Така съветвах президента: Културно-историческите ценности (И в частност - за частните колекции от такива ценности) - Част 2

  Начало на Част 2

  Успоредно с това (твърдят наши експерти), пак за разлика от Румъния, където при всяко финансиране на разкопки се заковават 30% от сумата за консервация и реставрация, то у нас такова нещо няма и затова е в сила принципът “След нас и потоп!” Още нещо много важно - в Румъния, както е повсеместната практика, действат строги ограничения за броя обекти през годината – както общо на тези, които ще бъдат разкопани, така и на тези, които има право да разкопае един археолог. В редица държави, според експертите, държавата изцяло финансира разкопките.
  Културно-историческото богатство на България естествено отдавна е грабнало вниманието на престъпните среди. В доклад на Националната следствена служба се твърди, че има тенденция на непрекъснат ръст на организираната престъпност с КИЦ и че продължава изграждането на престъпни групи за организиране на незаконни разкопки и контрабанден трафик зад граница. Заключението е логично: Кръгът от заангажирани в организираната престъпност лица лавинообразно расте, разнообразява се техническото въоръжение и се отчита международно интегриране на извършители и организатори.
  Не е нужно да работиш в МВР и Националната следствена служба, за да си направиш извода за разрастващи се мрежи – всяка със своите босове – по цялата верига – от иманярите до елитните колекционери. А напоследък нашите престъпни групи действат още по-брутално - отиват на търгове на Запад и там директно “въздействат на колекционерите”!?

  • Като завършек на тези мисли – изхождайки от факта, че притежатели на значими колекции от КИЦ са и не малко хора пряко или индиректно свързани с престъпността и даже с организираната престъпност, ако евентуално заседание на СКБП се проведе, то не бива да се занимава с въпроса за легализацията на частните колекции, иначе ще се сметне, че президентът затова и го провежда. Легализацията е последното звено в поредицата от мерки и тя не може да се прави на всяка цена.
  Да, притиснем ли големите колекционери, те ще изнесат колекциите си в чужбина (което впрочем е признание за слабостта на държавата и пропускливостта на границите ни). Но логиката за пълната легализация е и погрешна, и неморална – ами да теглим чертата въобще на всичко заграбено до днес и от утре то да бъде легализирано! Нека всеки да е така добър да покаже документ за собственост на притежаваните КИЦ.
  Макар и това да е компромис, защото някои от големите колекционери са се сдобили (чрез тънкости) с такива документи от прочутите аукциони в чужбина (“пазарът на изкуството се предпазва от криминализиране чрез задължителна документация за произход, за легитимна атрибуция, паспорт за движението на вещта до купувача и т.н.”). Сертификатът за собственост доказва, че колекционерите са закупили по законов ред тия КИЦ от лицензирана агенция. Как и при какви условия - е друг въпрос. До момента у нас търговията не е разрешена, а музеите не продават. В тая сфера също се перат пари: но ако са правени сделки, дали за тях са платени данъци (не е ли това инструмент за въздействие и за контрол)?

  • Мисля, че страната се нуждае от нормативно уреждане на проблема за създаване на регулиран пазар на КИЦ. Не би могло да се търпи това положение на оставени на самотек внос и износ на културни паметници – те трябва да се регулират и контролират. Въобще – не може да има съвременен мениджмънт без съвременни механизми за контрол. Такова е времето, че действат центробежни пазарни тенденции и колкото и да им се подчиняваме и съобразяваме с тях, колкото и нови икономически механизми да въвеждаме спрямо КИЦ, държавата не бива да се изтегля изцяло от тези процеси и трябва да може да контролира всички етапи и процедури: най-вече концесиониране, търговия, аукциони, меценатство.

  • Правото на частни колекции и музеи трябва да се регламентира. Би трябвало пак по законодателен път – но с механизми за гарантиране на прозрачност и контрол - да се поощрява спонсорирането на разкопки и реставрацията и използването им за развитие на историческия туризъм.

  • Експертите съветват да се мисли за гъвкаво разпореждане от страна на държавните музеи с повтарящи се във фондовете им експонати. По този начин реализирането на подобни експонати в рамките на легално провеждани аукциони би донесло финансови средства за културата.
  Частните колекционери биха могли да зададат въпроса (и може би с право): не е ли сходен на техния и статутът на общинските музеи? Няма законова регламентация на правото на общински музей да стопанисва държавна собственост. С други думи, като че ли и частните колекции, и колекциите на общинските музеи са уязвими. Но ако се подходи рязко към тези музеи, там ще се демотивират и всичко ще се разкраде. Това само сочи колко остър е въпросът с правния статут на собствеността.
  В не малка степен тяхната бруталност се дължи на две неща: първо, хаосът в българските музеи; и второ, структурните реформи в МВР.
  А музеите наистина са за оплакване. Тяхната материална база е под всякаква критика и съществуването им се крепи на магия. От тези музеи се краде масово и организирано. Да вземем Врачанския музей - 8 900 уникални монети са откраднати; или музеят в Кабиле - 150 експоната; а музеят в Ловеч; музеят в Шумен; дори и Националният музей в София?! За МВР е ясно, че обирите стават главно с помощта на лица отвътре.
  В музеите обикновено не се води инвентаризация с месеци, нови вещи не се описват веднага; за огромното множество експонати няма снимков материал и дори една открадната вещ да се намери, е много трудно да се идентифицира, че е открадната точно тя и точно от дадения музей.

  • Много трябва да се направи за хранилищата и охрана на фондовете. Уникални златни вещи на по 4 000 години понякога се крият в гнили шкафове и акумулиращи печки! Впрочем, немаловажен за страната ни е и проблемът с правенето на трудно различими копия. Не се знае дали в нашите музеи вместо безценните оригинали не стоят точни техни копия.

  • СКБП трябва да поиска цялостна проверка на състоянието на нашите музеи, на състоянието на тяхната документация, а така също и пълна инвентаризация на съхраняваните в музеите паметници на културата. Необходимо е да се проведе и акредитация на музейните институции и да се въведе много по-ефективна система за оценяване на дейността им. Ако се налага, животът ще ни принуди да се премине към укрупняване и консолидация на музеите. От огромно значение е да се подобри подготовката, както и заплащането на музейните директори и работници. И най-важното: реформата не би била пълноценна, не се ли създаде Единна информационна система с Единен регистър: за катологизиране и управление на наличните паметници на културата.
  В този регистър, както е по света, ще се въведат всички недвижими и движими обекти и вещи с характеристики на паметници на културата: инвентаризирани, описани, снимани и систематизирани по признаци.
  Трансформациите в МВР се отразиха крайно негативно на КИЦ. Не е резонно да се търси нарочен умисъл в тия процеси, но резултатите са печални. Ако по-рано всесилната Държавна сигурност, чрез своето VI-то управление се грижеше да знае какво става в тая сфера, в началото на 90-те дейността по КИЦ бе прехвърлена към новосъздадената ЦСБОП, по-късно – НСБОП. В края на 90-те обаче тази дейност бе пренасочена към НС “Полиция”, сектор “Престъпления, свързани с КИЦ”. Там днес са цифром и словом 3-4 разбиращи що-годе от материята полицаи. Иначе дейността по КИЦ не е приоритет на РДВР и РПУ по места. Кадрите са крайно малко и безкрайно неподготвени. Престъпленията, свързани с КИЦ се оценяват и отчитат само и единствено като обикновени кражби.
  Агентурата, казахме че е разбита, проникването в групите на иманяри и прекупвачи е почти прекратено и това прави информацията оскъдна.
  Трансформациите в МВР прекъснаха връзките със следствието. Това се отрази на работата по делата с КИЦ. Резултатите по осъждането на виновните лица са незначителни и слабо помагат в спасяването на КИЦ.
  Наистина, при днешното състояние на НСБОП, която е практически не единна служба, а почти механичен сбор от 28 местни НСБОП + 1 (не знаеща какви са правомощията й) централа, ресурсът на полицията в борбата за опазване на КИЦ е най-голям (а да не забравяме, че освен оперативна дейност има голям обем охранителна дейност). Численост, патрули, районни инспектори, локално присъствие - това са все важни фактори (те не бива де се надценяват, защото в днешната ситуация не е трудно “малкият” полицай да бъде корумпиран и “превербован”). Но щом вече има очевидни опити за изграждане на мрежи на организирана престъпност и за налагане от тях на силов и пазарен монопол, то става много спорно разумно ли е НСБОП да е изключена от проблема КИЦ? Изход от ситуацията в някои страни (напр. Гърция, Турция) е намерен с наличие на специална полиция за охрана на паметници на културата и за пресичане на незаконния трафик с културно-исторически ценности.
  Списъкът от проблеми не би бил пълен без един от най-значимите – старата, неадекватна нормативна база, в която има закони отпреди 30 години и която позволява ненаказуемост на редица престъпни деяния.
  Изключително формализирана, обемна и затрудняваща е процедурата за получаване от даден обект, вещ или находка на статут на паметник на културата, а наказателното преследване срещу лица може да започне само за техни действия, свързани с паметник на културата (не се знае дали самата знаменита златна Маска не е още без този статут). В недвижими обекти, нямащи подобен статут могат ненаказуемо да се правят археологически разкопки. А пък без санкция като правило остава търговията с църковна утвар, икони и картини – т.к. те по принцип не получават такъв статут.
  Всъщност, очевидно е, че един обект или дадена вещ е паметник на културата по силата на обективно притежавани характеристики, с които именно той (обектът) и тя (вещта) представляват културно-историческа ценност за страната, а не поради това дали те му се присъждат или пък признават субективно. Не процедурата ги прави паметник на културата.

  • Затова при осъвременяването на нормативната база е нужно да се приемат общи характеристики или критерии, при покриването на които обект или вещ автоматично получават статут на паметник на културата.
  Националният институт за паметниците на културата се е опитал с писмо да разреши проблема с автоматичното придобиване на статут на паметник на културата за дадени обект или вещ, но то не е аргумент за съда и прокуратурата, защото те следват строго разпоредбите на НПК и НК. Съветват да се изиска официално становище на Върховна касационна прокуратура по това писмо с цел уеднаквяване на тълкуването и прилагане на нормативната база.
  В момента лице, което е открило паметник на културата има виновно поведение ако две седмици съзнателно не съобщи на властта за това. Но първо, само лицето знае кога е открило находката и откога тече този срок; и второ, предвижда се уведомяване и нищо повече, а законът не криминализира притежаването на ценни исторически находки. Впрочем, пише се “ценна исторически находки”. А какъв е критерият за ценност?
  В нашето законодателство за паметниците на културата, купувачът и колекционерът не са сред лицата, които носят наказателна отговорност!
  Интересни са нещата по използването на специалните разузнавателни средства. В момента единственият текст, който разрешава използване на специални разузнавателни средства (СРС) е този за иманярите. Използването на СРС за документиране на всички останали престъпления, свързани с КИЦ е невъзможно поради ниската наказателна отговорност (под 5 години), предвидена в тях.

  • Може да се иска завишаване на санкциите в престъпните състави, позволяващо използване на СРС за документиране на престъпленията.

  • Трябва ясно да се постави проблемът за нов Закон за паметниците на културата (модерен, систематичен и устройствен) и актуализация на подзаконовата уредба, уреждаща обществените отношения, свързани с търсенето и намирането, съхранението и опазването, собствеността и отчуждаването, продажбата и износа на движими паметници на културата и развитието на музейните дейности. Тази законова рамка трябва да е хармонизирана с нормите, практиките, критериите, стандартите на страните от ЕС. Важно е и уеднаквяването на практиката по прилагане на нормативната база.

  • Нужно е създаване на Държавна агенция за културно наследство, Институт за културно наследство и Инспекторат за културно наследство.

  • Експертите настояват също и за:
  1. Криминализиране на търсенето на КИЦ в разрез с установеното от държавата правила.
  2. Наказателна отговорност за длъжностни лица, които в разрез със своята дейност не описват и съхраняват намерените вещи.
  3. Наказателна отговорност за търговска дейност в разрез с правилата.
  4. Криминализиране на притежаването на археологически вещи във всички случаи, когато те не са намерени в следствие на законно извършени археологически разкопки или не са придобити вследствие на легитимна сделка.

  В заключение можем с увереност да кажем, че главното за страната ни е, че липсва държавна политика по отношение на КИЦ. Всяка една разумна, умна и подредена държава – било то Франция или Германия, Италия или Испания, Гърция или Турция – се е намесила в тази сфера ясно, твърдо и безкомпромисно, като са изградени съответните органи и контролни механизми, а стигне ли се до съдебна намеса, то съдебната система действа бързо, безкомпромисно и със завишени наказания.
  Докато е нас държавата в лицето на Министерство на културата, МВР и МВнР, Министерство на правосъдието, съдът и прокуратурата просто е абдикирала от проблемите по опазване на движимите и недвижимите паметници на културата. Тя нито е осъвременила законодателството си, нито е заделила и разпределила по приоритети средствата, нужни за дейностите в тая сфера. Без финансиране се задъхват и компрометират официалните разкопки, на произвола на съдбата са и консервацията, и реставрацията на обектите, а охраната им е дори под всякаква критика. За жалост, абсолютно същото се отнася до органите на местната власт.

  • Успоредно с изработването на държавна политика по отношение на КИЦ, евентуален СКБП би трябвало да призове (и препоръча мерки) за засилване на взаимодействието между институциите в тази сфера - полицията, специалните служби, Министерството на културата, музеите, органите на местната власт. За опазването на КИЦ и регулирането на обществените отношения, свързани с тях, освен държавата, важна роля играят и обществеността и структурите на гражданското общество.

  29.11.2004 г., Николай Слатински, секретар по националната сигурност