Де юре в Европейския съюз, а де факто в Евразийския съюз?

  Признавам си - преди всичко и много силно като българин ме смущава безпрецедентността на следния факт:
  
  Нямам спомен от последните тридесетина години на демокрация,
и президент, и премиер да носят поотделно и заедно в течение само на няколко дни (а не знам колко често в международните отношения изобщо се случват подобни последователни воаяжи на възможно най-високо равнище в друга държава)
  един толкова извънредно скъп и така неистово желан от домакина (сякаш е генерал-губернатор или генерален секретар) подарък.
  Подарък за държавен глава на страна, с която нямаме
  нито общо членство в системи за колективна сигурност,
  нито стратегическо партньорство,
  нито общи политически ценности,
  нито съвместни позиции и стратегически оценки по ключовите предизвикателства и рискове за глобалната, континенталната, регионалната и националната сигурност,
  какъвто е АЕЦ "Белене"!!
  
  Именно безпрецедентността -
  бързина и трескавост, отсъствие на ясни параметри за разходи (невинно прикривани и наивно послъгвани) на държавата и липса на качествено нова експертна оценка, която да промени досегашните, оценяващи негативно и дори отрицателно този проект, -
  ме тревожат преди всичко, дори повече от възможната неефективност на проекта и вероятното профукване на нови и нови милиарди заради него.
  
  Никак всичкото това не ми се връзва с независимостта и суверенитета на България, с конституционното право да вземаме ние - сами и в консултации със стратегическите ни партньори, - решения, които засягат националната ни сигурност, с надеждите за автономно и самостоятелно българско мнение по въпроси, (пред)определящи бъдещето на нашата държава с поколения наред и напред.
  
  
  P.S. 1.
  Мой приятел ми писа току-що: Олигархията няма политическа принадлежност и партийни ценности, тя е над тях. Политическите интереси на върхушката на БСП се обединиха с икономическите интереси на върхушката на ГЕРБ и успяха да преориентират политиката и икономиката на страната от западна в източна посока.
  
  Моят отговор: Силно се опасявам (и ако е така, мъката ми няма да мине), че докато си играехме на европредседателство и така се отвличаше вниманието на обществото ни да брои стотиците хиляди, дадени за ремонти на НДК и трюфели, джамбурета и показухи, тайно и полека наистина обърнаха посоката на движението на България..
  
  
  P.S. 2.
  Аз си мисля, че да - много е важно да се минимизират щетите от последиците, но е изключително важно да се неутрализират колкото е възможно причините, водещи до тези последици.
  В този смисъл за мен Белене е последица, а причината е постепенната преориентация (за която има не просто квалифицирано, а "развито социалистическо" мнозинство в парламента, сиреч над 95%) на България на международната сцена, можеща да ни доведе (ако не ни е довела вече) до абсурдното положение да сме де юре в Европейския съюз, а де факто - в Евразийския съюз...
  
  22.05.2018 г.