Надувайте, момчета!

  1.
  Балонът се надува,
  надувайте момчета,
  да стане на парчета,
  пууууук!
  
  Това е весела политическа игра.
  В нея участват 6-7 човека.
  Наблюдават я 6-7 милиона.
  
  Много разни неща видях досега през живота си.
  Такива хаос и деморализация, униние и апатия не помня.
  
  Народе????
  
  
  2.
  Свободното падане е такъв процес, при който каквото и да правиш, продължаваш да летиш надолу с все същото ускорение. Но това е обективната страна на въпроса. Субективната е, че те обзема чувстввото, че каквото и да правиш, все по-бързо и още, и още по-бързо летиш надолу. И това поражда все по-силна паника, създава усещането за нарастваща безпомощност, за ескалираща загуба на контрол върху процеса.
  
  Плъзването към пропастта е друг пример за измамността на субективните усещания.
  Пропастта като че ли те омагьосва, мами, привлича, зове и на теб ти се струва, че колкото по-близо си до пропастта, толкова по-стремително се плъзгаш към нея. И това отново поражда все по-силна паника, създава усещането за нарастваща безпомощност, за ескалираща загуба на контрол върху процеса.
  
  Един сериозен учен се бе изразил доста несериозно за подобни състояния на свободно падане и плъзване към пропастта. Той казва, че когато изпиеш 5 бири, хукваш към едното място и колкото по-бързо тичаш към него, толкова повече ти се иска вече да си стигнал до него.
  
  Математически тези екстремални ситуации на пълна загуба на управляаемост на ситуацията, на умножаваща се истеричност и прогресиращо безсилие за овладяване на деструктивното развитие, се изразяват чрез качествено различен закон, на който се подчиняват сложните системи, а такива са и обществата. Но тук не ми се ще да навлизам в теорията на хаоса и в теорията на катстрофите - красиви и омайващи съзнанието, спиращи дъха математически науки!
  
  Всяка власт, когато си въобрази, че е велика и безалтернативна, единствена и неповторима, започва да недолюбва науката. Това е една от бедите на нашия преход!
  Видя ли, че властта гледа с презрение на науката и слага недообразовани функционери и некомпетентни политкомисари да я управляват, вече мога да кажа, на базата на горчивия си опит, че властта боледува.
  Винаги е лошо за една държава, когато властта боледува. А особено лошо е за една държава, когато боледувайки, властта изпада в описаните по-горе състояния.
  
  Първото, което науката би посъветвала властта, която все по-малко се интересува от нея, е да се признае и да си признае състоянието на свободно падане, на плъзване към пропастта.
  След това да се положат усилия да се минимизират щетите.
  После, да се забави скоростта на свободното падане, на плъзгането към пропастта.
  Сетне, да се предприеме опит за някакво, дори нищожно възвръщане на управляемостта на процеса.
  
  Ако нищо от горното не се получи, властта трябва да хвърли бялата кърпа на политическия ринг. Стига обаче да е все още отговорна и склонна поне в този момент да постави България мъничко над себе си.
  
  
  3.
  Из въздуха се рее с подскоци и пропадания при всяка въздушна яма, един старичък турбовитлов самолет.
  Боядисан в бяло, зелено и червено. Боята на места се е поолющила, затова отдолу прозъртат букви ТАБСО.
  В салона пътниците играят хоро и веят знамена с цветовете на самолета.   Носят се песни - Ако умрам или загинам! Кога зашумят буките! Цветините очи черешови! Имала майка едно ми чедо!
  Екипажът играе карти в първа класа, защото кабината му е тясна за истинската игра. Самоуверен играч раздава картите и си подпява тихо: Подаръци ще има за всички от сърце, додето там народът потропва си хорце! Неотразими стюардеси се грижат за марковите напитки, ако междувременно не седят в скутовете на част от екипажа.
  По едно време главният пилот сръгва първия си помощник: Иди виж как е автопилотът!
  Първият помощник не си прави труда да се помръдне, а дълбокомислено отговаря: Това, което имаме като автопилот не работи от доста време и не сме го взели, защото по обосновани предположения се нуждае от ремонт!
  Последният по място, но не по значение член на екипажа не играе карти, защото прескача периодично до салона да види как върви хорото. Той небрежно се обажда: Да бяхме взели поне резервните парашути, то те и без това са малко, но за нас тука щяха да стигнат!
  
  
  4.
  Мой приятел в своя много лаконичен стил ми праща твърде оптимистичен sms:
  Мирише на оставки. А може би и на Оставка!
  
  
  5.
  Мисля си, че властта трябва да надникне в Теорията на хаоса, да прочете поне написаното с най-едри букви в нея.
  Не, не, за никакъв хаос в страната не намеквам. Опазил ме Бог! При тази стабилност...
  Но докато властта пази показно спокойствие, добре е да научи, че понякога за опустошително торнадо, което засмуква и помита всичко край себе си, не е нужно нищо специално, нищо особено, нищо прекалено, нищо прекомерно.
  Достатъчно е само една разсеяна пеперудка най-невнимателно и съвсем небрежно да помаха с крилца. При това не хвъркайки си из тревните площи край жълтите павета, а може и доста по-далеч от тях. Доста по-далеч като разстояние или доста по-далеч като приоритети.
  17-22.08.2018 г.