Неестетични размишления

  1.
  Еразъм Ротердамски (1466-1536) написва "Възхвала на глупостта" през далечната 1509 година.
  В това произведение той дава дума на Глупостта да говори за себе си, "знанията" и разбиранията си и по този начин с безпощадна сатира показва цялата ѝ нахална, арогантна, карикатурна и изпразнена от съдържание същност.
  За жалост, нашето общество няма защита срещу Глупостта. Явно имунната му система е пробита. Глупостта се настанява безпардонна и нарцистична в него, започва да става модел на поведение и стил за подражание, започва да съсипва кариерите и талантите на онези, които не са от нейната кръв и плът, започва да вършее и върши кадровите подбори в Отечеството ни любезно и да пълзи нагоре и все по-нагоре по йерархиите в нашата хубава Татковина. Страх ме е да си помисля докъде се е добрала вече.
  Примерите за това постоянно се набиват на очи. Даже не се набиват на очи, а буквално ще ни извадят очите.
  Катастрофичното е, че Глупостта не може да си даде сметка колко ограничена и необразована е, колко ѝ личи каква е, защото е оперирана от самокритичност и елементарна скромност.
  Отдавна си мисля, че трябва да се направи подборка от must read четива за политици, с включване на ключови творби от съкровищницата на човешката мисъл.
"Възхвала на глупостта" на всяка цена ще трябва да бъде сред първите в тази подборка.
  
  
  2.
  Има неестетичност в случката от днес, за която ще разкажа, но какво да се прави...
  Влизам в една обществена тоалетна, нали нищо човешко не ми е чуждо.
  На входа жена седи и чете вестник. Цената е 50 стотинки. Казвам, че имам 1 лев и ѝ го подавам. Тя вдига поглед от вестника и се взира в с присвити очи в лицето ми.
  На излизане ми казва, че е гласувала за мен...
  Поглеждам я притеснено.
  При социализма работила в копирна база към едно конструкторско бюро.   Била млада и глупава, само гимназия завършила, занимавала се да копира чертежи върху избеляло сини чаршафи... Дишали там разни изпарения, спиртове, вярно, не били високи заплатите, но стигали за главното.
  После много се ентусиазирала за демокрацията, на всички избори помагала, децата си водила да лепят афиши, това СДС го обичала по-силно и от първата любов.
  Сега ето докъде го докарала - няма работа, а пари трябват за всичко, основно за лекарства. Приятел в общината я уредил на това място. Да мие тоалетната.   Не се сърди на никого и на мен още повече, но я е яд, че който живееше преди много добре и сега живее много добре. И престъпниците също живеят много добре. А хората се мъчат.
  Подава ми ресто 50 стотинки. Разстроен и гузен мога само да махна с ръка - оставете, не ми ги давайте!
  
  
  3.
  Както казваше Велински в "На всеки километър":
  - Никога не съм предполагал, че в България има толкова много патриоти! От умиление ми иде да плача!
  
  
  4.
  Бавно и полека ще се сбъдне прогнозата на мой колега, че ще дойде време, когато ще награждаваме властимащ или висш ръководител с наградата "Некорумпиран слуга на народа". Стига да намерим човек, достоен за наградата...

  27-29.11.2018 г.