У нас не е престижно да си признаваш, че си привърженик на управляващата партия

  Разсъждавам снощи на глас пред мой колега: при тази неизменна масова подкрепа за ГЕРБ толкова избори наред, защо аз - сред своите близки и роднини, приятели и познати, колеги и студенти, хора, с които ми се пресичат пътищата в науката и образованието и случайни минувачи, които ме заговарят - едни път не съм се натъкнал на човек, който да брани разпалено ГЕРБ така, както това правят хора на синята идея или - още повече по отношение на мен - електорални единици и осъзнати съмишленици на абсурдната за мен държава Позитания (защо е абсурдна мога да кажа, но не това днес е моята цел, само ще спомена например абсурда лъскави, загладени, преуспяващи и милионери в зелено лидери на тази партия да водят шествия срещу бедността, която изобщо не им е непозната и срещу корупцията,която им е отлично позната).
  
  Този мой колега по едно време ме прекъсна, сиреч разбрах ти мисълта, достатъчно, много дълго говориш за неща, които могат да се кажат с няколко думи! И ми пояснява:
  - Това също е абсурд и то не по-малък - навсякъде по света хората, които подкрепят опозицията си мълчат, много-много не парадират и гледат да не афишират симпатиите си към нея, защото се опасяват от неприятности - лични, имуществени, професионални, а и с полицията и съда дори.
  Докато у нас и сигурно ние сме единствената такава държава, точно хората, които подкрепят управляващата партия си мълчат, спотайват се, стараят се да не афишират тази си подкрепа, вършат си своето дело тихо - в стаичките с урните, а онези от тях, които печелят от тази подкрепа си взимат своето чрез вписване в корупционни мрежи, също без много да го афишират.
  Всички те си дават сметка, че не е твърде престижно да демонстрират, че са от ГЕРБ, че околните могат да го сметнат за морално укоримо - я като корист, я като обвързване с не много образовани, с не съвсем добре възпитани, не в необходимата степен чисти откъм корупции и злоупотреба с власт, с не достатъчно последователни демократи, с политици, които днес правят едно, утре друго, днес казват едно, утре - противоположното на него...
  Та затова по света хората крият подкрепата си за опозицията, а у нас те крият подкрепата си за властта. Абсурдно е, нали? Но е факт. Свършен факт. Само не ме питай какво я чака държава, в която абсурдите са чиста проба свършени факти...
  
  05.05.2018 г.