Държавата-Риск

  Преди известно време написах текста "Законите на живота в амортизираната държава".
  А фотографията на обезобразения благоевградски мол е безпощадна метафора за днешна България!
  Аз не мога нищо да променя в страната ни. Мога само, заедно с други мислещи, интелигентни, информирани и загрижени хора да съм нещо като система за ранно сигнализиране. За да може от симптомите и синдромите да се долови болестта, разяждаща отвътре организма.
  
  И няма никаква утеха, че някой ден аз и такива като мен ще се окажем прави.
  Тогава огромното мнозинство хора ще се питат - защо нищо не направихме, защо ни бе все едно, защо живяхме с широко затворени очи, защо допуснахме безхаберието и некадърността да разяждат държавата и държавността?
  Тогава огромното мнозинство хора ще се срамуват от тези десетина години на безвремие, застой, корупция и уродливост.
  Но най-важното е това, което казвам в този текст. Ние живеем в тотално амортизирана държава, в която цялата структура и инфраструктура се рушат; в която се строи в разрез с всички норми и стандарти и тотално безконтролно - защото се краде корупционно и безсъвестно; в която ходим по минно поле на спотаили се нещастия заради безхаберие, андрешковщина, байганьовщина и големановщина; в която въпросът не е Дали ще се случи поредното нещастие, а по Какъв повод ще бъде следващият национален траур.
  Българи, бдете, бъдете бдителни, защото започва да става страшно да живееш в България! България е Държавата-Риск.
  И не може да бъде другояче, докато България не започне да се управлява съвременно, компетентно, със знание и по законите на стратегическия мениджмънт.
  Държава, която не се управлява така, изобщо не се управлява.
  Държава, която не се управлява, нищо добро не я чака.
  Пак казвам - въпросът не е Дали, Кога...
  Поредната беда е зад ъгъла.
  А какво трябва да се направи е написано в този мой текст.
  
http://nslatinski.org/?q=bg/node/1542
  
  
  "Когато диваците искат да си наберат плодове, те отсичат дървото от дънера."
Шарл Монтескьо, "За духа на законите" (1748)
  Още една метафора за времето на застоя, наричан стабилност.
  Мъката не може да ми мине, че в в първите години на седмото си десетилетие съм принуден да наблюдавам тази вакханалия на некомпетентността!
  24.09.2018 г.