Мътиш, не мътиш, ще те изям

  Какво да се прави... Приблизително в такава ситуация съм - мътиш не мътиш водата ми, ще те изям.
  А аз съм послушен данъкоплатец, спазващ правилата, разбиращ от една дума, четящ между редовете, даващ си ясна сметка.
  Затова сега ще си кача снимчица и ще си споделя басничка.
  То и какво да добавя. Случващото се е толкова познато от векове, отдавна е казано всичко за това, което ме вълнува.
  За да стане ясно, че съм си разбрал урока и правилно съм схванал посланието, млъквам и давам думата на
  Жан дьо Лафонтен (1621-1695):
  
  Вълкът и агнето
  
  Откакто свят светува, каквото и да прави, по-силният все има право.
  Ако не сте напълно убедени, вълка и агнето за пример ще дадеме.
  Агънце - съвсем самичко, пиеше в поток водичка.
  Но големият Вълчан незнайно откъде дойде и приготви му капан, искаше да го яде.
  Но не можеше направо ей така да го излапа и реши да се преправи на пазител на водата.
    С дрезгав глас го загьлча:
  - Мътиш моята вода и затова ще те накажа.
  Агнето, какво да каже, изумено проговори:
  - Но, царю, какво ви сторих, моля ви, не се сърдете, а добре ме разберете.
  Аз зад вас напих водата и не може да се смята, че ви мътя аз реката.
  Разгневен и разпенен лакомникът го проклина:
  - С тия думи не на мен!
  Помниш ли преди година, точно миналата пролет, са те чули да говориш клевети по мой адрес, бил си ти голям хитрец.
  - Но как миналата пролет - агънцето отговори, -аз не бях родено даже, мога всичко да докажа. Още съм сукалче, виж.
  - Няма да ме усмириш - викна вечният му враг. -Значи ако ти не си, бил е твоят голям брат.
  - Но, царю, аз нямам брат - агнето едва шепти.
  - Но роднини имаш ти и овчари за другари.
  Сега трябва да платиш.
  Най-добре е да мълчиш.
  Хукна агнето невинно, но злосторникът го стигна, с агънцето във уста влезе в   мрачната гора. Агънцето той погуби и това никой не учуди.
  Без свидетел, без вина то напусна таз земя.
  
  27.10.2018 г.