Вилаянур Рамачандран, "Мозъкът разкрива"

  Още една много полезна за мен (а сигурен съм не само за мен) книга. Тя е научна монография, написана на максимално разбираем език.
  В няколко лекции поне мога да я цитирам. И в сигурността, и в конфликтите, и в риска, и при вземането на решения в условията на неопределеност.
  Но тук отделям място както защото обичам да казвам на хората хубави думи за хубави книги, а и защото тази сутрин в метрото пътувахме седнали един до друг 5 спирки, с мъж на около 50-те. Аз чета тази книга, той трие талон от лотарията "Кръстословици" - 3.
  Аз вниквам в удивителната материя на книгата, той мрънка нещо под нос.
  Мила родна картинка!
  Е, в случая чета тази книга, защото тичайки по 1001 задачи из администрации и срещи с познати и приятели, тези дни съм си загубил някъде електронния четец, в който книгите са по-леки за четене - като за в транспорта. Но все пак - позиционирали сме се с този мъж в двата полюса, в двете крайности - аз с мъдра книга, той - с лотариен талон. И двамата от сутринта. И двамата вероятно с някакви отклонение от нормалността. Само че такива като мен са все пак доста малко, а такива като него - страшно много.
  И понеже чета за феномена "мозък", то няма спор, че определени трансформации в нашите мозъци се случват от занятията ни, от начина ни на живот.
  Мозъкът на човека е уникален орган, той поощрява развитието на определени свои части, ако те се използват активно и закърнява развитието на други части, ако те не се използват въобще.
  В този смисъл мога само с тревога да си представям какво се случва с мозъците на огромна част от нашето юнашко племе, което срича наум и си мърмори под носа, триейки талони. Представям си след време как тези индивидуални аномалии и деформации се превръщат в обща, социумна, социална характеристика на голяма част от народа ни...
  Не знам какво да мисля. Знае се, че реакции и поведения под въздействие на средата, могат бързо да се просмукват в гените, в ДНК и да стават придобити трайни характеристики на организма. Това може да се случи не само по дългия път на еволюцията, но и много по-бързо, понякога шоково.
  Плъхове, учени насила да си сътрудничат - например при добива на храна, - така усвояват необходимостта от сътрудничество, че техните деца, без да бъдат принуждавани към сътрудничество, с раждането си имат склонност да си сътрудничат.   Т.е. онова, което родителите им са правили под принуда, те го правят като генна същност...
  И още нещо.
  Ако кажеш на един човек, че с 99% вероятност ще изгуби 100 лева, той никога не би участвал в подобно занятие. Но ако му кажеш, че с 1% вероятност може да спечели 1000 лева, той с готовност ще рискува. Това е психиката на хазарта, значи и на триенето на талони. Но това всъщност е психиката на прегладнялото животно. То е готово и на най-големия риск, само и само да докопа прехрана. Ако можеше да вярва, прегладнялото животно щеше да вярва в чудото. Вярата в чудото е последното убежище на загубилия всяка вяра и каквато и да било надежда индивид.
  Тези лотарийни талони и тяхното всеобщо триене у нас са поредното доказателство за мен, че голяма част от обществото ни се десоциализира и ребиологизира, губи човешкия си облик и се превръща в двукраки същества от хазартен тип, с поведение на прегладнели животни - сиреч, готови са на всякакъв риск, на всякакви деяния, при които не е важно колко вероятно е да успеят, важното е, че на хоризонта като мираж е голямата печалба. Стават свръхрискови, хазартни, безумни в преследването на тази печалба, готови са в името на нея да се лишат от всичко друго, дори от човешкия си облик. Те вече не вярват на собствените си сили, на възможността да успеят с труд и упоритост, с всеотдайност и себераздаване. Те уповават на случая, на миража, на шанса, на илюзията като последен пристан на надеждата им за успех.
  Страшен процес за мен е това, той може да има много тежки, необратими последици за индивидуалните съзнания и още повече - за общностното съзнание. Ако не вярвате, прочетете тази книга. Струва си. Наистина си струва.
  
  30.04.2018 г.