Шарлатаните и националната сигурност

  Винаги е имало търговци в Храма на демокрацията - Народното събрание.
  Ние някога се борихме за идеи. Огромното мнозинство сред нас влизаха в парламента, водени от мисълта за кауза. На най-първите избори ми предлагаха да съм в пропорционалната листа и с гарантирано депутатско място. За мен това си бе чиста проба кощунство - парламентът не е цел, той е средство. И ако ще водим битка за България, битка за идеи, то за Великото Народно събрание аз, като лидер на СДС в Перник, трябва да се явя на мажоритарен вот срещу лицето на БКП-БСП в Перник - др. Ненко Темелков, а в Перник и Пернишко всичко е с името "Темелко" и неговите производни - Темелко Ненков бе комунистическа икона. И така и стана - срещнахме се две идеи, две времена - минало сякаш свършило и бъдеще не започнало. Спечелих аз, а по-скоро - спечели СДС.
  Да, ние отивахме в Народното събрание главно в името на демокрацията.   Разбира се, забелязах тогава, особено във втория парламент, 36-о ОНС, че вече имаше търговски оченца, хищни душички. Основно като че бяха се сбрали в АСП.   Важното е, че търговците в Храма на парламентаризма тогава бяха изключение, а не правило.
  Постепенно това започна да се променя.
  И се стигна до там, че търговците станаха твърде много в този сакрален и свещен Храм..
  А освен търговци, мнозина от тях вече бяха и шарлатани, келепирджии, матрапази, даже мошеници и дори откровени далавераджии.
  Докато те бичеха корупция, трупаха милиони, въртяха свръхизгодни комбинации и превръщаха политиката в най-печелившия и безрисков бизнес - добре, в смисъл не е добре, но какво да се прави, пяната бе изплувала отгоре. Чрез законен вот на суверена.
  Но тези търговци в Храма на парламентаризма, тези далавераджии и мошеници, тези алчни тарикати и безотговорни матрапази вече не искат само да са златни пръсти и верен резерв на статуквото в Народното събрание. Те протегнаха мръсните си ръчички към стратегическите приоритети на България, към националните интереси, към европейската принадлежност на страната ни, към бъдещето на нашата държава. За подобни хора колкото по-зле в България, токова по-добре за тях. Защото при висока неопределеност и катастрофична нестабилност възникват огромни рискове, а те са За такива рискове, защото в тях като в мътна вода те умеят да ловят рибата най-добре от всички. Те искат хаос и анархия, защото нормата на печалба в такива условия е най-голяма и куче влачи, диря няма. Да не мислите, че са се замислили за България, че им пука за Отечеството ни любезно? Те са търговци, пардон, търгаши в Храма на България. За тях България е Храм на обречените и кучета я яли тази България. Важното е лодката на България да се клати, да загуби тя управляемост, да се преобърне ако трябва, но нормата на печалба за тях да е възможно най-висока.
  Когато шарлатанството посяга върху националната сигурност, когато далавераджийството грабва за гушата националните интереси, когато апашите се намесват в геостратегическите избори на държавата, когато комисионерите излязат на международната сцена като представители на обществото, когато търгашите говорят от името на Храма на парламентаризма, тогава наистина всичко е възможно.
  С изключение на едно - България да оцелее...
  
  04.05.2018 г.