Полът като биологическа предопределеност и-или социална роля.

  В съседния блок от няколко години наблюдавам две деца - сестриче и братче, или близнаци, или сестричето е малко по-голямо, но братчето е по-едричко и са като две капки вода.
  Винаги майка им бе с тях - на пазар, до училището, на разходка... Бащата обикновено ръчка нещо по колата или бистри футбол на пейката между блоковете с други мъже. А като мина аз, подхвърля нещо и за политика, макар да знае, че няма да ме въвлече в разговор.
  
  Но в последно време наблюдавам следното:
  Майката и момиченцето (сигурно 3-4 клас) заедно ходят на пазар - мъкнат тежки торби; носят нещо на химическо чистене, някакво килимче за пране в автомивката, простират на балкона. Момиченцето работи наред с майка си, много трудолюбиво, като възрастен човек, почти не го виждам на навън.
  В същото време момченцето е все около баща си на двора, седи на колело до него и колата, прозява се от скука, ровичка се в телефона, зяпа във всички посоки или пък слуша край пейката какво си говорят мъжете за футбол. Само от политика все още не се интересува, съдейки по безразличието, с което ме наблюдава, когато минавам покрай тях...
  
  05.08.2018 г.