Моят прочит на днешната ситуация

  Четири мои тези за ситуацията в страната ни.
  
  1. В България има вече антилиберално, антиевропейско, антитолерантно, антизападно, всъщност криейки се зад подобни анти-, едно ясно очертало се антидемократично (квалифицирано) мнозинство. То взе напълно уверено инициативата в своите ръце.
  Деспотията на мнозинството е не по-малко опасна от тиранията на едно малцинство, което се опира на мълчанието на мнозинството.
  При деспотията на мнозинството едно по едно обект на атаки, агресия, омраза, ненавист стават различните малцинства - либерали, родители на деца с увреждания, образовани, граждани и проч.
  Демокрацията е фин политически консолидиран организъм, състоящ се от всевъзможни малцинства - при нея никой не е мнозинство и затова се изковават цели и ценности, които формират гъвкаво по състава си мнозинство, като така се дава възможност всяко малцинство да вижда интересите си защитени в рамките на интересите на цялото, на обществото.
  
  2. Реално държащата властта в България прослойка и тези, които печелят от това, че я обслужват, ще използват формално демократични средства дотогава, докато чрез тях могат да прокарват интересите си. Тогава, когато това няма да бъде възможно, те ще преминат към крайни, вкл. насилствени средства.
  Ако не могат да постигнат желаното, ще подпалят, ще разрушат, ще малтретират, ще натикат в затвора.
  Репресията, насилието под различни структурни и символни форми засега е едно от последните средства за постигане на целта, въпрос на време е да станат едно от първите средства.
  
  3. Битката в момента е между две елити, два елита (с извинение, че ги наричам елити).
  Единият елит е от наследници и продължители на печеленето от и чрез държавата ПРЕДИ - те са с пасивно икономическо, рентиерско, паразитно, живеещо от лихвите, консуматорско мислене.
  Другият елит е от онези, които печелят от и чрез държавата през Прехода.   Те са с много рисково, залагащо на бързите и силно изгодни удари, пилеещо парите и отдаващо се на екстремно материални и оргийно пилеещи енергии, мислене.
  Вторият елит се заседя във властта, с поведението си той се превръща в смъртна опасност за първия елит и затова пред очите ни се разгръща тяхна ожесточена схватка. Тя най-вероятно ще завърши чрез договаряне - за да може всеки да продължи да живее така, както разбира живота, без да подлага на значителен риск другия.
  
  4. Голямата екзистенциална драма на нашата държава е, че тези, които реално владеят властта или искат да я владеят в рамките на статуквото, не желаят промяна на начина, по който функционира държавата, искат просто друга своя роля в това функциониране. В същото време държавата вече и повече не може да функционира по досегашния начин.
  България е държава, която вече се намира в състояние на катастрофа, на настъпила, на случила се катастрофа.
  Катастрофата вече е настъпила, само че обществото още не си е дало сметка за това. Ние живеем в посткатастрофично време по отношение на всички основни аспекти на националната сигурност, както впрочем и (можем да кажем – в това число) на гражданската сигурност, здравеопазването, образованието, социалната политика и къде ли още не. В държава с разбита национална сигурност всеки проблем, дори и сравнително лекият, незабавно се качва на ниво „пряка заплаха за националната сигурност“.
  В условията на настъпилата катастрофа управляващите в системата за национална сигурност са подобни на объркания лодкар, чиято лодка е подхвърляна в бурното море, а той прави панически действия, гребе напосоки, гледа само да не се удари в някоя видима скала, но няма нито време, нито сили, нито събрани във възел мисли как да избягва подводните скали, затова някоя от тях би могла да се превърне в тежка, окончателна присъда за лодката му.
  Може би ненапразно думата „риск“ произлиза от „подводна скала“. Днес българската лодка е подмятана от морето, и по-скоро – от океана на глобализацията, постмодерните предизвикателства, обществото на риска и мрежовите структури, а нейните управляващи симулират, импровизират, имитират и наподобяват някакво управление на лодката, но само по отношение на видимите опасности и заплахи. Що се отнася обаче до истинските рискове, т.е. до невидимите подводни скали, за тях няма нито представа, нито стратегия, нито воля, нито капацитет за управление. България като че ли съществува по инерция, ден за ден, от дъжд на вятър, докъдето може и нито миг след това…
  Да поясня, в науката катастрофата е различно от обичайното, на говоримия език, на ежедневието, понятие. Тя просто маркира качествено различно състояние, при което са необходими качествено различни стратегии. И при преживяна катастрофа животът продължава и шансовете за оцеляване и развитие съществуват, но ние не можем повече да се държим така, сякаш не сме преживели катастрофа.
  
  Ето това е моят прочит на днешната ситуация. Той не е напълно оптимистичен, но се нуждае от осъзнаване. В противен случай нещата само ще се влошават. И тогава всичко ще бъде загубено. Днес все още не всичко е загубено. А докато всичко не е загубено, нищо не е загубено. Нищо не е загубено от шансовете да се спасим като държава, общество и граждани. Стига да имаме политическата воля да го направим.
  
  29.07.2018 г.