В неподходящи ръце

  Съвременното управление е нещо изключително сложно и подчиняващо се на определени закони в отговор на набиращи сила тенденции.
  Днес децентрализацията заменя централизацията, а координацията заменя командването.
  Днес йерархиите отстъпват на мрежите.
  Днес пуловете от специалисти (от различни звена) и хоризонталните взаимодействия са верният отговор, а създаването на нови структури и "навиването на пружините" по вертикала са грешният отговор.
  Но властта не чете нужните книги за управлението и не се учи не само от грешките на другите, но и от собствените си грешки.
  
  От гледна точка на духа на времето, на Рисковото и Мрежовото общество, в което се намираме, да създаваш нова структура само защото имаш стар проблем е абсолютно погрешна стъпка, изключително закотвено в 20 век решение!
  Властта става опасна за самата себе си по този архаичен, първосигнален, вчерашен и онзиденшен начин на действие на принципа: Трябва да се прави нещо, това е нещо, значи трябва да се прави това.
  
  Ами поканете 3-4 млади доктори в науката, 7-8 отлично защитили магистри, направете мозъчна атака - те ще ви кажат това, което не знаете и ще ви обяснят онова, което не разбирате!
  Да създадеш нов административен орган, пореден консуматор на ресурси, това е само поредното засилване на единствената непрестанно работеща фабрика у нас - тази за нови структури, организации, агенции, дирекции и проч...
  Днес администрацията ни е по-голяма от времето на соца, при условие, че тогава всичко беше държавно, а сега държавното е вероятно по-малко от една четвърт.
  
  Както пише в последната си книга Насим Талеб, онзи с черните лебеди (т.е. беди, които като че ли отникъде не следва, че ще се случат, а ако се случат, последиците са големи):
  Бюрокрацията е конструкция, чрез която индивидът е удобно разделен от последиците на своите действия.
  
  Настоящето е време на прогнозиране на черните лебеди, колкото и това да е трудно - не го ли правиш, постоянно черни лебеди ще те хващат по бели гащи!
  Прогнозирането на черни лебеди става чрез ранно сигнализиране, а не чрез постфактум действия. То се осъществява чрез интелектуален капацитет, висок професионализъм, безусловна компетентност и мобилизиране, оптимизиране, мотивиране и координиране на кадровия експертен потенциал.   Реализира се не чрез нова страница-ведомост, в която ще се подписват за заплатите си партийно проверени и корпоративно подбрани чиновници, а като се заложи на кадърните хора, на знаещите и можещите, на мислещите и стратегиращите, на вървящите в крак с новото време и истински, а не калинчесто образовани.
  Останалото е безсилие. От което всички нас много ни боли. Много страшна е болката да виждаш, че България изнемогва, защото е попаднала в неподходящи ръце. Или поне в ръце, на хора, които не искат да осъзнаят, че трябва да се вземат в ръце и да не си оставят ръцете във всичко, което правят.
  
  29.08.2018 г.