Потънал съм в една наука, боря се с нея, с Рисковото общество и с "колегите" :) Фуко, Луман, Бек, Гидънс, макар те да са тежка категория, а аз – категория „перо“…
  Сладко нещо е да правиш наука. Нищо, че по думите на един приятел, да правиш наука днес в България е като да отваряш сергия след разтурянето на събора. Но това е тема за друг разговор.
  Всъщност, дали ситуацията в българската наука и висше образование е тема за друг разговор?
  И защо да е тема за друг разговор?
  Да ви кажа ли в какъв пореден абсурд съм вкаран?
  Изумява ме безумието на неразбирачите в сферата на науката и висшето образование!   Те творят такива идиотщини, че освен да ги смятам за брутални прокоратори, действащи по чужда воля разрушители и нечии внедрени шпиони, друго трудно ще измисли бедната ми фантазия!
  Например - за тези неразбирачи не е важно, че имам публикации през 80-те години в елитни съветски списания в областта на механиката на непрекъснатите среди (тогава не бе никак лесно да се пробие като простосмъртен студент и аспирант в такива списания),
а да се приведе изрично, да речем, сайтът (http) на даденото списание и "ай-банът" му, че да може анонимният бюрократ да определи учен ли съм бил аз или не… Нищо, че СССР се е разпаднал, а заедно с него и АН на СССР.
  Не се сравнявам и на миг, нито на йота с Айнщайн, но днес той би бил съсечен по волята на законите на неразбирачите и от проверките на анонимните им чиновници – че какъв е тоя Айнщайн, дето списанията, в които за броени месеци публикува няколко велики статии, нямат ейчтитипи-та и „ай-бани“!
  А бедният Ботев – неразбирачите биха го унищожили окончателно, защото ми се бил писал поет, а имал нек'ви двадесетина стихотворенийца само!!
  Да ме прости онова чудо та ничие НАЦИД, но не по тяхна вина случващото се в науката и висшето образование у нас сега мнозина наричат наци(д)зъм в действие!!
  Та тези неразбирачи в науката и висшето образование
   (Господи, защо обиждаш България, като поверяваш ваденето на сливиците в науката на същества, които не знаят дори къде се намират сливиците!?)
  не се интересуват от съдържанието на публикациите ми, а от някакви нелепи и тъпи, смешни и жалки чиновнически формалности…
  Хора, бдете, бездарието пълзи по всички етажи на обществото ни до самите му върхове!
  А бездарието, както казва един поет, също е фашизъм!
  
  Помислете само – аз имам поне 5 научни книги в сигурността и десетки и десетки студии, статии, доклади, участия в конференции. Вероятно съм най-цитираният научен работник в тази област у нас и безспорно съм най-преписваният. Съвсем скромно ще попитам – като чуят „национална сигурност“ и си помислят за 3 фамилии в нея, няма ли на знаещите и можещите да им хрумне сред тези 3 фамилии и моята?!
  Няма университет, в който мои разработки да не са в списъка с литература за студентите. Мои докторанти се защитават блестящо.
  И изведнъж, по лишената от мозък логика на неразбирачите в науката и висшето образование, дали съм давал, дали давам и дали мога да давам принос в науката за сигурността днес ще се определя от моята научна дейност в … математиката!
  При това не от научните ми публикации в нея, не от дисертацията ми, минала на „ура“ на защита пред престижен научен съвет, не от дипломите - от СССР за „кандидат на физико-математическите науки“ и съответно в България – за „канадидат на математическите науки“ (у нас през 1986 г. нямаше такова нещо – физико-математически науки),
  а от някакви ейчтитипита и „ай-бани“ и от някакви анонимни чиновници и бюрократи, на които обикновените данъкоплатци им плащат с данъците си дълбоко мъдрата и широко умствена работа…
  Неразбирачите не са чували явно за интелектуална дейност на стика между различни науки, не са чували за навлизането на математиката в сигурността, за изкуствения интелект, за новите високи информационни и комуникационни технологии, за киберсигурността и киберустойчивостта. Те смятат, че градинките и лехите на науките са били, са и ще са заградени от непристъпни помежду им стени - като по тяхно време или по времето на техните деди и бащи, благодарение на които и досега те държат всички властови механизми в науката и висшето образование у нас.
  Давам пример със себе си, с риска да прозвучи нескромно, само за да подчертая безумията на неразбирачите, нагазили с дебели ботуши и тоталитарни ушанки в деликатната сфера на науката и висшето образование…
   (Иначе, нека добавя, че имам възможност да се съизмервам с истинските постижения в науката за сигурността в Европа, САЩ и Русия и с тъга съзнавам къде точно и като какъв точно се намирам в тази наука).
  
  Всъщност, исках да говоря днес за нещо съвсем друго.
  Посегнах към клавиатурата, подтикнат от мисълта на друг мой приятел по отношение на данъчните, финансовите, фискалните, паричните и всякакви други беззакония и безобразия - пред широко затворените очи на цялото общество и иначе пишещите се като опозиция политици, - в един футболен отбор на олигархията, за когото се грижи днес искрено и лично, очевидно съвсем безкористно, властта, като му подарява имоти за милиони, не си събира задълженията от него също за милиони, назначава му с принуда спонсори и собственици (принуда по отношение на спонсорите и собствениците) и се отнася към него с чудовищни двойни стандарти в сравнение с някои негови вечни съперници или други просто служещи за фон на футболния ни пейзаж противници!
  Та моят приятел каза – никой не пита дали се спазват законите по отношение на отбора на олигархията и властта, защото всички знаят, че законите по отношение на този отбор не се спазват!
  
  Някак неочаквано се смесиха у мен науката и висшето образование с футбола ни, но дълбоко в себе си чувствам, че това, което написах и за едното, и за другото, е все по една и съща тема.
  А тази една и съща, вездесъща тема е:
  
  У нас се приемат лоши закони, ала макар и да се казва „лош закон, но закон“, лошите закони не се спазват. Защото законите у нас са само за да се узаконяват делата на стоящите над закона хора и да се пречи на всички останали, които трябва да бъдат държани в сляпо, глухо и нямо подчинение и са длъжни да си мълчат, защото иначе не се знае знае ли се какво може да ги сполети…
  
  Ето това е, което имаме като общество. Такова общество получихме и в него ще живеем всички заедно, но ще се спасяваме очевидно поединично. След като нямаме обща воля за промяна...
  28.02.2019 г.