Сами си носим въжето

  1.
  Човек наистина може да се отчае за случващото се в нашата наука и във висшето ни образование!
  Добре, нека не обобщавам за цялата наука и всичкото висше образование, а да спра само до националната сигурност и да се спра на нея.
  И тези дни научих поредното световно, европейско, регионално и най-важното национално неизвестно лице, станало професор по сигурност!
  Уж съм доста четящ и опитващ се да следя максимално публикуваното в науката за сигурността у нас, а ето - отново никога и по никакъв начин това лице не се е мярнало на моя информационен радар.
  Това не е грях, разбира се. Затова потърсих нещо от него из нета. Нищо, нищичко!
  Но и това не е престъпление, естествено. Ето защо се поинтересувах от конкурса му - да видя състава на журито, направило го професор. Да, така и очаквах.
  От една страна - такива като него, анонимни според моята информираност в науката за сигурността. Повтарям - спрямо моята информираност.   Един друг се теглят - ти на мене, аз на тебе; ти мене, аз тебе; произвеждат се един друг и един друг се възпроизвеждат.
  От друга страна - вечни участници в журита, сърфират от жури в жури, не напразно ми се похвали преди време някакъв, че за една година бил в над 20 журита (да го умножим по 500, хайде по 400 лева - за рецензии или становища, които той ги щампова за 2-3 часа).
  От трета страна - изгладнели професори или доценти, ощастливени с участие в някое жури и с рецензията или становището намекващи, че пак могат да ги поканят и те няма да подведат.
  И от четвърта страна - дебютанти в жури, полагащи с рецензията или становището клетва за лоялност и вярност, че ако ги вкарат в схемата с журитата те ще бъдат част от отбора - надеждна и отзивчива част.
  Стигнал съм до извода, че най-лесно се пишат малки и големи дисертации, най-леко се става доцент или професор в науката за сигурността.
  Първо, в другите науки трябва да имаш същностни, ключови знания (предполагам), докато в сигурността може да се пише каквото и да е, тя е в състояние да преглътне всичко, иди го опровергавай!
  Второ, няма друга наука, която да се преподава у нас в толкова много университети, полууниверситети, колежи, висши училища, нови училища, всеобщи училища, неясни училища - а това означава голяма нужда от хабилитирани персони и дава всеобхватни възможности все някъде да се пробие.
  Трето, само в сигурността човек може да си мисли, че това, което прави и работи в живота - те точно това е наука! Тук практиката става наука, а науката - практика. Но, както бе казал май Йоги Бера, на теория между теория и практика разлика няма, но на практика - има.
  Четвърто, няма българска школа в сигурността, няма единни стандарти и норми, принципи и критерии, няма методи и способи за оценка на научността на сътвореното, няма елементарно съгласие по който и да е въпрос, така че всеки може да си пише, каквото му се пише, всеки може да си бае, каквото си знае...
  Ето защо мога да формулирам Закон на Слатински в сигурността:
  Колкото по-малко е сигурността в една държава, толкова повече професори по сигурност има в тази държава.
  
  
  2.
  Доколкото ми казват колеги от поне 7 университета из страната и от това, което и аз изпитвам на собствен гръб, в научно-преподавателската общност цари потрес, настрана са оставени и писането на книги, студии и статии, и подготовката за лекции през следващия семестър! Творческият живот е напълно замрял, всички са зарязали преките си отговорности и академичните си задължения. На никого не е до тях, те са му следпоследна грижа!
  Аз също, макар да съм на финала на последната си монография за Сигурността в Обществото на риска (а тя е последна, защото по-добра в бъдеще няма да мога да напиша, а по-лоша няма да искам да напиша) и въпреки че се раждат още идеи, които ме карат да се надявам, че тя ще е на много добро ниво (съизмервайки се с европейската, американската и руската науки),
  трябва да спра да мисля и да творя, трябва да ми е все едно какво ще чета на студентите от февруари месец, трябва да се ядосвам, че имам толкова много публикации, които се използват под някаква форма в редица наши университети, трябва да проклинам деня, в който избрах да остана в България, вместо да отида да преподавам в Грьонинген, например.
  И защо, ще попитат онези, които не са много в час по проблемите на научно-преподавателската ни общност?
  Ами защото в съгласие с един нов закон, който има и обратна сила и обърнато във времето действие, ние, преподавателите и научните работници
  -- трябва да доказваме, че в науката и преподаването, образно казано, нямаме сестра;
  -- трябва да се смятаме за виновни до доказване на противното;
  -- трябва да направим пълни признания, защото както бе казал сталинският мракобес Вишински – признанието е царица на доказателствата;
  -- трябва да приведем всеобхватни и потрисащи доказателства за всичко, което сме правили в интелектуалната си дейност от времето едва ли не след напускане на студентската скамейка.
  -- Справки за всички библиографски данни, номера, показалци, междуредия, точки и запетайки откакто свят светува - за книги, сборници тезиси, доклади, научни съобщения и просто колегиално присъствие сред умни хора и заслужаващи доверие имена.
  -- Обикаляне на институти и институции, много от които ги няма, за да намерим някаква следичка от нас, каквато и да е, иначе – сакън, ти не си този, за когото се представяш, нищо че имаш съответните документи, зад които е застанала в съответното време държавата!
  -- Напрягане на паметта за конференции (аз сигурно имам стотина), трескаво спомняне кой там беше в организационния комитет, жив ли е още, за да даде нещичко с печат, което да послужи там където трябва.
  -- Ръчкане на международни организации и органи – да пратят каквото там е останало за теб, че то има жизнено важно значение, с което да си защитиш мястото в науката и преподаването, иначе монографии, хорариуми, име, авторитет - те са второсортни аргументи в първостепенните критерии на оценяващите те.
  Законът явно е правен от хора, които смятат, че науката е като бакалията, режеш парченце, мажеш филийка, ръсиш чубрица и консумираш! Така става, когато властта да решават кой става и кой не става сред прочелите вагон книги, получат прочелите 1 книга най-много...
  Научните работници и преподаватели в университетите обаче не могат да ритат срещу ръжена на закона и си го изкарват на НАЦИД, масово говорят за наци(д)зъм...
  Да, махалото бе залюляно преди време в едната крайност от едни неразбирачи в областта на науката и висшето образование, поради което се наплодиха хиляди и хиляди малки и големи доктори, доценти и професори. Многократно такива като мен писаха и говориха за това безумие. От него спечелиха посредствените и некадърните дилетанти, защото стойностните и кадърните творци и така правят добра наука и сериозно преподаване.
  Сега пак същите неразбирачи в областта на науката и висшето образование залюляха махалото в другата крайност и така подлагат на нож и балтия десетки и десетки хора с призвание и признание в тази област. Защото именно стойностните и кадърните творци ще са наказани от това нормотворческо импотентно недоносче – понеже трябва да зарежат всичко в науката и преподаването и да отделят поне година време за доказване на онова, което отдавна са доказали. А посредствените и некадърните дилетанти, те са връзкари, те ще се оправят някак – или няма да си мръднат пръста, или ще си платят, или ще си намерят шерпи да им свършат работата, или тях закон не ги лови.
  Оказва се, че администраторите и бюрократите в науката и висшето образование не са там, за да обслужват и обгрижват учените и преподавателите, не съществуват заради и в името на учените и преподавателите, а тъкмо обратното – учените и преподавателите съществуват, за да има какво да правят администраторите и бюрократите, докато си клатят краката, и да слугуват и треперят на килимчетата пред кабинетите на тези администратори и бюрократи.
  Е как човек да не стане мнителен и подозрителен, как да не се превърне в конспиролог и клиновед, как да не си каже, че нищо в науката и образованието у нас не е случайно, че няма как да няма тук някаква злонамерена и зловреда стратегия за унищожаване на българската наука и българското висше образование!
  Първо, орязваш рязко ресурсите за наука и висше образование.
  Второ, унищожаваш всякакви стандарти и норми за качествена оценка на продукта, произвеждан от науката и висшето образование.
  Трето, даваш управлението на науката и висшето образование в ръцете и в краката на една мрежа от взаимносвързани лица с биографии, все по някакъв начин свързани с бившата ДС – пряко, организационно, финансово или роднински.
  Четвърто, приемаш закони, които превръщат науката и висшето образование в далавера, в поле за нахлуване на дилетанти по политическа, бизнес-, непотистка, корупционна и любовчийска линии и те се напълват с легион малки и големи доктори, доценти и професори, така че такива като мен да ги срам дори да се наричат професори, защото професори станаха и куци и сакати в интелектуално отношение, но ловки, бързи, сръчни остапбендеровци, като при това се размиват всички критерии за качествена наука и смислено образование.
  И пето, после приемаш други закони, които отричат предните, но нанасят последната балтия на науката и висшето образование, като ги изпразват от съдържание и ги превръщат в заложници на количествени изисквания и роби на разплодила се администрация.
  А след всичкото това – нищо, тишина, вакуум, безвъздушно пространство.
  Има нужда само от един литературен герой. От Фортинбрас. Да изнесе труповете – този на българската наука и онзи на българското висше образование...
  
  
  3.
  Доста приятели ми писаха или ме питаха във връзка с предния мой статус за безумията, които връхлитат върху научните работници и преподавателите във висшето образование, поради най-новата версия на Закона за развитие на академичния състав.
  Правя си извода, че редица колеги все още са в блажено незнание какво ги чака. Множество мои приятели научават тези дни едва и вече подскачат ужилени и припадат потресени. Подскачането ще бъде масово. Припадането - всеобщо.
  Просто хората на науката и отнасящите се сериозно към лекциите си, са потънали в книгите и мислите си и много-много не следят какво им са причинили еднокнижниците в системата!
  То блаженото незнание не е извинение, то не оправдава.
  Аз когато нещо се опитвам да кажа, най-лесно е да ми отвърнат дори уважаващи ме колеги по два начина: 1. На теб ти е лесно, ти си име, нас ще ни смачкат; и 2. На теб все не ти се угажда, нищо не е толкова страшно, колкото го изкарваш.
  А после плачат - олеле! Олеле, я!
  И преди малко двама души от гилдията седнаха на масата ми докато си пиех кафето - какво правим сега, Слатински!?
  Ами какво правим, то болтът с толкова завъртания е влязъл вече така дълбоко, че измъкване и изваждане практически няма!
  
  
  4.
  Системата на науката и висшето образование за кой ли път е ударена тежко, как още диша, мърда и шава - не знам.
  Но това съм го казал и в предния статус.
  Сега искам да поразсъждавам на глас над следното:
  Понеже
  и днес видях една статия, в която директно съм плагиатстван, а в списъка с литературата е дадена моя книга отпреди 100 години (за да съм уж в списъка и да си върже човекът някак гащите, че е драл от мен живо месо),
  то
  мога ли аз към списъка къде и как съм цитиран,който трябва да издиря и предам на великите администратори и бюрократи, които ще ме оценяват и преценяват, да включа всичките многобройни случаи на плагиатстване от мен?
  Ако мога, то само с този списък ще "избия" всички точки и оценяващите ме могат и да ме оценят!
  Нищо, че на малкия пръст не могат да ми стъпят по прочетени книги и лекции, а най-вероятно и бъкел не разбират от науката, която честно и почтено правя според силите си и разбиранията си за стойностна наука!
  
  
  5.
  Какво могат да правят хора като мен, които са приключили с обществения живот, нямат амбиции в политиката, но могат да анализират процесите и имат сериозен житейски и професионален опит?
  Казвал съм го и друг път - ние можем да сме нещо като система за ранно сигнализиране. Да долавяме и улавяме симптоми и синдроми на тревожни с възможните си последици събития, да назоваваме нещата, които могат да се случат, с истинските им имена, да бием загрижено камбаната на много ранна фаза, за да се вземат мерки и от възможното, образно казано, напукване на язовирната стена, да не се стигне стремително и непоправимо до нейното почти мигновено спукване.
  С други думи, да сме част от инструментите за "образна диагностика" - своеобразни скенери, магнитни резонанси, рентгени, мамографи, ехографи, които да позволят на база на това, което те се идентифицирали, да бъде изпреварващо поставена точната диагноза и докато не е станало късно да се предпише правилното лечение, да се намери нужното решение.
  Ето и напоследък, сиреч през последните месеци, аз имам усещането, на базата на това, което виждам и преживявам, чувствам и предчувствам, че започва, ако вече не е започнал, разпадът на системата за висше образование у нас.
  Причините са редица, те са и субективни, и обективни.
  -- Разбира се, че думата си казва острата и необратима демографска криза, преминаваща в демографска катастрофа, заради която има все по-малко каквито и да било кандидати за студенти и още по-малко наистина стойностни студенти.
  -- Разбира се, много мощно изсмукват студенти и то като правило най-добрите сред тях, и западните университети.
  Но не е основно това и вероятно дори не е главно това.
  -- Системата за висше образование години наред се управлява не просто некомпетентно, но и бездарно, все по-любителски и все по-лишено от визия и стратегия.
  -- Жестоки рани нанасят различните версии на Закона за развитие на академичния състав и Закона за висшето образование.
  Най-напред те размиха всякакви критерии за реална оценка на качеството на труда на преподавателите и така позволиха на всичко куцо и сакато в интелектуално и научно отношение да се намърда - с връзки, корупция, сърдечни емоции и остапбендерска сръчност, - в непосредствена близост до ръководството (и дори до Ръководителя) на съответния ВУЗ, в бизнеса с преподаването, който неуморно и неотклонно се превръща в далавера;
  а след това премина в другата крайност - на тотална репресия, обратно във времето действие, подозиране, че хората във висшето образование до един са мошеници и тарикати и фактическото налагане на презумпция за виновност на всеки преподавател, особено на кадърните и отговорните, които нямат време и сили да плетат спящи и будни клетки, ядра, ядки и явки от зависимости и шуробаджаначества, за да са непоклатими и недосегаеми.
  -- Тежко поражение нанесе и практически пълният контрол върху цялата система на мрежа от хора, по някакъв начин свързани с бившата ДС - лично, биографично, бизнес-, задкулисно, агентурно и доноснически. Тези хора са заседнали в 20 век и дори във времето преди гласността и перестрелката, имат огромна власт в системата от висше образование, те селектират кадрите, те казват кой какъв да бъде в нея, те оценяват, лицензират, акредитират, наблюдават, контролират, секвестират и дезорганизират.
  -- Наплодиха се безмерно много университети, полууниверситети, псевдоуниверситети, висши училища, колежи, институти, клубове по интереси и почти нелегални кръгове по взаимна подкрепа, които дават, раздават и продават дипломи за висше образование.
  -- Никъде и по никакъв начин не се оценява качеството на дѝпломата. Така дипломата от СУ тежи колкото тази от Горно нанагорнище, а дипломата от Военна академия - колкото тази от Долно нанадолнище. Никой не проверява има ли учебен процес, никой не разглежда какво се преподава, никой не сравнява съдържанието на отделните програми, никой не подлага на ясни критерии - даже няма никакви критерии - нивото на защитените дипломни работи например. Не напразно има т.нар. университети, в които студентите вече се бунтуват, че - виждате ли - ги карат да учат, а ръководствата тормозят преподавателите да не пишат ниски оценки, камо ли двойки!
  
  Има още причини за днешното състояние на системата за висше образование, които водят до моето усещане, че тя започва да се разпада.
  С много малки изключения на няколко наистина все още поддържащи ниво университети, даже не цели университети, но отделни факултетит в тях,
системата за висше образование не дава качество на образованието, не подготвя съвременни като знание и мислене кадри, не отстоява неизменно присъщите ѝ ценности, не произвежда значим интелектуален продукт. Тя се срива до раздавач и продавач на дипломи и затова редица университети са вече черни кутии - на входа парите на студентите (и държавата и Европа!), на изхода дипломите, а вътре в черната кутия има ли нещо - не се знае и няма как да се узнае, поне никой не иска да узнае...
  Когато една система е системно подложена на абсурдно по некомпетентност управление;
  когато тя е подложена на изключително тежки удари от времето, в което живеем;
  когато тя е подложена на последиците от всеобщата ерозия на ценностите, която протича през последното десетилетие у нас;
  когато тя е подложена на агресивно далаверизиране и меркантилизиране;
  когато тя не е мислена като стратегическа опора на държавността и дългосрочна инвестиция в бъдещето на държавата ни,
  то тази система рано или късно ще започне да се разпада.
  Аз имам усещането, че разпадът ѝ е започнал.
  И се опасявам с болка и тревога, че това не е единствената ни жизнено важна за България система, чийто разпад вече е започнал.
  Всичко си има цена и всяка удоволствие се заплаща, всяко безхаберие се наказва и всяко общество получава накрая това, което заслужава!
  Това, което ние си причиняваме, никой друг не може да ни го причини.
  И като си го причиним в непосилна и нелечима доза, никой друг няма да дойде да ни свестява и освестява.
  Много жалко, че отказваме да разберем тази толкова простичка и стара като света истина...
  
  
  6.
  Направо се чудя колко малко характер и чувство за собствено достойнство има в научната и преподавателската ни общност!
  Преди може би 2 седмици разсъждавах тук два пъти подробно - какви безумия са приети като нормотворчество и как заради нескопосани разбирачи сред властващите в науката и висшето образование политици, едни тълпи чиновници ще определят кой от нас в науката и висшето образование какъв е и защо такъв е!!
  А общността ни мълчи. Казаха ѝ, че ще я бесят, а тя попита дали сама да си носи въжето!
  
  Не правя сравнения, разбира се, но през мълчанието на агнетата е минала и тържествувала властта и на Хитлер и Сталин (прочетох блестящите два тома на "Възход и падение на Третия райх" на Уилям Шайрър и великолепните два тома "Сталин" на Стивън Коткин)!
  
  Та така нашата научна и преподавателска общност е преклонила плашливо и боязливо главици, трайка си и се спасява поединично!
  Какво да я правя тази наша общност, робът, това го е установил още Мойсей, не е социален статут, а душевна нагласа...
  Главното - аз, поради обилното си количество публикации и редица монографии - най-малко съм засегнат от вредното нормотворчество, което "беси", но не вбесява научната и преподавателска общност.
  Взех научен тайм-аут, предадох си безумните списъци с научна продукция, цитирания, участия в проекти, ръководство на докторанти. Като никъде количествените критерии в списъците не засягаха качеството на това, което правя. Има количествен екстремизъм у разбирачите-фундаменталисти... Те са явно хорица, дето хал хабер си нямат от стойностна наука и смислено преподаване. Те са радикални хунвейбини на управлението на науката и учебния процес. Добре, че още не са ни заизкарвали нас, по-доказаните професори на площада, не са ни скубали косите, не са ни налагали със сопи и не са ни изтипосвали в дадзибао!!!
  Но не губете кураж - културната революция в науката и висшето образование набира ход...
  Та като направих онова, което ме задължават, и като загубих седмица да се занимавам с нелепости и губи-времета, аз си сумирах точките. Заветните точки!
Хунвейбините ми искат 550. Аз махнах, за да не звуча прекалено наперено 300 точки и пак останах с 850. Защо толкова много? Ами защото чиновници и бюрократи ще ме преценяват, могат нещо да не ми признаят - нали те разбират от наука и висше образование, а не аз и такива като мен!?
  Представяте ли си - трябваше да се върна 30-40 години назад, за да си намеря и опиша с най-дребните подробности публикациите и в математиката, защото фундаменталистите, които ще ме оценяват, искат и това! Добре, че още дипломната ми работа бе публикувана в елитно съветско списание, добре, че по дисертацията имам две публикации в елитни списания и още десетина други статии, че току виж екстремистите са взели да поставят под съмнение това, че съм доктор по математика от 1986 г.!
  С такова вътрешно отвращение и негативна енергия си подготвях списъците, че в течение на два дни и лаптопът ми изгоря, и мобилният телефон! А като изгоря и каната за чай, ми стана весело - на фона на другите изгаряния, нея не я писах като щета... :)
  Нали ви казах, че нелепият и абсурден закон мен най-малко ме засяга.
  Такъв съм се случил, така съм се получил. Но аз вдигах шум за принципите, за българската наука и висше образование. Защото те са в лапите на разбирачи, които от тях почти бъкел не разбират.
  И унижават българската научна и преподавателска общност.
  Но тя си мълчи. И нищо не казва.
  Нищо, освен да попита угодливо дали сама да си носи въжето...
  
  
  7.
  Аз не знам за боговете дали сигурно са полудели, но определено непрекъснато се натъквам на разни нововъведения, които ме карат да се чувствам като в "Полет над кукувиче гнездо" и постоянно срещам разни сестри Рачид.
  
  Свръхпроизводство на сестри Рачид - ето това се случва ежедневно, ежечасно, ежеминутно и ежесекундно в Кукувичето ни гнездо любезно...
  Сега ми пращат следните скромни изисквания за да може колективната сестра НАЦИД да ми признае участие в проект! Същинска сестра Рачид, но колективна.
  Абсурд, бих предпочел да си купя десетина нови книги и да си ги чета в свободното от подготовката и изнасянето на лекции и работата над монографията си, отколкото да се отдавам на попълване на безумно количество бумаги, пред които и   Големият брат бледнее! От обслужване на бюрократи и чиновници няма да ми остане време за мислене, камо ли за участие в проекти! Не, както казваше един съветски футболен коментатор - Такой футбол нам не нужен!!
  
  Стигам до извода, че дори Големият брат е по-добре от Голямата сестра Рачид и нейните многочислени мутанти и метастази....
  
  Относно попълването на информацията по проекти
  1. Организация изпълнител на проекта;
  2. Наименование на проекта (на български и английски език);
  3. Организационно подразделение, отговорно за изпълнението (на български и английски език);
  4. Кратко описание (на български и английски език);
  5. Ключови думи (на български и английски език);
  6. Кратко описание на очакваните резултати (на български и английски език);
  7. Тип на проекта;
  8. Срок за осъществяване - начална дата/Срок за осъществяване - крайна дата;
  9. Научна област;
  10. Научен ръководител (на български и английски език);
  11. Партньор по проекти (юридически лица) – наименование и позиция;
  12. Партньор по проекти (физически лица) – наименование и позиция;
  13. Финансова информация – основно финансиране, размер (лева), финансираща организация (на български и английски език);
  14. Допълнително финансиране - размер (лева), финансираща организация (на български и английски език);
  15. Финансираща програма (на български и английски език);
  16. Данни за програмата;
  17. Конкурс (на български и английски език);
  18. Финансираща програма / конкурс – допълнително финансиране;
  19. Резултати – наименование на резултата и научна област;

  
  10-15.02.2019 г.