Голямата Причина и въртящите се в кръг мравки

  1.
  Трябва ми бърз превод на един абзац от английски на български, че нещо не схващам някакъв нюанс в оригинала.
  Обръщам се към гугъл преводача. Но той за пореден път се оказва слаб. Уж превежда, а кашата става още по-пълна.
  
  Веднъж опрях до гугъл преводача за Теорията на хаоса - да преведе изречението:
  Когато пеперудата маха с крила в Бразилия, се получава торнадо в Тексас.
  А той преведе така:
  Когато се махнат крилата на пеперудата в Бразилия, се получава торнадо в Тексас.
  
  Ето това се случва у нас вече 30 години - махаме крилата на пеперудата и чакаме торнадото!
  С махане (откъсване) на крилата НА пеперудата торнадо не става, а става то с махане (трептене) на крилата ОТ пеперудата...
  
  И така и си я караме - има за какво да се протестира, но няма кой да протестира. Между това ЗА КАКВО трябва да се протестира и това КОЙ да протестира застава преводачът - но не сбърканият гугъл преводач, а просветеният лидер преводач.
  Днес гугъл преводачи у нас много, но няма лидер преводач, който да даде точния превод. Без точен превод на това ЗА КАКВО трябва да се протестира, няма как да има КОЙ да протестира.
  
  Слабият ни преводач какво постоянно връща чрез своя превод - някой вицепремиер, някой министър, някой домус ага, някой алчен ойл, някое действие, някое решение.
  Сиреч някаква последица от случващото се, някое следствие от ставащото.
  И ние до следващото чудо цели три дни ще обсъждаме и осъждаме тази последица, ще предъвкваме и преглъщаме това следствие.
  
  Ако имаше лидер преводач на ниво, той щеше да насочи вниманието не към последицата, не към следствието, не към симптома, не към синдрома, а към Причината.
  Тази Причина е на власт 10 години.
  Да посочиш Причината е необходимото условие. Достатъчното условие е да посочиш алтернативата.
  Не са ли налице необходимото и достатъчното условие - но едновременно, Причината ще остане. И още много разни неща ще ни причини. Но за това вече няма да е виновна тя. Виновните ще сме ние.
  
  
  2.
  Често се замислям защо нашето общество или по-големи части от него се държат толкова неестествено примирено, конформистки, безволево и апатично.
  
  Ето едно метафорично обяснение за случващото се у нас.
  Наблюдавана е група червени мравки в гвианската джунгла. Те се движели една след друга постоянно в огромен кръг, при който, за да бъде извървян, им било нужно време от два часа и половина. Постепенно, след два дни упорито въртене в този кръг, мравките започнали да умират една след друга, една след друга…
  
  Проблемът на тези мравки е, че те се оказали отделени от голямата колония и се изгубили по пътя си. А в тях бил вграден инстинкт – следвай мравката пред себе си! Прави каквото прави и тя!
  Изход от ситуацията на въртенето в кръг е да се намерят мравки, които да излязат от него и да поемат в някаква друга посока, тогава останалото множество мравки ще ги последва.
  
  Нашето общество все повече започва да ми прилича на тези червени мравки…
  
  Примерът е взет от книгата на Джеймс Суровецки „Мъдростта на мнозинството“.
  
  
  3.
  "Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
  Томас Карлайл (1795-1881), шотландски писател философ, историк
  
  
  4.
  Някога, когато се приближавахме до ЕС, напразно предлагах на президента Първанов вместо да се набърква в конкретната политическа злоба на деня и да се превръща в част от статуквото, да инициира нещо от рода на Програма за реализация и развитие на младите българи в условията на членството на страната ни в ЕС.
  Идеята бе да се започне разясняване за младите какво представлява ЕС като ценности и практики, какви възможности за работа и израстване ще има за младия човек като влезем в ЕС (вкл. квоти за България и права, които имат всички граждани на ЕС), какво е важно още отсега да се прави, напр. изучаване на втори евроезик освен английския), какви ограничения ще ни наложи еврочленството и т.н. Бяха поне 20 точки с различна, дори и с критическа важност.
  Нищо подобно не бе направено, елитът скри информацията от нашите младежи и интигрира основно себе си и своите деца в структурите из ЕС. После една наша еврокомисарка се жалваше, че много места из Съюза се заемали не от българчета, а от словенчета и словачета...
  Пиша това, защото днес при мен дойдоха четирима мои студенти, златни български чеда! Ние имаме прекрасни млади хора - единствената и последна надежда за по-добро настояще и по-успешно бъдеще на България.
  Дълго си поговорихме. Те не биха искали да емигрират, но се приближават с всеки изминал ден към емиграцията...
  Замислих се, че ако една власт бе отговорна и разсъждаваща стратегически, тя би трябвало да заложи на младите и да разработи и прилага на практика Програма за реализация и развитие на младите хора в България.
  
  
  
  5.
  Когато един човек знае какво е морално и неморално, порядъчно и непорядъчно, честно и нечестно, почтено и непочтено, нравствено и безнравствено, той пак може да прави неща, които са неморални, непорядъчни, нечестни, непочтени, безнравствени, но изпитва срам от това, не се чувства добре, гризе го съвестта, гледа да не се разбере, измисля си някаква сравнително приемлива версия, съчинява си някакво що-годе естествено обяснение, намира си някакво приблизително достоверно оправдание. И се надява да му се размине, а ако го спипат, вече е готов с версията, казва си обяснението, изтъква си оправданието.
  Но когато вече си без ценности, когато не ти пука какво мисли обществото, когато пет пари не даваш как изглеждаш, когато изобщо не са ти важни последиците за страната, свободата, демокрацията, обикновените хора, ти просто правиш каквото искаш, та дори да е неморално, непорядъчно, нечестно, непочтено, безнравствено и не се опитваш някак да съчиниш каквото и да било, което да кажеш, с което да излезеш от ситуацията. Ти си убеден, че всичко ти е позволено, че ще остане напълно безнаказано, че си над нормите и законите, че те важат за простосмъртните, за гольовците, за будалите и за загубеняците. Но не и за теб.
  А ако възникне масово недоволство от поведението ти, започваш със седмица закъснение да измисляш нелепи сценарии. Заработва дилемата на несигурността, при която всяка следваща лъжа е по-абсурдна от предходната и всичко става по метода на винта, който при всяко завъртане влиза по-дълбоко и става по-трудно да го отвъртиш и извадиш...
  Срам, срам, срам, срам!
  Вече няма явно срам, който да не ни избоде очите. Ето защо сме общество от слепци, водено от еднооки пастири...
  
  
  5.
  Загледах се в един руски филм за организираната престъпност, мафиотизирането на държавата, безнаказаността за криминалните деяния и корумпираността на службите за сигурност и обществен ред.
  Всичко може да е в Русия, но там правят подобни добри филми така, че хората, обикновените хора да виждат истинската си страна - отвъд грандоманските великоруски идеи на управлението. И да знаят, че изкуството е нещо уникално по значението си, ако е истинско и искрено - то остава като летопис, понякога изобличителен летопис на изминалите години. И по него ще се съди за действителния облик на властта.
  Не мога да кажа същото за България. Не съм специалист в тази област, но на мен ми липсва реалната България в изкуството ни, то няма да може - като цяло - да бъде летописец за живота, който все повече напук на всичко се мъчим да живеем, особено през последните десетина загубени за България години на вървене без визия, без стратегия, без лидери, без модернизиране на страната, без европеизиране на обществените отношения.
  Та в този руски филм лошите хора метнаха върху главата на добрия човек найлонов плик - да се задуши, но го направиха така, че той да се задушава твърде дълго и докато се задушава и му остава все по-малко въздух, да мъждука напразно надеждица у него, че може да се случи чудо и някой да го отърве.
  Наблюдавайки агонията на този човек, ме осени тъжната и страшна мисъл, че същото се случва с нашето, с моето българско общество. Въздухът все по-остро и болезнено не ни стига, но има още по някоя глътчица от него, колкото да се надяваме малко по-дълго, че може да се случи чудо и някой да ни отърве.
  Така в пасивно и обречено надяване някой да ни отърве, найлонът неумолимо и необратимо прилепва към устата и носът ни...
  
  01-05.12.2018 г.