"Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата"

  Ернст Улрих фон Вайцзекер и Андерс Вийкман
"Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата"
  Доклад на Римския клуб, подготвен за 50-годишнината на Римския клуб през 2018 г.
  
  Удивително важно и навременно издание!
  Сега вече мога да го цитирам на студентите си и на български!
  Книга, която всеки, който се интересува от сериозни анализи на действителността, от съвременните процеси в сигурността, от сценарийно планиране и стратегическо прогнозиране, трябва да прочете.
  От онзи суперважен първи Доклад "Границите на растежа" на Римския клуб изминаха 50 години.
  Време е за равносметка и по-важното - за поглед напред.
  
  Защото така, както досега се движи и развива Човечеството, повече не може да продължава.
  Струва си да се прочете Докладът и за да ни покаже той цялата несъстоятелност и профукване на последните десетина години в Отечеството ни любезно, оставили България встрани от сериозните дискусии и дебати, от размисъла и изследването на значимите предизвикателства, рискове, опасности и заплахи в глобален (т.е. светът), континентален (т.е. Европа), регионален (т.е. Балканите и Черноморието) и национален (т.е. България) план.
  
  А през последните месеци 90% от моето безценно време (безценно за мен, защото годините се трупат неумолимо и хоризонтът на сериозното занимаване с наука се скъсява драматично), отиват главно за писане на всякакви никому ненужни или нереалистични, бумажни и чиновнически текстове, резултат от бюрократичност и импровизации на онези, които имат административната власт да ми заповядат да ги пиша. Вътрешно съм бесен и тревожен от такова адски нерационално пилеене на времето и интелекта, поради две основни причини.
  Първата е, че работя над последната си монография - за Обществото на Риска (а тя е последна, защото по-нататък по-добра няма да мога да напиша, а по-лоша няма да искам да напиша). Стремя се да е на европейско равнище. И затова върви бавно и сложно. Изисква много напрежение и внимание. В други държави такива като мен пишат подобни книги с 1 или 2 години академичен отпуск и пълно посвещаване на писането...
  Втората причина е, че ми се ще - както винаги - да актуализирам и осъвременявам непрекъснато лекциите си, да давам най-актуалното, да включвам най-новото, което излиза по света и у нас. На бюрото ми - само от началото на семестъра са повече от 10 must read нови книги, които трябва да привлека (и вече ги привличам) към това, което разказвам на студентите си. Ето, вчера си купих и тази, поредната must read книга, която на всяка цена трябва да намери място в моите лекции. И когато ме занимават разни хора с губивреме, когато ми пилеят енергията и мозъка за фантасмагории или - понякога - просто за глупотевини, когато трябва вместо да творя, да се отбранявам от доноси и клевети, сърцето ми скърца със зъби, а душата ми си прехапва езика.
  
  Докладът за юбилея на Римския клуб е изключително сериозно четиво. В редица отношения аз мисля по същия начин, много от приведената статистическа информация ми е ценна.
  И знаете ли какво - не само с прочита на този доклад ще осъвременя и актуализирам лекциите си, но и някои вече написани глави на последната си монография ще трябва да преработя или доработя. Толкова динамичен и сложен е светът, така стремглаво и драматично се променя той буквално ежедневно, че писането на тази ми монография се превръща в надбягване с времето и се прониква от едно притеснение - да не би в момента, в който я завърша, тя вече да е започнала да изостава от действителността.
  
  15.11.2018 г.