Нещо малко патетично

  Все по-уродливите нрави у нас, напоследък доста ми късат нервите.   Постоянно се сблъсквам челно с омрази, интриги, зависти, доноси, арогантности, монологичности, гадни амбиции. С една дума - живот. Живот на нормален български гражданин.
  Чудя се - откъде толкова много хора имат толкова много зла енергия и толкова много свободно време за толкова много лоши неща, с които като вампири ти пият енергията!?
  Защо не прочетат някоя книга, вместо да беснеят, защо не поработят върху компетентността си, вместо да бесуват?! Та животът ни е само един и той все по-ускоряващо изтича като пясък през пръстите ни...
  
  В момента работя над шестата си научна книга. И мога абсолютно обективно да кажа, че за тези двадесетина години никога не съм писал научна книга в толкова тежки условия, безпрецедентно тежки. Противно тежки.
  За тези двадесетина години не е имало подобни трудности като през последните две години! Не е имало! Решил съм, че като приключа, дай Боже, тази монография, ако тормозът и терзанията продължат все така, то във Въведението ѝ ще разкажа за условията на нейното създаване. Да се знае как един български учен и преподавател съвсем не от последните по качества, твори наука и пише книга у нас.   Нека са знае как е било, полезно е да се остави спомен за кърджалийското време за българската наука, за страданията на грешного научного работника в Отечеството ни любезно! Не просто ми се струва важно да го разкажа, длъжен съм да го сторя. Иначе какво - има лоши хора - херостратовци, рушители, обладани от духа на злобата, разнасящи дъха на посредствеността, но останали анонимни? Значи съсипвали и смазвали всичко край себе си, а после - потънали в забвение или чисти и невинни като момина сълза?!
  Не, категорично не! За българската наука днес трябва да се съди и по това, което тя е постигнала, и по това - кой ѝ е пречил да постигне повече! Всеки да си получи заслуженото.
  
  А какво е патетичното в текста, ще попитате?
  Ами накрая стигнах и до него.
  След всевъзможни нерви и съклетисвания днес, с пореден ден на скъсани нерви и вдигнато кръвно, привечер имах лекции пред едни светли и будни млади хора.   Удоволствието да им преподаваш не може да се сравни с нищо! Никакви енергийни вампири не могат да ми изпият толкова много енергия, с колкото ме зареждат талантливите деца на България!
  Лошите хора в науката и висшето образование - сигурен съм в това - не могат да изпитат радостта и подема на душата, които изпитах преди малко аз. Колкото и ядове да ми причинят тези лоши хора, пак не могат да накърнят надеждата ми, че България има една-единствена и последна надежда - онези млади ѝ момичета и момчета, които са дошли в аудиториите за знания!
  Ето защо аз им казвам:
  - Млади момичета и момчета, побързайте да поемете в своите ръце управлението на България, иначе хищните енергийни вампири ще изсмучат докрай енергията ѝ и после вече ще бъде късно!! Непоправимо късно...
  19.10.2018 г.
  
  
  P.S. 1.
  Положителни емоции и от днешните лекции!
  Млади хора - мислещи различно, мислещи критично, опониращи смело и някак с мила сърдитост, с ярка и направо сладка непримиримост.
  Те винаги са прави; или поне са по-прави от мен.
  Те се палят и бунтуват за България, в която искат да живеят, а аз все пак ще доживявам в нея.
  Аз съм повече в ролята Знам как, само да можех!, но вече няма да мога; те - напротив - са в ролята Мога, само да знам как!, и несъмнено ще се научат...
  Те не се като мен обясняващи какво е сега; за тях важно е да направят това, което е сега, по-добро, даже много по-добро...
  Аз не искам да допускам повече грешки, да правя компромиси, да се променям, за да не изневеря на принципите и ценностите си; а те знаят, че се налага да рискуват, да преглъщат компромиси, да са адаптивни и плащащи понякога високи цени, защото иначе няма как да променят обстоятелствата и живота си, така че да си струва той да се живее пълноценно и пълнокръвно.
  Те просто са други. И времето е тяхно.
  Дано успеят. Но само ако може по-бързо. За да видя с очите си, че положителните емоции от лекции като днешните, са си стрували...
  20.10.2018 г.
  
  
  P.S. 2.
  Прочетох:
  "България - без "Евровизия"!
  Това е малък проблем, големият проблемът е друг:
  България - без Евровизия!
  21.10.2018 г.