Позорният опус

  Да, опусът на Мадам В. предизвиква погнуса, като всяко морално падение от подобен род и с подобен мащаб.
  Но нека не се взираме в конкретния случай. Трябва да разглеждаме такива събития в реалния контекст и като знаци - като знаци, които и без това да съзнават персони като Мадам В., чрез тях ни дава Животът.
  Никак не е странно, че този опус толкова много, буквално едно към едно прилича на словесните плонжове, правени от къде-къде по-талантливи творци по време на соца.
   (Тук и аз мога да приведа доста примери от този род).
  Аз говоря за знаци, защото за мен е очевидно, че България, след като се лута доста, допусна множество грешки, плати непосилно висока цена, че от всички по възможно най-лошия начин си направихме Прехода, а-ха и да излезе на прав път, но не сполучи, навлезе постепенно в почти десетилетие вече на застой, на загубено за своята модернизация, нормализация, европеизация и демократизация, време, започна да възражда стереотипи и комплекси, похвати и модели на уродливия соц в гротескна псевдодемократична форма и отприщи небивало деморализиране, опиращо се на четири стълба - отказ от правосъдие, некомпетентност на всички управленски нива, арогантно отношение към младите и техния талант, амбиции и желание да са полезни на България, постепенно преориентиране на политиката в противоположна на европейската посока.
  И така, докато си играем на отклици и реакции за всякакви конкретни случаи и ги забравяме след три дни, ние не се усещаме, че сме направили завъртане на 360 градуса и един цикъл е завършен. Но не, ние не сме се върнали в изходното положение. А не сме се върнали в него, защото освен въртене в кръг, ние се движим и назад. Т.е. движим се по спирала, но не нагоре, а надолу.
  Ето тази моя обяснителна схема ме кара да мисля, че позорният опус на Мадам В. не е сам за себе си и сам по себе си. А знак - знак, че вървим не както трябва и не накъдето трябва. И не стига, че се въртим в кръг, но и слизаме по стъпалата на Времето. А това значи, че можем да се загубим в деветите кръгове на Пространството.
  Трябва да се опомним. През опомнянето минава спасението. Дошло е време да се мисли за спасение.
  Мой приятел тези дни ми каза - напоследък не се чувствам добре, имам страшна нужда от себе си.
  Така мисля аз за България - напоследък не се чувстваме добре, имаме страшна нужда от себе си...
  27.05.2018 г.
  
  
  P.S.
  Народът казва - не питай старо, а патило.
  Аз добавям - не питай патило (ако го няма вече), а старо (ако помни още).
  Всеки култ към личността с времето си:
  Някога с грубата сила, с hard power, със структурното насилие, со малце кютек.
  Сега с меката сила, със soft power, със символното насилие, со кротце и со благо.
  
  Затова, както пее отецът в църквата: Да внимавамеееее!
  
  За да не се събудим един ден в реалност:
  когато ставаме и лягаме с едно-единствено име;
  когато всички успехи се обясняват с това име, а всички неуспехи - с противниците на това име;
  когато ни карат да вярваме, че България печели авторитет на международната сцена заради всеобщо признатите заслуги на това име;
  когато това име денем и нощем работи за благото ни, а и когато не работи, то пак мисли ежеминутно за нашето благо;
  когато дейци на четмото и писмото се надпреварват да пишат и пеят оди за това име;
  когато новините започват, а прогнозата за времето свършва с това име.
  Проблемът с култа към личността не е, че има едно-единствено име, на което трябва да се кланяме, ако сме съвестни граждани, и пред което трябва да се прекланяме, ако сме истински патриоти...
  Проблемът е, че времето, когато има култ към личността е безвремие, загубено време, спряло време, време на застой.
  Време, когато развитието спира.
  Време, когато цари пропаганда и властва измамна и самозаблуждаваща се илюзия.
  Време, когато се пропускат шансове и профукват конкурентни предимства на нацията.
  Време, когато цялата пара отива в свирката.
  И от това време се излиза като от тежък махмурлук.
  Защото и култът към личността е пиянство на един народ. Само че не пиянство като порив за свобода, а пиянство като бягство в несвободата.
  28.05.2018 г.