Президентът е Институция, а не критикар

  Някога имахме няколко принципни теми за спор между мен и президента Първанов.
  Всъщност аз прибягвах до спор, за да бъда чут, а той игнорираше това, което се опитвах да му кажа.
  Една от тези теми бе следната:
  - Президентът не бива до говори като политолог, като общолог, като критикар, като човек с дълъг, сочещ с укор показалец, като притежател на истина от последна инстанция, като намиращ кусури принципно или по принцип, като обикновен простосмъртен, който вижда нещата и затова като на трапеза или партийно събрание коментира тяхната очевидност.
  
  Президентът е Институция и неговите реакции трябва да бъдат институционални, чрез институциите. Трябва да информира институциите за това, което знае, да изисква от разузнавателните и контраразузнавателните служби нужната информация, да предлага на институциите конкретни действия и да изисква в рамките на своите правомощия точни отговори от тях!
  
  Президентът трябва да използва своя авторитет за да бъде коректив на неефективно работещите и въобще неработещите институции. Понякога, когато това се налага, той трябва да слага своя авторитет на една плоскост с авторитета на другите институции, да се види чий авторитет се цени повече от обществото. Включително и да поема риска да се противопостави на пасивните и дори опасни за националната сигурност институции.
  Например, да каже, както предлагах на президента Първанов, че на базата на цялата информация която притежава - от службите, от съдебната система, от партньорските държави и от нашето общество, той смята, че България заслужава по-добър, по-деен, по-ефективен и по-морален главен прокурор. Ако държавният глава направи това убедено и с пълни основания, никаква мандатност не може да спаси главния прокурор и той трябва да подаде оставката си.
  
  И последно, това е било мое твърдо убеждение, винаги, когато поставя базисни, жизнено важни въпроси, когато засяга проблеми на националната сигурност и дискутира теми, свързани със самото оцеляване на нацията и страната ни, президентът трябва да прави това не пред изкуствени събрани хора по тенденциозно избрани поводи и пред специфични аудитории, а като използва своето свещено конституционно право на обръщение към българския народ. Даже не - да отбележа изрично - към Народното събрание, а към истинския суверен - Народа на България.
  
  Останалото е поне в някаква степен политиканстване, дърлене, заяждане и пиарна грижа за своя рейтинг.
  Така смятах в периода 2002-2006 г.
  Така смятам и днес.
  
  16.04.2018 г.