са разбрали, че днес мрежовите структури заместват йерархичните, че децентрализацията замества централизацията, а координацията замества командването, камо ли пък командоренето.
  ● Властта у нас през тези две десетилетия непрекъснато демонстрира остатъчни тоталитарни рефлекси – тя иска да централизира, да командва, да мачка хората, да се разпорежда със съдбите им. Ние трябва да изтискваме от нас тоталитарното точно както свободният човек през целия си живот трябва да изтисква от себе си роба.