Днес е 26 април

  Привеждам този мой текст със съвсем мънички редакционни поправки всяка година на тази печална дата. И продължавам да си мисля колко брутален и циничен може да бъде режимът, който, докато се грижеше за себе си и безценното си здраве, скри от своя народ истината за случилото се! За такива неща прошка няма и не може да има...

  Днес е 26 април. Мнозина си припомниха за трагедията в Чернобил преди 32 години.
  Аз тогава бях аспирант в Харков, дисертацията ми бе завършена и очаквах дата за защита.
  За това, че нещо се е случило в Чернобилската АЕЦ научихме от една нищожна бележчица в „Правда“ или в „Известия“, сбутана на последната страница, около прогнозата за времето. При соца в СССР имаше такъв виц – в „Правда“ няма известия, а в „Известия“ няма правда (истина).
  Иначе никой никому нищо не каза. Валяха пролетни дъждове, децата си играеха в градинките, моите дъщери – също. Хората участваха в първомайската манифестация, на която се поканваха всички желаещи, а присъствието беше задължително. Соцът може и да парадираше как се грижи за народа, но за редовия човек не даваше пукната пара – той бе жертван винаги когато се налагаше – и във военно и в мирно време, при „епохални“ проекти и при страшни бедствия, неговият живот в сравнение с Голямата идея на комунизма, не струваше и пукната пара.
  Ние в Харков (а по права линия градът е на по-малко от 500 км от Чернобил) извадихме късмет – слава Богу, вятърът духаше в друга посока и ядрените облаци ни се разминаха. Много други градове и градчета, села и селца нямаха, за жалост, този късмет…
  Аз обаче научих рано-рано за трагедията. Мой колега-аспирант ми каза под секрет, че в болницата в Харков, в която е лекар негов много близък, докарват доста хора, събличат ги голи, мият ги с разни препарати, а дрехите им ги изгарят незабавно.
  По-късно, когато ние си бяхме вече в България, приятели от Харков ни споделяха, изпълнени със страх и стрес, как млади мъже – техни съпрузи, синове, роднини и познати се крият с месеци по всякакъв начин от властите, за да не бъдат принудени да отидат в Чернобил, в окото на радиационния пъкъл.
  Самата катастрофа в Чернобил бе ужасяващо точна метафора за рухването на съветската система. А скриването на истината от обикновените хора бе крещяща илюстрация за свръхманията за секретност на режима, за неговото отношение към населението, за лъжата и измамата с която се бе обградил висшият съветски елит – партиен, кагебистки, военен и номенклатурен, който в най-голяма степен допринесе - с чудовищната си алчност, некадърност и брутално безхаберие спрямо държавата, обществото, народа и гражданите - за разпада на налаганата с еднопартийна диктатура съветска система.
  
  И още нещо: Чернобилската АЕЦ носеше името на Владимир Илич Ленин:
  Чернобилска АЕЦ "Ленин"!
  И това ако не е било знак, символ, сигнал, послание за предстоящия, неизбежен, експлозивен край на ленинизма!
  Радиацията от експлодиралата Чернобилска АЕЦ "Ленин" взе страшно много жертви. Но още повече, с много пъти повече жертви взе радиацията от експлодиралия СССР "Ленин"!
  26.04.2018 г.