Бицепси и алфа-мъжкари

  Човекът е започнал прехода си от биологично същество (животно) към социално същество, когато е пренасочил значителна част от инвестирането на енергията си от мускулите към мозъка.
  В този смисъл културните антрополози, социалните психолози, изследователите на обществата и учените в сигурността знаят, че анормалното пренасочване на енергията от мозъка към мускулите е индикация за процес на ребиологизиране (завръщане в преимуществено животинско състояние) и десоциализиране на индивида (загуба на някаква част от човешкостта му).
  Аналогично, едно общество започва прехода си от стадо, глутница, орда, пълчище в социум, в общност от солидарни, консолидирани, целеполагащи и целепостигащи индивиди, когато пренасочи значителна част от критериите си за избор на водач от физически силния лидер (алфа мъжкаря) към интелектуално силния лидер (мислещия и стратегиращия лидер).
  И обратно, културните антрополози, социалните психолози, изследователите на обществата и учените в сигурността знаят, че анормалното пренасочване на критериите за избор на водач от мислещия и стратегиращ лидер към алфа мъжкаря е индикация за процес на ребиологизиране (симптоми на вторично остадяване) и десоциализиране на обществото (синдроми на разграждане на социалната му тъкан).
  
  Виждаме по този начин, че обществените науки ни дават набор от сигнали, всъщност цяла система за ранно сигнализиране, така че да знаем и като отделни индивиди, и като социум какво се случва с нас.
  Лошо е, много е лошо, когато индивидът влага много повече усилия за бицепсите, отколкото за мозъка си.
  Също така е лошо, много лошо, когато обществото е склонно да доверява съдбата си на алфа мъжкари като ситуативни и ре-активни водачи, вместо на интелектуално извисени, надигащи се на пръсти да видят какво все още е скрито зад хоризонта, про-активни лидери
  23.05.2018 г.
  
  
  P.S. 1.
  И друг път съм писал тук за тази превъзходна книга - Брус Липтън, Стив Баерман, „Спонтанна еволюция”.
  Спомних си за нея около началото на новия цикъл в подсъзнанието на нашия елит, свързано с периодичната готовност с лека ръка да се изхвърлят нови милиарди левове в Белене. Имам усещането, че елитът ни е пристрастен към самата мисъл да зарови поредните милиарди в този гьол, та от Белене България да не може в бъдеще един бял ден да види.
  И ето какво ми хрумна от тази книга по повод на Белене:
"Определението за лудост е: Да правиш постоянно едно и също нещо и да очакваш всеки път различен резултат.”
  А като си мисля защо нашият народ така упорито и инатливо не може да осъзнае какво означава Свободата и постоянно залита към порядки и личности, които му дават или обещават несвобода, ето какво ми се струва удачно като цитат от същата книга:
  "Когато се дресира малко слонче, единият му крак се завързва за стълб със здраво въже. Колкото и силно и продължително да дърпа слончето, стълбът не помръдва. Накрая животното свиква с мисълта, че въжето е някаква всемогъща, непоклатима сила. Когато слонът порасне, самото поставяне на въже около крака му го кара да стои на място, защото вече се е преклонил пред могъществото му. Въпреки че възрастният слон е достатъчно силен да скъса всяко въже и да изтръгне почти всеки стълб, програмираните още в детството му навици го държат неподвижен и покорен."
  24.05.2018 г.
  
  
  P.S. 2.
  Пред Метро Западен парк. Чакам колега за подпис на рецензия.
  Наблизо нахвърлян на земята боклук - празни кенчета от бира и редбул, мазна хартия, други гадости. Минават хора.
  Една жена се възмущава: Свине, и от това ще стане хора!
  Ученик от горните класове казва на приятеля си: Евала братле, тея са били много яки!
  Две мургави момичета си говорят: И сега това трябва някоя да го мете!
  Мъж ми хвърля съучастнически поглед: Разтуриха държавата тези обирачи на хазната!
  Край нас минава чичо (най-много 10 години по-възрастен от мен, явно ходил за минерална вода), оставя до краката ми тубата, смита с крака боклука върху вестник от задния джоб със започната кръстословица и го хвърля в кошчето. Взема си тубата, маха ми за довиждане и се отдалечава прегърбен.
  Когато колегата идва, наоколо вече е чистичко
  25.05.2018 г.