Не Катон Стари, а Сципион Млади

  Срещнах добра позната, мой набор. Оплака ми се, че арогантен директор на училище е уволнил „по най-мръснишкия начин“ дъщеря ѝ, която бе учителка там и то много добра. Моята позната ми каза следното:
  - Това е реалността! На власт са посредствени и не ценящи професионализма хора, защото никога не могат да станат професионалисти. Тях не ги интересува същността на структурата, която управляват, интересува ги само какви възможности за обогатяване и по-нататъшна кариера им открива управлението на тази структура!
  
  Замислих се. Не са един и два случаите на уволнени хора в средите, в които аз дишам, работя, живея (и статуси пиша тъй както умея... :( ), като всеки път чувам почти едно и също – жертви на посредствеността и некомпетентността, връхлетяла ни „отгоре“.
  Нямаше как да не се замисля. Дето се казва – веднъж е случайност, втори път е тенденция, трети път е закономерност, четвърти път е закон...
  
  Замислих се и ето поради каква друга причина.
  В свободното от четене и писане на лекции и книги време, съм се заровил в 30-те години на миналия век, преди всичко в Германия и Съветския съюз, защото имам мрачното предчувствие, че по това време и в тези държави се крият както обясненията за много от случващото се днес в Европа, така и редица предупреждения за това, което може да ни се случи, ако не се освестим...
  Направи ми впечатление следното – в анализи и за Германия, и за   Съветския съюз в онези отприщили тоталитарни чудовища години – прочетох една сходна мисъл. Еднопартийната система, изстреляла на върха си и в едната, и в другата държава вождове - маниаци и мегаломани, се е опряла на мнозинството посредствени хора, неудачници, недообразовани и недовъзпитани! Тези хора не могат да управляват процеси, те могат да властват. Те не разполагат със силата на аргументите, а използват аргументите на силата. Тези хора нямат ценности, те имат страсти, апетити, ненаситни желания, ламтежи. Тези хора не знаят колко труд се изисква да знаеш и да можеш, да се научиш и да работиш над себе си, те мразят до ненавист знаещите и можещите, научилите се и работещите над себе си.
  Тоталитарната машина е уникален шанс за подобни хора. Демонстрирайки сляпа вярност към тази машина, те вместо да са в низините на обществото, изведнъж са изстрелвани нагоре в него. Нещо повече, понеже без тази тоталитарна машина те биха били обречени да се върнат пак долу, където им е реалното място, те с колосална енергия и злобна ожесточеност работят за нейното засилване и за нарастващата ѝ власт в държавата.
  От прочетените страници ме лъхна опасността от посредствените хора, неудачниците, недообразованите и недовъзпитаните!
  Да, не може да се прави аналогия с 30-те години на миналия век, в това съм съгласен. Но след като Преходът у нас първо зацикли някъде около 2000 г. и започна да се върти в кръг и да тъпче на място, а после попадна в задънена улица, в тупик и тръгна в напълно погрешна посока някъде около 2010 г. (годините са приблизително назовани), у нас започнаха да превземат различните нива на властване твърде много посредствени хора, неудачници, недообразовани и недовъзпитани. За тях настъпи златно време! Знанието, умението, принципността, почтеността започнаха да се превръщат в недостатъци, в уязвимости, в излишности, в „минавки“. Много за това допринесе и сферата, в която се трудя и аз – висшето образование. То направи дипломите абсолютно достъпни, получавани без труд, често просто купувани, така разми критериите за знание и знаене, за можене, за кадърност, за образованост.   Подборът, по който се селектират кадрите избута на заден план способността и пригодността, фактически се узакониха всякакви други по-бързи писти за кариерен растеж, някои от които всъщност опасни и дори направо пошли. А некадърният човек се загражда от некадърни и дори по-некадърни от него, за разлика от кадърния човек, който се опира на кадърни хора. Така посредствеността се възпроизвежда, става все по-масова и все по-силна.
  
  И ще кажа защо още повече се замислих, всъщност не съм престанал напоследък да мисля.
  Вярно е, че уродливата тоталитарна система през 30-те години в Германия и Съветския съюз дава шанс на посредствените хора, на неудачниците, на недообразованите и недовъзпитаните.
  Но ние трябва да сме бдителни, да се замисляме, да не се заблуждаваме и да си даваме сметка, че и обратното също може да бъде вярно:
  Не само уродливата система да дава път на посредствените хора, на неудачниците, на недообразованите и недовъзпитаните,
но и посредствените хора, наудачниците, недообразованите и недовъзпитаните могат да доведат до попадането ни в клещите и в клетката на някоя уродлива система.
  Аз съм наистина разтревожен, защото все по-често и с все по-голяма острота на случващото се съзирам елементи, прояви, признаци и порядки на евентуална такава уродлива система и поради това започвам да се страхувам за България.
  
  
  P.S.
  Мой мъдър ФБ-приятел постоянно задава остри и отдавна чакащи отговор въпроси за това, което се случва в България, за неспазването на законите и безнаказаността на олигарси и властници, и казва, че го прави и ще го прави като
  Катон Стари
   (Марк Порций Катон Стари),
  който завършвал своите речи с категоричното:
  "Картаген трябва да бъде разрушен!"
  
  Аз съм съгласен с него. Само че все повече си давам сметка, че ние се нуждаем не от
  Катон Стари,
  а от
  Сципион Млади
   (Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански Млади),
който разрушил Картаген!
  
  07.03.2019 г.