С фелдфебелски ботуши по оголените нерви

  Разбира се, аз си давам сметка за влиянието, което оказва възрастта, годините си вземат своето, човек все по-трудно се променя и напасва към динамичното време.
  Но ми се струва дълбоко погрешно разбирането, че в съвременното образование не трябва да има място за преподаване на по-фундаментално знание. Задълбочените лекции, които полагат основите, задават рамката на познанието, определят дълбочината на разбирането на процесите, се оказват ненужни. Трябвало да има основно дискусии, семинари, игри. Какво е това да се разказват сериозни теми, да се сглобява пъзелът на принципите и интересите, да се дава системното знание и разбирането на базисните процеси!
  И ние сме принудени да се плъзгаме по повърхността, да не четем на лекции най-същественото; студентите така нямат възможност да чуят това най-съществено, което учи на мислене и разбиране. И тогава какво се прави на семинарите - всеки си казва личното мнение, импровизира, говори каквото му хрумне, разменяме си нЕкои съображения.
  Вярно е, че истината не е в едната от двете крайности. Но не е и по средата. Тя е В средата, в средата, в която се развиват нещата от живота.
  Ти можеш да научиш някого на нещо много конкретно, но ако той няма общото знание, общата представа, тогава какво? Все едно да предпишеш уникална рецепта за черния дроб, но да не научиш човека да пресича улицата и той да си отиде на оня свят с най-здравия черен дроб...
  
  -- Когато премахваш фундаменталното, принципно важното знание от образованието, тогава се създават условия за любимата теза на дилетантите, нахлули в науката и образованието - че няма незаменими хора! Банални работи, люпене на словесни семки, употребата на 1000 думи, които разместваш непрекъснато, за да кажеш уж нещо по-различно - ами това всеки го може. Махаш А, щото не ти харесва и слагаш Б, щото е твой човек. Всеки може да люпи словесни семки - и А, и Б, но Б не може да преподава фундаментално знание.
  И тогава се случва казаното от мой приятел - дал той входящ тест за да разбере нивото на знанието на своите студенти 4 курс по философия, а за тях Платон бил все едно левият бек на Манчестър Юнайтед, а Аристотел - десният бек на Манчестър Сити...
  -- Когато изхвърляш фундаменталното, принципно важното знание от образованиието, тогава няма нищо невъзможно - можеш на 15 септември да поискаш от подчинения да видиш готовата му лекция, която ще се изнесе на 15 януари!
  А светът е толкова динамичен и променлив, че не само всяко знание е предпоследно, но анализът на събитята утре може да промени самото ти разбиране за процесите днес! И тогава да трябва да промениш модела, по който струуктурираш идеите си - да промениш самия модел!
  -- Когато премахваш фундаменталното, принципно важното знание от образованието, ти сриваш, също така, цялата градация на знаенето и моженето като интелектуален капацитет. Все едно премахваш бриджа и казваш - вече ще се преподава само белот! Махаш шаха и казваш - вече ще се преподава само не се сърди човече!
  И така си решаваш проблема със знаещите и можещите. Решаваш го на принципа - няма знаещи и можещи, няма проблем!
  -- Когато премахваш фундаменталното, принципно важното знание от образованието, тогава вече няма нужда от сравняване на качеството на дипломите - всички те се превръщат в тапии, формално необходими за назначаване на калинки навсякъде. Скакалците опоскват цели територии и носят бедност. Калинките опошляват цели институции и носят беди.
  
  Пак ще кажа, днес времето е друго, информацията е всеобщо достъпна, има уникални възможности за достъп до книги и учебници. Трябва да се променят и формите, и съдържанията на учебните процеси, ще дойде време всяко преподавано знание да се профилира според конкретния студент. И все пак, аз оставам убеден, че ако нямаш фундамента, ако не си схванал най-важното, ако не си разбрал системата, организма като цяло, като холистично цяло, ти никога няма да разбереш, че пипнеш ли нещо, пипаш всичко, няма да имаш дълбокото разбиране за процеса, който управляваш, ще газиш с фелдфебелски ботуши по оголените нерви на образователния процес, ще смяташ, че всичко е ясно като 2 и 2 4. И тогава ще може санитар да управлява лекари, дилетант да управлява професионалисти, играч на сантасе да управлява майстори на бриджа, калинка да управлява държавна агенция в системата на сигурността.
  
  И така от сцената ще слязат постепенно последните професионалисти, а България ще стане царството на онези, които нито знаят как, нито има кой да ги научи как, нито им е важно как, нито има как да ги махнеш, защото вече всичко ще бъде все едно как и няма как да бъде другояче.
  
  16.09.2018 г.