Слатинистът като враг

  Тези дни научната и преподавателската общност е подпухнала. Спешена е да довърши едни процедури за доктори, доценти и професори, защото се променят драстично правилата и вероятно махалото ще се залюлее в обратната посока - до откат. Ще спре за неопределено време процесът на защити на докторски дисертации и провеждането на хабилитации. Очакването ми е за настъпване на хаос, както е винаги, когато правилата се променят по радикален начин.
  
  Но думата ми е за друго. Върви напоследък трескаво определяне на журита за последните защити и хабилитации по досегашните норми. Преди малко ми се обади приятел, колега и съмишленик по наука. Махнали го от журито. Той поискал аргументи за махането му. Срязали го по следния начин: Защото си слатинист!
  Такива ми ти работи. Малко мен ме мачкат, а пък и добри хора страдат покрай мен... Понякога повече боли като началствата удрят приятели, защото им е по-трудно да ударят мен.
  Иначе вие можете да продължавате да ми се сърдите, когато казвам, че има уродливости в нашия днешен обществен живот, които са по-грозни и по-гадни дори от времето на късния соц.
  
  Впрочем, преди 10-12 години ми се спираше от ВАК моята хабилитация за доцент, защото ... съм бил предател на синята идея.
  Човек от ВАК ми каза - колкото и пъти да те гласува подкомисията на ВАК, все така ще ти пращат доноси и възражения до президиума в последния възможен момент и доцент няма да станеш (въпреки научната ми продукция и двете страхотни рецензии). Председател на ВАК бе човек репресиран при социализма, родолюбец, много чувствителен на тема Македония.
  Аз отидох при него. като последен шанс да докажа, че това, което се прави с мен е нечестно и арогантно. Когато се боря за справедлива кауза и-или браня името си, се хвърлям в битка наистина без страх. И тези дни набирам енергия за подобна битка, ако ми се наложи да я водя - защото разни хора с разни комплекси вечно се фиксират върху мен, сам не зная с какво ги дразня.
  Председателят на ВАК ми казва от вратата - няма как, не се надявайте, решено е да не бъдете допуснат да станете доцент!
  Аз му отговарям - знам, само моля за две минути да ви кажа две неща. Той ми посочва стол да приседна.
  Първо, питам аз (но съм се подготвил предварително, много обичах като пионерче шахматист и окръжен шампион да подготвям вкъщи варианти с комбинации, на които да се хващат моите шахматни опоненти) - как така се случва, че прадядо ми е враг на народа, дядо ми е пребит като син на враг на народа, баща ми е съсипан като внук на враг на народа, а сега и аз враг - вярно, не чак на народа, но на синята идея!?
  Председателят на ВАК, който с тежката си съдба отлично знае каква нелепа участ и с какви последствия е присъдата "враг на народа", започва да ме разпитва вече много по-съпричастно. Показвам му документи - присъди, затвори, конфискации, малтретирания, забрани за упражняване на професии на хората, чиято фамилия нося.
  Той чете и мълчи... По едно време се сепва - а какво е второто нещо, за което сте дошли?
  Показвам му две странички с два текста. Питам го - според Вас кой текст е на родолюбец, а кой - на не-родолюбец!?
  Текстовете са за Македония. Той ги прочита. Посочва - този е прекрасен родолюбив текст, а този е на човек, хал хабер си нямащ от родолюбие!
  Аз му казвам - определеният от вас като родолюбив текст е откъс от мой доклад пред Парламентарната асамблея на НАТО, където бях глава на българската делегация и първият българин официален докладчик там. А другият текст е от изказване на ... И тук цитирам името на един пламенен гуру тогава на синята идея.
  Председателят на ВАК помълча, помълча. После ми взе ръката, стисна я, прегърна ме бащински и викна секретаря на ВАК. Той пък беше от Пернишко, спомням си, че имаше някакъв говорен дефект. И му рече:
  - Гледай каква беля щяхме да направим! Какво свестно и честно момче щяхме да отгърмим! Изхвърляй всички доноси и злословия за него, пускай му процедурата - има си и книгите, и рецензиите, и гласуванията, и правото да е доцент!
  
  Изпроводиха ме с няколко тома патриотична литература. И така станах тогава доцент. Моето развитие не бе спряно. Смея да твърдя, че в сигурността съм един от научните работници с най-много монографии. И също така смея да твърдя, че съм един от най-цитираните автори и най-преписваният автор - несъмнено...
  
  Та така. Всъщност исках да кажа пак само две неща.
  Едното е, че очевидно някои дефекти на нашето битие и съзнание не са свързани с конкретен политически строй, а вероятно са част от народопсихологията ни и затова са толкова устойчиви и възпроизводими, независимо за какви политически принципи се бори човек.
  Второто е, че дори да се правим, че това не е така, ние рано и късно, а по-добре рано, отколкото късно, трябва да се замислим защо и как в днешното т.нар. демократично устройство, допуснахме съществуването на уродливости, далеч надхвърлящи съответните уродливости по време на соца. От тези уродливости, щом сме ги допуснали, страдаме заслужено ние, но от тях незаслужено страда демокрацията.   Защото вместо на нас като народ, ние ги приписваме на нея, като обществено устройство.
  
  04.05.2018 г.