Човек с увреждания да не си в Отечеството ни любезно!

  От самото начало на първия му мандат (през който бях негов секретар по националната сигурност), аз се опитвах - сравнително неуспешно и относително безполезно - да обърна с лице президента Първанов към хората с увреждания. Бях воден от мисълта, че отношението към тези хора е един от най-точните измерители дали и доколко нашето общество се е европеизирало; дали и доколко то съзнава, че това са огромен брой хора, чиито знания, енергия, характер и амбиции не се използват ефективно и пълноценно от него; дали и доколко тези хора заслужават нашето уважително и подкрепящо ги внимание... или те за нас са досадна и затормозяваща съзнанието ни общност от инвалиди, сиреч някакви си невалидни и изискващи само обременителни разходи същества.
  
  Премиерът бил се бил просълзил. Еднократно. А тези хора са непрекъснато разплаквани от поверената му сегашна администрация, от администрациите, поверени нему в предишните мандати и от поверените на предходниците му администрации.
  
  Ние сме жестоки прекалено често към хората с увреждания! Жестоки преди всичко като отношение на държавата и управляващите държавата спрямо тях.
  Знам отлично за какво иде реч - то може да не е чак толкова много, но е предостатъчно, за да си мисля, че го говоря отговорно и информирано.
  Човек с увреждания да не си в Отечеството ни любезно! А пък не дай си Боже детето ти да е дете с увреждания - освен болката родителска от тази катаклизмична несправедливост, ежедневно се трупат болки след болки от досега с действителността на администрацията и с администрацията на действителността.
  
  В нормалната, демократична, модерна и "либерастка" Европа работодатели дори предпочитат да имат в екипите си хора с увреждания. Защото те са пример за човешкост и воля! На техния фон всякакви хленчения - ама не ми се усмихна шефът, ама не ме пратиха на курс по езици, ама не успях да отида на важно светско събитие, ама това, ама онова - то е толкова незначително, когато до теб седи човек, сгънат от Съдбата на две, но се бори, не унива, излъчва човещина и се усмихва напук на всичко...
  Ето защо днес ние - по отношение на хората с увреждания и по отношение на всички останали български граждани, имаме нужда не от циврещи политици, а от цивилизовани държавници!
  
  17.04.2018 г.