Не бяха останали хора

  1.
  Някой ден мнозина ще си кажат така:
  
  Когато уволниха колеги, защото бяха несъгласни с началството, аз мълчах; не бях несъгласен с началството.
  Когато издевателстваха над една жена, заради някаква история с подкуп, аз мълчах; не бях имал никога история с подкуп.
  Когато се гавриха с родителите на деца с увреждания, аз мълчах; не бях родител на дете с увреждания
  Когато унищожаваха с хиляди домашни животни, аз мълчах; нямах нито едно домашно животно.
  Когато арестуваха журналисти, аз мълчах; не бях журналист
  Когато хвърлиха в затвора опозиционери, аз мълчах; не бях опозиционер.
  Когато се захванаха с мен - вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.
  
  
  2.
  Станал е някакъв инцидент в метрото. Влакчетата по първа линия не се движат. Гледам как хората чакат, суетят се, притесняват се, но никой нищо не им казва. Иначе голяма ала-бала, пороища бла-бла-бла, но стане ли нещо, обикновеният човек отива на седма глуха... Никой не се сеща за него!
  
  
  3.
  Преди няколко дни на един щанд се засичаме с приятел. Купува си лаптоп.   Момичето му подава някакви бумаги, той ги прибира. Трябва да ги пазя - казва. Разбира се, съгласявам се - гаранция-франция! Гаранцията едно на ръка - обяснява ми като на повтаряч, - по-важното е за данъчните. Проверяват ме за щяло и не щяло, гонят ме до дупка за всяка стотинка, гледат ме очакващо в очите, карат ме да се чувствам закононарушител за 5 лева и част от организираната престъпност за 25 лева. А аз, ти ме знаеш, винаги съм изряден и порядъчен, затова съм на това дередже. Пишман бизнесмен. Не знам дали и сега от кафето, дето няма да ми откажеш, да не си запазя сметката!
  Спомних си това като прочетох, че едно голямо зло на Прехода си купило ТЕЦ.   Представете си ако и това зло го бяха гонили до дупка за разходи и приходи, доходи и инвестиции, хонорари и подкупи, комисионни и консултантски, както гонят моя вечно мъчещ се поне шнорхелът му да е над водата, приятел...
  Да, ама не. В постпреходна България на застоя и фейк-демокрацията някои са равни, други - по-равни, трети най-равни, а такива като това зло - по-по-най-равни!
  
  Даже на теб ти се оказа бедна фантазията, драги ми Оруел!?
  
  
  4.
  В 72 съм. Един дядо ме дърпа за ръката и ми казва тихо:
  - Познавам те от демокрацията. С добро те помня. Само името ти ми убягва.
  Казвам му го.
  - Така, така. И ти си поостарял. Ама малко. Слушай какво ще ти кажа - да знаеш, че се започнА! ЗапочнА се с лошото. А то няма спиране. Услади ли се властта и тръгнат да я пазят със сила и беззаконие, няма спиране. А даже идеологията може да е по-сдържана от интереса и парАта! Те не знаят задръжка! Първо ще щИпат, после ще Апят! Ще си спомняме социализма след 1975-а и ще го търсимЕ.... Най-страшна е грубата сила без вЕра и без ценност! Лошо ни чака... Като в песента - вече свършИ хубавото време!
  
  
  5.
  НасимТалеб, онзи с "Черният лебед" казва, че умният вземащ решение търси не доказателства, че то е правилно, а слабости, заради които то може да се окаже неправилно.
  Ех, ако у нас босовете, шефовете, началниците, ръководителите следваха този съвет! Колко пакости, гадости, вреди и щети можеха да бъдат избегнати!
  Надскача някой нивото си на компетентност и от високата заповядваща камбанария казва Всички лебеди са бели! И послушковците край него като видят бял лебед, викат сладострастно Шефе, гений си!
  А онзи, който посочва един черен лебед и цялата мъдра теория на боса рухва, става веднага черна овца и повече бял ден не вижда...
  
  13-17.09.2018 г.