Уморените стари коне

  Заблудата, жестоката заблуда, че няма незаменими хора, не е изобретение на тиранина Сталин. Той само я извежда до катастрофичен абсурд. И, например, изтребва висшето си военно командване в навечерието на Световната война, а резултатът е печален, измерващ се със стотици хиляди, а може би и с милиони човешки жертви сред съветските народи.
  Тази заблуда е водила до провали и множество други империи, управления, народи, организации.
  Например дневен Рим, не на последно място и заради тази заблуда не е родил велики учени (напр. нито един значим математик), да не говорим за по-сериозни неща – търпял е тежки поражения, защото понякога е смятал, че всеки може да бъде консул, военачалник, та дори и император.
  Тежка тема е тази. Подхванах я отдалеч, но ще спра дотук, за да прескоча плащащия често висока цена за тази заблуда социализъм. И за да стигна до наши дни.
  В частност, неотдавна чух следното твърдение – всеки, който е бил в системата за сигурност и отбрана, вътрешен ред и външна политика, може да чете лекции по национална и международна сигурност, не е чак толкова голяма философия!
  Аз съм съгласен със следните две неща:
  Първо, Времето взима своето и рано или късно, а най-добре навреме, всеки трябва да слезе от своята писта, никой няма монопол над знанието.
  Второ, знанията, уменията, професионализмът, експертизата трябва да се предават на тези, които идват след теб.
  Но...
  Първата теза не означава, че тя трябва да се използва като претекст за разправа с неудобни, а най-често просто не наши хора.
  Втората теза не означава, че тя трябва да се използва за да се уредят хора, които са изминали известен административен път, взели са от него максималното и трябва да получат нова реализация на възрастни години, само защото имат здрав гръб или позволяват лесно да бъдат привеждани във вид удобен за логаритмуване.
  
  Всъщност, една от причините да сме на такова дередже в сигурността е именно това, че в тази система професионализмът и експертизата, знанията и уменията не са критерии за кариерен ръст, дори за старт в кариерата. Разсъждава се като за футбола – всеки разбира от сигурност, тя е просто нещо, и кой не може да се занимава с нея, кой не е слушал за нея!?
  А науката за сигурността все повече от една от науките за обществото и неговото управление се превръща в НаукаТА за обществото и неговото управление. Тя все повече говори на качествено нов, съвременен език, присъщ на навлизането ни в глобализираното, постмодерното, мрежовото и рисковото общество.
  И да разказваш на студентите неща от 20 век, попрочетени оттук оттам на стихиен принцип, чрез присвоени чужди лекции и презентации – това е жестока самоизмама, за щетите от която плаща цялото общество.
  Дори човекът да е съвестен, ако му липсват 10-те хиляди прочетени книги, особено от излезлите през последните десетина години, ако не знае същественото, което трябва да разкаже на студентите, ако е чиновник от науката, ако е само наш човек, той ще заприлича в науката за сигурността на онзи милиционерски началник, който като взел – спуснат отгоре – да управлява симфоничен оркестър, разпоредил крехката женица да не се мъчи с контрабаса, а да вземе флейтата, докато онзи бабанка над 100 килограма, да й даде флейтата и да вземе контрабаса!
  То именно заради това в 80% от преподаването на сигурността в най-много университети у нас по криви паланки и долни нанагорнища (няма друга толкова разпространена специалност) са все неща от 20 век основно и главно на принципа   Поназнайвам тези неща и затова смятам, че само тези неща са важни.   Вземат се чужди лекции и презентации, чужди програми и ноу-хау-та и започват да се копират едно към едно от знайни и незнайни наши хора, от хора минали през занаята, но като правило останали на занаятчийското си ниво.
  
  Науката за сигурността е фина материя, деликатно знание, тя се надбягва с Времето, тя се развива непрекъснато. Да хвърлиш чиновническите ръкавели, предпазващи сакото от протриване и да си докараш към пенсията втора заплата не е достатъчно, то даже понякога не е и необходимо.
  Да, в науката, в частност в науката за сигурността няма незаменими хора, но има трудно заменими хора.
  А за да бъдат те все пак заменими, а не просто административно отстраними, трябва да се прави нещо много по-различно. И това е да се дава път на младите. Преди време един администратор в науката ми казва – трябва да предавате знанията си на млади преподаватели, проф. Слатински!
  Разбира се, аз съм За това. Аз на всеки давам безплатно и безкористно цялата си база данни по дадения проблем, помагам на всеки, на когото мога. Че няма моите знания да си ги нося в онзи, по-добър свят, още повече и да ги занеса там, едва ли ще ме възнаградят с множество девици и реки от мед и масло, а аз и на онзи свят сигурно ще си чета и пиша книгите, докато другите си щракат пръсти в Едема на удоволствията или се топят един друг в казана...
  Моите докторанти са все прекрасни хора, млади, талантливи. Оставил съм частици от вярата си в живота у тях, заобичвам ги като мои деца.
  Не отказвам помощ на дипломанти, понякога имам дипломанти повече от цял един факултет взет заедно.
  Но за да се предава опитът на младите, те трябва да получават шанс. Те, а не връзкарите, пенсионерите, нашите хора, играчите, късметлиите, племенниците и братовчедите, оказали се в точното време на точното място в точната партия или в точната нерушима, несъкрушима и вечна мрежа на бившата ДС!
  Къде да предавам опита на младите – в люлинската сладкарница, за да им се услади науката? В някое Хепи – за да са хепи?
  
  Ние, пак да кажа, затова сме стигнали дотук в сигурността, защото от нея разбират всички.
  И никой не си дава сметка, че когато от нещо разбират всички, тогава нас започват да ни бият всички – дали на футболното поле, дали на полето на сигурността, дали на полето на висшето образование, дали на полето на държавното управление.
  Когато говоря за амортизираността на по-възрастните и безценността на младите, аз не подхождам политически некоректно, дамгосвайки на принципа на поколението когото и да е.
  Има възрастни хора, които все още знаят и могат. Но забележете – като се оглеждам в науката за сигурността и висшето образование в сигурността, това са все личности, които продължават да работят над себе си, да се трудят на нивата на сериозните знания, да четат значими книги и да пишат значими монографии (сега е по-изгодно заради разни фактори да щамповаш статийки по 5 страници и да си плащаш да излизат в избрани наши и западни списания, отколкото да създаваш учебници, монографии, фундаментални трудове, ключови научни произведения в съответната наука – това е непечелившо, то изисква време и нерви, то е минавка и прецакване, заради него не можеш да участваш в клюки и разпространение на доноси, слухове, зависти и омрази, слугинажи и печеливши административни кадрови погроми).
  Но като опазваме тези именно по-възрастни кадри, защото са закваската за киселото мляко на българската наука в сигурността, ние трябва да си дадем сметка, че светът е друг, темповете са други, знанията са други, езикът е друг. Пак е все едно плуване, но не в „Мария Луиза“ и Панчаревското езеро, а в Черно море и дори в Атлантическия океан! За такова плуване се иска младост и дързост, друго мислене, друго виждане, друга визия и друга мъзга.
  Винаги има сблъсък на поколенията, старите знаят, младите могат. Но старите днес няма да могат да се справят с новото време, защото то е не просто поредното време, а качествено различно време! Време, говорещо на качествено различен език. На стари години нов език се учи изключително трудно.
  Ето защо имаме не просто вечния сблъсък на поколенията, а имаме коренно различна среда, коренно различно стратегиране, коренно различни енергии и коренно различни знания, които изискват и много повече младост.
  Но младост, на която да се даде шанс.
З  а един пенсионер, прескочил от администрацията в науката, чух – той кара втора младост!
  Не, нека аз да ви кажа с моите 62+, че младостта е веднъж, само веднъж.   Няма втора младост!
  Млади хора, помнете това - няма втора младост! Няма. Младостта е веднъж и само веднъж. А животът е едно мигване с клепача на Времето!
  
  Освен това, поколението на възрастните у нас си има един трудно излечим дефект, нали затова се казва, че получилият свободата човек цял живот изстисква от себе си роба.
  Този дефект е, че у нас някъде дълбоко са закодирани рефлекси и инстинкти от соца. Може би даже не само и не толкова от соца, а от вековете на йерархии, на недемокрации, на властови произволи, на правото на силните, което е над силите на правото.
  И когато в обществото започват да текат ретроградни процеси, възвръщания към стари нагони и нагласи, уродливи недъзи на ситуацията, господство на числото над умението, у нас, по-възрастното поколение, се събуждат гласовете на дивото и те ни зоват.
  Пред очите ми се пръкват един стаени дученца и фюрерченца от местен или локален калибър, опулват очи корупционни практики, излизат на преден план отмъстителните некомпетентности, започват да бучат в ушите ни пълните откази от самокритичност и свирепите убедености в своята правота или поне в правотата на нашите патриции и патрони, които са прави винаги – дори когато грешат и даже когато само грешат, без никога да могат да постъпват правилно.
  Това е другата причина да даваме път на младостта.
  Отново и отново казвам – младите са други, те са много по-различни от нас. Ние, свикналите на сладководните води на басейнчето, езерцето и рекичката, в солените води на морето и океана обръщаме коремчетата или мутираме в някакви по-добродушни или най-често – озверели малки чудовища (не можах да измисля умалително на чудовище). А младите в тези солени и бурни води, с подводни течения и подводни скали (риск означава подводна скала) са си у дома.
  Затова младите са капиталът на държавата ни, нейната единствена и последна надежда.
  
  Но има още някои уморени коне, по-стари, но все още коне, можещи да помогнат на младите. Тези по-стари коне не са незаменими, но не бива да бъдат заменяни от мулета и катъри. Мулетата и катърите са тупик на еволюцията, те поколения не дават.
  Уморените стари коне, ако са истински коне и уморени от всеотдайност и остарели в битки с простотията и некадърността, знаят колко им е струвало да бъдат адски добри по своето време и затова са неистово заинтересовани да дойдат след тях знаещи и можещи, дръзки и ако щете потентни жребци и атове. За да видят делото си продължено.
  Включително и в науката за сигурността. Науката, която някои смятат за нещо просто и банално, което се разбира от всички и може да се прави, чете, учи и преподава от всички. Защото, виждате ли, какво толкова има в нея, което ние да не сме видели и да не сме чули, па макар и с края на ушите си, докато сме си държали носовете по посоката на вятъра...
  
  22.10.2018 г.
  
  
  Р.S.
  "Лотарията - това е данък за всички глупаци на мирозданието. И хвала на небесата, че този данък се взима с величайша простота: доверчивостта никога не излиза от мода."
  Хенри Филдинг (1707-1754), английски писател