Владимир Береану, „За кого звъни телефонът“

  Като ученик в Националната математическа гимназия, бях свикнал с простичкия факт, че в нея учат представители на какви ли не етноси и религии. Имаше арменци, турци, евреи и т.н., единственото по-различно нещо, което можеше да ти направи някакво впечатление, бяха имената им. И нищо друго. Три години в една и съща стая, легло до легло бяхме с Мориц, ходил съм му на гости, бяхме като братя, но едва като студент в Съветския съюз разбрах, че съществува такова странно нещо, наречено "еврейски въпрос"...
  Та заедно с другите етноси и религии, по едно време в НМГ имаше и един румънец - Владо Береану. Кой знае защо си го спомням как риташе футбол - никак не лошо - на спортната площадка на 7/8 гимназия (на последния етаж на тази гимназия беше и нашата),
  
  Не искам да правя реклама на "За кого звъни телефонът" (не, че и да я направя, ще спечеля нещо материално... :) ), но ако не прочетете тази книга, много ще загубите!
  Аз я прочетох с огромен интерес и я намирам за чудесна.
  Владо е още едно доказателство, че ние математиците, освен че сме скромни хора с нескромни възможности, можем и да пишем! И други неща можем...   Математиката по време на демокрацията даде на България Атлантик номер 1 и Колекционер на древни уникални артефакти номер 1...
  
  Но думата ми е за книгата ва Владо Береану.
  Тя си струва да се прочете и има за какво да се прочете.
  Ще кажа защо мисля така - погледнато от моята камбанария.
  
  Първо, Владо показва живот на мой връстник, който се е движил в различни от моите кръгове и е водил по-различен начин на живот от средата на 70-те до средата на 80-те - живот, за който аз се досещах, но нямаше как да го водя. Аз идвах отдолу, средностатистическо провинциално момче, което бе попаднало в елитна гимназия с елитни млади математици, главно от столицата, с които неволно трябваше да се съревновавам, за да се докажа - ако не като математик, то поне като личност (е, и по школски успех). Но иначе животът ми бе на най-обикновен младеж в най-обикновена среда, с най-обикновени материални възможности и с един-единствен начин да се пробие - с къртовски труд, воля, никакво униние, себедисциплина, отворени сетива към стойностното (тук много ми помогнаха някои учители в НМГ и особено класната др. Михайлова - най-добрият човек, когото някога съм познавал).
  Чрез книгата на Владо се запознах с малко по-друг свят. И той със своите прелести и трудности, вероятно по-атрактивен, по-емоционален, по-гот и по-шик, но човек е можело да си остане човек - както е случаят с Владо - и в този малко по-номенклатурен (но не по-по-най-номеклатурен) свят.
  Второ, по стечение на обстоятелствата Владо се е докосвал до висши политически кръгове на България и Румъния и е виждал и чувал на живо, например, Т. Живков и Н. Чаушеску; може много да разкаже за събитията в Румъния до и след разстрела на Чаушеску, както и ред други неща, отиващи отвъд приноса му като преводач за отразяването на румънската ТВ революция.
  Факт е, че аз, без да съм бил абсолютно пасивен обществено, не знаех до самия 10 ноември 1989 г., че ще се занимавам с политика и дори с приятели ще направим СДС в Перник; бях си нормален простосмъртен и не съм имал никакъв достъп и почти никакви знания за онова, което е било "отвътре", от кухнята на процесите. Затова и всеки автентичен разказ за онзи период ми е интересен. Всяка информация от подобен род ми е помагала да си досглобя пъзела. (Например, питал съм доста хора от абсурдната държава Позитания, които са познавали Георги Първанов от началото на Прехода - можело ли е по нещо да се досети човек, ако е обърнал внимание на съответните факти, че от всички политици в Позитания именно Първанов ще стане не само президент на България, но и единственият, който е бил преизбран на този пост - всички ми казваха, че не са и могли да си помислят, че този мъничко сив, типичен "вечно втори" човечец без собствено мнение, ще ги надбяга на виража по такъв безпрецедентен начин).
  Трето, Владо е написал изключително интересен разказ за годините (особено за първото десетилетие) след 1989 г. И така ми даде възможност да погледна нещата през неговите очи и да сравня видяното от него с видяното от мен когато бях действащ политик или се опитвах да се върна в политиката, докато не се отказах от нея (макар че от политиката колкото ти се отказваш сам, толкова още, дори и повече, теб те отказват по-ловките, по-хитрите, по-безскрупулните и по... политиците от теб).
  Веднага ще кажа, че много от неговите наблюдения съвпадат с моите. Има и такива, с които аз не съм напълно съгласен, но вероятно това е и естествено - гледали сме от различно разстояние и под различен ъгъл. Понякога само и много рядко, констатирах диаметрално противоположни оценки, но тук аз не споря с автора, а искам да ви мотивирам да не подминавате и да не подценявате тази книга, тя е събитие на нашия книжен пазар - по моята скромна оценка на професионален читател, болен от вътрешната потребност да чете много и различни книги.
  И четвърто, за мен бе изключително интересно и полезно да прочета какво е написал Владо Береану за последните десетина години в страната ни и нейното управление. Установих, че виждаме нещата по почти напълно идентичен начин! А аз все се притеснявам, че съм краен в оценките си, че мога да мина за някои като черноглед.
  Що се отнася до същността, механизмите размерите и щетите от корупцията у нас, то ние мислим еднакво.
  Аз наричам корупцията ни национално бедствие, другото име на властта, нейното битие и съзнание, нейната дълбока поквара и едно от най-големите й престъпления срещу настоящето и бъдещето на България.
  
  И така, разказвайки за прекрасната книга на Владимир Береану, аз вмъкнах и някои свои мисли, за което нека да бъда извинен. Но ще си ги обобщя така:
  1. Ние направихме прехода си по най-лошия от всички възможни начини, нанесохме щети на България и българския народ, които имат дългосрочни и може би необратими последици и дърпат страната ни надолу и назад.
  2. Последните 10-тина години са загубено време за България - тя се управлява некомпетентно и имитационно, без визия и стратегия, без мисъл и идея от лошо образовани, зле възпитани, говорещи на диалект и имащи много тежки психологически и ценностни проблеми хора.
  3. Цялостната политическа, икономическа, социална, културна и морална среда в България действа изключително негативно и деструктивно на кадърните и талантливите, знаещите и можещите, честните и почтените хора и системно, целенасочено и умишлено ги натиква по периферията на обществото и ги подтиква да напускат страната в търсене на реализация и себеутвърждаване като личности и разумни същества.
  4. Корупцията се е превърнала в единствената налична философия на управлението на страната. Тя не е средство, тя е цел за участие в политиката; в България е изградена система, произвеждаща и хранеща се с корупция, йерархия от мрежи, като целта на всеки е да се закачи за някоя от тези мрежи и като се обгради със свои хора да изсмука максимален финансов ресурс, чрез който да си купи и пробие място на по-високо ниво в тази йерархия, така че да получи достъп до много по-голяма мрежа, способна да акумулира много по-голям ресурс, чрез който да може да се изкачи с още едно ниво по-високо в йерархията. Така всеки на своето ниво прави всичко възможно да се изкачи на по-високото ниво, а онези, които са на най-високото ниво се стремят да станат олигарси. И някои от тях успяват, те вече СА олигарси. Аз даже не знам дали корупцията в България трябва да се нарече корупция. Когато говорим за суша, ние я свързваме с аномално явление при иначе нормални условия. Но можем ли да говорим за суша в пустинята? Там пустинята е суша. В този смисъл у нас управлението е корупция, точно както пустинята е суша... Сушата е другото име на пустинята. Корупцията е другото име на управлението.
  
  От книгата на Владо Береану бих взел неговия разказ как се борят срещу корупцията в Румъния. Или разказът му как функционира корупцията в България днес.
  Но могат да се вземат и още много други интересни, полезни, любопитни и ... скандални неща.
  Всъщност, няма повече да ви агитирам за тази книга, просто си я вземете и я прочетете. Струва си! Наистина си струва!
  
  22.04.2018 г.